Решение № 1214 от 03.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. Кюстендил, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520100917 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от С. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, против „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с която са предявени за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ******г. е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност - с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-ро и 3-то ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 5, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от договор за потребителски кредит № *******г. г. поради противоречие със закона и добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за връщане на недължимо платеното по договор за потребителски кредит № ******г. в размер на 156.00 лева.

В исковата молба се твърди, че на 24.07.2024 г. ищецът сключил договор за потребителски кредит № ******* с „Кеш Пойнт България“ ООД, като страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1200.00 лева, при фиксиран ГЛП 51.00% и ГПР 64.36%. В чл. 5 от процесния договор било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на предварително обявени от заемодателя условия, а в чл. 11 от договора било договорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 1639.54 лева. Съгласно погасителен план ищцата следвало да внесе 11 седмични вноски в размер на 296.00 лева, като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Излагат се съображения, че сключеният между страните договор е нищожен, тъй като 1 съдържа неравноправни клаузи. На първо място, договорената възнаградителна лихва била прекомерна и доколкото надхвърляла трикратния размер на законната лихва същата била договорена в противоречие с добрите нрави. На следващо място, размерът на ГПР надхвърлял законоустановения максимум съгласно разпоредбата на 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа се, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Сочи се, че същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Твърди се, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа ГПР и общата сума, дължима по кредита, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като в ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредита. В случая липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои точно компоненти са включени в него и какъв реално е процентът на оскъпяване на кредита.

Сочи, че принципно няма пречка страните по договора за уговарят заплащането на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка. Максималният размер на договорната лихва обаче бил ограничен от нормата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да уговарят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

В погасителния план към договора била упомената сумата от 3256.00 лева, която сума ищцата следвало да заплати, като в нея била включена и вноската за неустойка. В ЗПК било уредено задължението на кредитора преди сключване на договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В същия смисъл било и съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО. В този смисъл клауза като тази, предвидена в чл. 11 от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, била в противоречие с преследваната от Директивата цел. На практика подобна уговорка прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка и от неплатежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително оскъпяване на кредита, което противоречало и на чл. 16 ЗПК.

Наред с това, уговорена по този начин, неустойката излизала извън присъщите й функции съгласно чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Същата водела единствено до неоснователно обогатяване на кредитора, доколкото се дължала при неизпълнение на задължение, от което пряко не произтичали никакви вреди.

Посочва се, че същевременно кредиторът не включвал неустойката към ГПР, като стремежът му по този начин бил да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се още, че за погасяване на задълженията си по договора за кредит ищецът внесъл сумата общо в размер на 1356.00 лева. Поддържа, че с оглед неговата недействителност дължал връщане единствено на главницата по договора, като всички надвнесени суми били платени без основание, поради което и подлежали на връщане.

По изложените съображения се иска от съда да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *******г. е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – че клаузата на чл. 11 от договор за потребителски кредит № ********г. г. е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави, както и ответникът да бъде осъден да върне на ищеца сумата от 156.00 лева като платена при изначална липса на основание. Представя доказателства, прави 2 доказателствени искания. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кеш Пойнт България“ ООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № *******г. при посоченото в исковата молба съдържание.

Излагат се съображения, че процесният договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Твърди се, че в случая уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана при изчисляването на ГПР.

Посочва, че кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне, като в случая била договорена като плащане, дължимо в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение след сключването на договора. Изначално било невъзможно същата да бъде включена в ГПР.

Посочва се, че начинът на формиране размера на неустойката бил ясно описан в договора за кредит и изцяло в полза на потребителя същата била разсрочена на вноски. Ясно било посочено и че неустойката е дължима само в случай на непредоставяне на обезпечение и само за периода, през който кредитът не е обезпечен. При така формулираните клаузи, от съдържанието на договора ставало ясно, че потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя, което оборвало и твърдението за заблуждаваща търговска практика.

Оспорва наведените с исковата молба доводи за противоречие на договорената възнаградителна лихва с добрите нрави.

Оспорват се и наведените доводи за нищожност на неустоечната клауза. Съгласно чл.

11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителско кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. В случая, процесният договор бил сключен изцяло по волята на ищеца, като същият е разполагал с 14-дневен срок да се откаже от договора по реда на чл. 29 ЗПК.

Същевременно, уговорена била и възможност на потребителя да предостави обезпечение на по-късен етап, респ. да предложи различно заместващо обезпечение. В случая потребителят не се е възползвал от нито едно от договорените и законоустановените си права, водещи до намаляване размера на начислената неустойка, съответно до нейното цялостно отпадане.

На самостоятелно основание, всички доводи на ищеца за нищожност на договора и отделните му клаузи се опровергавали от факта, че в периода 2021 г. – 2024 г. същият сключил общо 15 договора за кредит, съдържащи уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Не оспорва получаването на процесната сума от 1356.00 лева, отнесена за погасяване задълженията на ищеца по кредита. Поддържа, че с оглед действителността на договора за кредит, същата не е платена без основание.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Представя доказателства, възразява срещу доказателственото искане на ищеца за допускане на експертиза. Претендират се и разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и видно от представения договор за потребителски кредит № ****** г., сключен между ищеца С. Т. Г., в качеството на кредитополучател, и „Кеш Пойнт България“ ООД, в качеството на кредитор, ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1200 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 51.00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 64.36 %, със срок на погасяване 11 месечни вноски с размер на погасителната вноска 4 вноски в размер на 51.00 лева и 7 вноски в размер на 201.78 лева и 3 посочена в договора обща сума за връщане 1616.46 лева. Договорът е с крайна падежна дата 24.06.2025 г.

В чл. 5 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител/и, отговарящи на посочените условия. Според чл. 11 в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл. 5 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1639.54 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.

По делото е представен и погасителен план към договора за паричен заем, видно от който всяка една от погасителните вноски е в размер на 296.00 лева и включва главница, лихва и неустойка.

По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на потребителски кредити.

По общодостъпен кредитен калкулатор на ГПР с параметри както следва: размер на кредита - 1200 лв., срок на кредита в месеци - 11 и фиксиран лихвен процент - 51%, съдът служебно изчисли ГПР 64.78 % /обявеният в процесния договор за кредит размер е 64.36%/.

Посоченото обуславя извод, че предвидената в договора неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита не е включена като разход при изчисляване на ГПР – обстоятелство, което не се и оспорва от ответната страна.

Общият размер на извършените плащания от ищеца възлизат на 1356.00 лева – обстоятелство, обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по чл. 146 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ответникът „Кеш Пойнт България“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В този случай е безспорно, че процесният договор за паричен заем попада в дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и чл. 143- чл.148 ЗЗП.