Решение № 8798 от 31.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8798 гр. София, 31.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20221110105762 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по вр. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът ЗАД О.-З. АД моли за осъждането на ответника ЗД БУЛ ИНС АД да му плати следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 731,58 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 10.11.2017 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег.

№СВ4163КС, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица

№0306Х0206672 от 2016 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег.

№РВ0671РМ, ведно със законната лихва от подаването исковата молба 4.2.2022 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 214,10 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 4.2.2019 – 4.2.2022 г. и на ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК обезщетение за направените разноски.

Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори по делото и се установяват от протокол за ПТП, от САТЕ обстоятелствата, които са свързани с произшествието от 10.11.2017 г., предизвикването му от водача на л.а. с рег. №РВ0671РМ, който в нарушение на правилата за движение по пътищата при навлизане в съседна пъна лента не пропуска движещия се по нея с предимство л.а. с рег. №СВ4163КС и му е причинява повреди.

По делото е безспорен договорът за застраховка - полица №0306Х0206672 от 2016 г., от който личи, че между собственика л.а. с рег.

№СВ4163КС и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка и че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска 1 от повреждане на автомобила при ПТП.

Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на л.а. с рег. №РВ0671РМ, въз основа на който ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.

Безспорно е и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с рег. №СВ4163КС за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила в размер на 2370,40 лв., както и че обичайният размер на разноските за определяне на размерна на обезщетението, т.нар. ликвидационни разноски се равнява на 15 лв.

Не се спори също и се установява от заключението на приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза, че размерът на средните пазарни цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на направените то ищеца разходи на ремонт на автомобила с рег. № СА4163КС.

Не се спори по делото, че ответникът е платил частично задължението си по чл.411 КЗ - до размера от 1682,84 лв.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

С плащането на обезщетението по чл.208, ал.1 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена застраховка

„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Съгласно чл.45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.

Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК и много други/.

Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова доказателствена тежест, в т.ч. и иска по размер. От приетата по делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за марката на повредения автомобил надвишават претендирания размер на обезщетението, поради искът е изцяло основателен, защото ответникът не доказа възраженията си за съпричиняване и по-нисък размер на цената за ремонта на автомобила.

Неоснователни са възраженията на ответника относно размера на дължимото обезщетение, които се опровергават с приетата по делото САТЕ.

Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, период на забавата и размера на обезщетението за забава. Не се спори по делото и е видно от входящия номер на ответното дружество върху регресната покана, че на 5.4.2018 г. ищецът е поканил по реда на чл.412 КЗ ответника да плати обезщетението по чл.411 КЗ, поради което същият е в забава преди 4.2.2019 г. Съдът установи по реда но чл.162 ГПК, че размерът на законната лихва върху главното вземане за 2 исковия период 4.2.2019 – 4.2.2022 г. е равно на претендирания размер на обезщетението. Ето защо искът е изцяло основателен и следва да се уважи.

Относно разноските по делото. На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете – изцяло – 810,00 лв. В този сбор не се включва претенцията за обезщетение за юрк.възнаграждение в исковото производство над 100 лв. и обезщетение за разноски в заповедното производство над 75 лв.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК 831830482 и адрес в гр.София, ул.Дж.Баучер 87 да плати на ищеца З. О.-З.

АД с ЕИК 121265177 и адрес в гр.София, ул.Света София 7, ет.5 и съдебен адрес в гр.София, ул.Кадемлия 1, ет.1 чрез адв.Г.Б. Х. от САК, следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 731,58 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 10.11.2017 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СВ4163КС, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №0306Х0206672 от 2016 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег. №РВ0671РМ, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 4.2.2022 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 214,10 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 4.2.2019 – 4.2.2022 г. на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 810,00 лв., съразмерно на уважената части от исковете.

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3