Решение № 2816 от 23.07.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1145/2025
- Вид
- Решение № 2816
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 28.08.2025
- Състав
- Марина Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2816 гр. В., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110101145 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от М. И. И., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител М. П. П., ЕГН **********, двата с адрес: град В., ж.к. М., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** срещу И. К. И., ЕГН **********, адрес: с. П., община А., област В. иск с правно основание чл. 150 СК за изменение размера на месечната издръжка, която И. К. И. е осъден да заплаща в полза на детето М. И. И. с решение по гр.д. № ******/2022 г. по описа на Районен съд – В. в размер на 250 лв. месечно, като същата бъде увеличена на 350 лева, считано от подаване на исковата молба- 30.01.2025 г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняло плащане до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Решение по гр. д. № ******/2022 г. по описа на Районен съд – град В. е потвърдено и изменено с решение по в. гр. д. № ****/2023 г. по описа на Окръжен съд – град В. като с него ответникът е осъден да заплаща издръжка в полза на детето М. И. И. в размер на 250 лева, считано от 23.12.2023 г. Не ограничава режимът на лични отношения между баща и син като дори предоставя детето и извън определения режим. В тези дни детето прекарва време не с баща си, а с баба си. Детето е ученик в първи клас като е налице и промяна в икономическите условия, при които се отглежда детето.
Необходими са по-големи средства за задоволяване на нуждите от храна, облекло, лекарства и образование. Твърди, че за началото на учебната година разходите за дрехи, обувки и учебни пособия са били около 1000 лева. Налага се закупуването на таблет и компютър, с оглед онлайн обучението, а също и смарт часовник за връзка с детето. Детето боледува от обичайните за всеки 1 сезон заболявания – грип, вируси, за което е необходимо закупуването на лекарства. Нужно е и закупуването на допълнителни учебни пособия и тетрадки, които не се покриват от учебното заведение – ОУ „А. С.“. Предвид липсата на достатъчно средства, детето не посещава извънкласни занимания.
Твърди, че бащата се е дезинтересирал от нуждите и отглеждането на детето.
Заявява, че бащата е в трудоспособна възраст като не страда от заболявания, които да му пречат да полага труд. Посочва, че работи без трудов договор, за да не заплаща издръжка. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
ДСП – В., в депозираното становище, заявяват, че издръжката е под допустимия размер, съгласно чл. 142 СК и не е достатъчна за задоволяване на потребностите на детето.
С оглед събраните по делото писмени доказателства и при съобразяване действащата нормативна уредба, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
За успешното провеждане на така предявения иск с правна квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицето, претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № ***/16.07.2013 г. по гр.д. № ****/2012 г. на трето г.о. на ВКС. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите му така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. В този смисъл е решение № 77/21.03.2012 г. по гр.д. № 863/2011 г. на трето г.о. на ВКС.
Разпоредбата на чл. 142 СК посочва, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С оглед действащата регламентация към настоящия момент същата следва да бъде не по-малко от 269,25 лева.
От приетото по делото удостоверение за раждане, издадено от Община В., въз основа на Акт за раждане № ***/27.06.2017 г. се установява, че родители на детето М. И. И. са М. П. П. и И. К. И..
Като писмени доказателства са приети решение № 2320/26.06.2023 г. по гр. д. № ******/2022 г. по описа на Районен съд – град В. и решение по в. гр. д. № ****/2023 г. по описа на Окръжен съд – град В., от които е видно, че родителските права по отношение на детето М. И. И. са предоставени на майката като при нея е определено и местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща 2 издръжка занапред в размер на 250 лева. Решението по отношение на издръжката за бъдеще време е влязло в сила на 06.09.2023 г. видно от отбелязването, отразено от длъжностното лице.
От служебна бележка № 60/13.01.2025 г., издадена от Основно училище „А. С.“ – град В. е видно, че М. И. И. е записан в дневна форма на обучение в първи клас през учебната 2024/2025 г.
От удостоверение с изх. № 1999/14.01.2025 г. от „С. – 04“ ООД е видно, че доходът на М. П. П., за 2024 г. възлиза на 21 640,87 лева или по 1803,41 лева средно месечно.
Приобщена по делото е справка от ТД на НАП – В., от която се установява, че И. К. И. не упражнява трудова дейност като последното действащо трудово правоотношение е било за периода от 08.02.2021 г. до 09.08.2023 г.
Като писмено доказателство е приета справка от Община А., област В., изх. № ********/02.06.2025 г., от която е видно, че И. К. И. е придобил през 2023 г. л.а. Ф., с рег. № В **** КВ, за който не са заплатени дължими данъци за 2023 г. и 2024 г.
