Решение № 149 от 01.10.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Свиленград, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200519 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от А. Г. А. с ЕГН ********** от град *********************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, офис № 5, област Хасково, чрез адвокат П. К., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № ********* на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал.

4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ - сочи се че били допуснати нарушения на материалния закон и такива на процесуалните правила, тъй като липсвало точно описание на нарушението, както и на мястото на нарушението и налице било противоречие между посочената като нарушена правна норма и изложената фактическа обстановка.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А. Г. А., не се явява.

С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат П. К. иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на основанията, посочени в Жалбата, като допълнително сочи, че грешно било посочено мястото на нарушението с оглед представената от страна на Община Свиленград Схема на разположението на пътните знаци в процесния участък. Претендират се разноски по делото.

Представен е Списък на разноските, инкорпориран в Писмената молба на адвокат К..

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 03.03.2024 година в 09.33 часа по първокласен път № 8, при км.

366+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока магазин „Жанет”, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С 320 ЦДИ с държавен регистрационен номер ************, със скорост 56 км/ч, при разрешена такава 40 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 16 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № ********** на името на жалбоподателя в качеството му на собственик, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието, както и е посочено че 2 нарушението е извършено в условията на повторност. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на л и ц е т о н а дата 18.06.2 0 2 4 година (, видно от Писмо с вх.рег.№ 5690/08.07.2024 година, Справката за нарушител и Разпечатката от картона на ЕФ, както и от Разписката към връчения на жалбоподателя ЕФ и от изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата и на процесуалния му представител в Писмената молба) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 03.03.2024 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият, проверен от Началника на структурното звено, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 03.03.2024 година и времето (09.10 часа до 10.00 часа), както и местонахождението на мястото за контрол , където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 366+500, за ограничението на скоростта - 40 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е 3 съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобил. От същите се установява, че е заснет автомобил в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 59 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 1 9 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 40 км/ч, въведена с пътен знак, като превишението е 16 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ).

От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2 0 2 3 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването й Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото са приложени и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и наказателни постановления (НП) за различни нарушения на ЗДвП, както и ЕФ серия К № 8119062 и Картона му.

Изискана е и е приложена Схема на организацията на движението към дата 03.03.2024 година в процесния участък с обозначение на пътни знаци, въвеждащи ограничение на скоростта.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, 4 вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с вх.рег.№ 5690 от 08.07.2024 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, частично идентични с тези, посочени от жалбоподателя в Жалбата и с тези, изложени от процесуалния му представител в Писмената молба:

1 . Налице е нарушение, свързано с описание на инкриминираното нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и 5 обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко сферата на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Като място на нарушението в ЕФ е посочено първокласен път № 8 при км.

365+500, посока магазин „Жанет”, но от Скицата, представена от Община Свиленград става ясно, че за км. 366+500 не важи ограничението от 40 км/ч, тъй като ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак при км. 366+652, т.е. 152 метра след мястото, посочено от АНО като място на нарушението. Преди км. 366+500 няма ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, тъй като дори при евентуално наличие на такова то важи до първото кръстовище, т.е. до улица „Крайречна”, респ. Метанстанцията. В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че няма как разстоянието, посочено в Протокола за използване на АТСС като 200 метра, да отговаря на действителната фактическа обстановка.

Както вече бе посочено констатираното нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО къде точно е извършено административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението, включително мястото, от други налични документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.