По делото не е спорно между страните, че първоначално определената издръжка, дължима в полза на М. И. И., съгласно постановеното решение по гр. д. № ******/2022 г. по описа на Районен съд - град В., е в размер на 250 лева. От тогава до настоящия момент са изминали повече от две години като през този период се е променила икономическата обстановка в страна, както и нуждите му. Отделно от това издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на екзистенц минимума от нуждите на детето, но също и такива за извънсемейни забавления и занимания, с които детето да развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности. Определената с решение по гр. д. № ******/2022 г. по описа на Районен съд – град В. издръжка е под минималния за страната, установен през януари 2025 г. в размер на 269,25 лева. Освен това този размер на издръжката, от 250 лева, трудно би задоволила емоционалните, физическите и социални потребности на М. И. И. и предвид факта, че същият през учебната 2024/2025 г. е бил ученич в ОУ „А. С.“.
Съгласно данните на Националния статистически институт за първото тримесечие на 2025 г. общия разход на член от домакинство е средно в размер на 2 860.56 лв. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за дете на възрастта на М. /за алкохолни напитки, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза на 1947.11 лева или 649.04 лева за месец, като това са средствата, необходими за покриване на основните ежедневни потребности.
Този размер покрива само базовите потребности, без да е отчита необходимостта от посещения на социални и културни мероприятия, подпомагащи развитието на всяко дете.
3
Съобразявайки възрастта на М. И. И. – 8 годишен към датата на постановяване на решението, както и обстоятелството, че същият към настоящия момент посещава училище, което неминуево води до разходи за закуване на облекло и обувки според сезона, учебни помагала, независимо от ноторно известният факта, че учебниците до 4 клас са безплатни /като липсват специални такива, изискващи парични средства в по-голям размер доколкото не се представят доказателства за такива нужди, извън обичайните такива/, необходимостта от социални и културни мероприятия намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана от родителите е в размер на 650 лева, от които 350 лева следва да бъдат заплащани от бащата.
Приоритетното участие на бащата се налага от обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговия майка. За правилното развитие на момчето, същото има нужда и от извънсемейни и извънкласни забавления, които да спомогнат за правилното му емоционално развитие като посещения на детски рождени дни, културни мероприятия и прочие. В периода на изпълнение на настоящото съдебно решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на детето, за всяка от които е необосновано сезирането на съда, поради което те също следва да се отчитат от съда при формирането на крайната издръжка. В този смисъл определение № 629 от 14.05.2015 г. по гр. д. № 1197/2015 г. на 4-то ГО на ВКС.
При определяне на дължимата от бащата издръжка, съдът съобрази факта, че ответникът И. К. И. е трудоспособен, не страда от заболявания, които да му пречат да упражнява труд, поради което има възможност да реализира доходи. Освен това същият притежава движимо имущество – л.а., който е закупил през 2023 г. Не се представиха доказателства, че ответникът осигурява издръжката на други свои непълнолетни деца. И. И. разполага със средства да осигурява гореопределената издръжка, който извод на съда следва предвид приложение на нормата на чл. 161 ГПК, доколкото същият не представи доказателства за размера на доходите си за една година назад, за което е бил задължен, с постановеното определение, по реда на чл. 140 ГПК като са му били съобщени и неблагоприятните последици, които ще настъпят при неизпълнение на горното задължение. Освен това, родителите следва да осигуряват такава издръжка, която би задоволила не само базовите потребности, необходими за съществуването на детето, но и тези, които ще спомогнат за подобряване на здравословното му състояние при боледуване, правилното му развитие, израстване и образование.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира искът се явява основателен и следва да бъде уважен за пълно претендирания размер.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 242 ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на настоящото решение, досежно присъдената издръжка.
По отношение на разноските:
Обстоятелството, че предявеният иск е уважен в полза на лице, 4 освободено от заплащане на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд, град В. в размер на сумата 144 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т.
7 ГПК. Разноските, сторени от ищеца, в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, тъй като същите са поискани в процесуално предвидения затова срок и са представени доказателства за тяхното заплащане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на присъдената с решение по гр. д. № ******/2022 г. по описа на Районен съд – В. издръжка, дължима от И. К. И., ЕГН **********, адрес: с. П., община А., област В. в полза на М. И.
И., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител М. П. П., ЕГН **********, двата с адрес: град В., ж.к. М., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** като я увеличава от 250 лева на 350 лева, считано от подаване на исковата молба30.01.2025 г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняло плащане до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН **********, адрес: с. П., община А., област В. да заплати в полза на М. И. И., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител М. П. П., ЕГН **********, двата с адрес: град В., ж.к. М., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** сумата от 500 лева, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК УКАЗВА на И. К. И., ЕГН **********, адрес: с. П., община А., област В., че може да заплати присъдените в полза на М. И. И., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител М. П. П., ЕГН **********, двата с адрес: град В., ж.к. М., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** суми, по банков път по посочената л.3 от делото банкова сметка в „Юробанк България“ АД IBAN **************