Решение № 2267 от 16.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2267 гр. Бургас, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120102490 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Д. К., ЕГН – **********, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – **001375, с която са предявени няколко осъдителни иска по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на обща стойност 24 000 лева.

С определение № ***/**** г. съдът освободи ищеца от заплащане на държавни такси и разноски за настоящото производство, с определение № 2034/**** г. му предостави правна помощ, а с определение № ***/04.04.2025 г. назначи адвокат Г. П. за процесуален представител на ищеца в настоящото производство до приключването му във всички съдебни инстанции.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който дружеството намира исковете за допустими, но за неоснователни.

С определение № ***/*** г., неатакувано от страните и влязло в сила, съдът прекрати производството по делото в частта, с която К. Д. К. предявява против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните искове: осъдителен иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от телефонно обаждане, осъществено на *** г. в 13,37 часа, и второ телефонно обаждане в 13.40 часа на същата дата от мобилен телефон ***; осъдителен иск в размер на 7000 лева, представляващ обезщетение за неимуществени вреди от злоупотреба с лични данни, произтичащи от противоправни действия на служители на дружеството, изразяващи се в снабдяване с лични номера на дъщерята и сина на ищеца и провеждане на телефонни разговори с тях през 2021 г. и пред 2022 г., ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа трите осъдителни иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на обща стойност 17 000 лева, като моли съда да ги уважи.

В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител. Преди 1 първото по делото съдебно заседание депозира становище, с което заявява, че поддържа подадения отговор на исковата молба.

Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № ***/*** г. по гр. дело № ***/2013 г. по описа на БРС, потвърдено с решение от *** г. по в. гр. дело № **/2014 г. по описа на БОС, недопуснато до касационно обжалване с определение от *** г. по гр. дело № ***/2014 г. по описа на ВКС, в сила от същата дата, е прието за установено, че К. Д. К. дължи на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/2013 г. по описа на БРС, а именно: сумата от 18 893.39 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от ***. и анекс № 1 от 12.05.2010 г. към договора, сумата от 4 886.06 лв., представляващи договорна лихва дължима за периода от 06.06.2011 г. до 28.01.2013 г., сумата от 1 575.59 лв., представляващи наказателна лихва дължима за периода от 05.07.2011 г. до 18.03.2013 г., сумата от 1 943.90 лв., представляващи лихва дължима на основание чл. 4.2, вр. чл. 1 от анекс № *** г. към договора за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – *** г. до окончателното изплащане на вземането. С решението ищецът е осъден да заплати на банката и съдебни разноски.

С решение № ***/*** г. по т. дело № **/2026 г. по описа на I отделение, ТК на ВКС е оставена без уважение молбата на ищеца за отмяна на влязлото в сила решение на ОС – Бургас по в. гр. дело № **/2014 г. по описа на БОС.

С решение № ***/25.05.2017 г. по гр. дело № ***/2016 г. по описа на БРС, потвърдено с решение № ***/*** г. по в. гр. дело № **/2017 г. по описа на БОС, като с определение № **/*** г. по т. дело № **/2018 г. по описа на I т.о. на ВКС е оставена без разглеждане касационна жалба на ищеца, в сила от *** г., е отхвърлен предявеният от К. Д. К. против „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за събиране на които е образувано изп.д. № *** по описа на ЧСИ Т. М., а именно: 18 893,39 лв. - главница по договор за банков кредит от ***., 4 886,06 лв. - договорна лихва, дължима за периода 06.06.2011 г. - 28.01.2013 г., 1 575,59 лв. наказателна лихва, дължима за периода 05.07.2011 г. - 18.03.2013 г., 1 943,90 лв. - лихва, дължима на осн. чл. 4.2, вр. чл. 1 от Анекс № *** г. към договора за периода *** г. - *** г., ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане на вземането, поради наличието на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по гр.д. № ***/2013 г. по описа на БРС.

Междувременно през февруари 2018 г. ищецът получава по електронна поща уведомление от Т. К., че вземането срещу него е закупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. В писмото се моли ищецът да подпише документа (уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД чрез пълномощник „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, произхождащи от договор за потребителски кредит от ***.) и да го върне на адрес в гр. София.

С решение № ***/*** г. по гр. дело № **/2019 г. по описа на БРС, потвърдено с решение от ** г. по в. гр. дело № **/2020 г. по описа на ОС – Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № ***/01.06.2023 г. по гр. дело № ***/2020 г. по описа на I V г.о. на ВКС, в сила от същата дата, е отхвърлен искът, предявен от К. Д. К. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 18 893, 39 лева, представляваща главница, сумата 12 056, 74 лева, представляваща лихва, сумата 8 405, 55 лева, представляваща неолихваями вземания, сумата 481, 23 лева, представляваща разноски, сумата 3 481, 99 лева, представляваща такси или общо сумата 43 418, 90 лева, по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. М., рег. № ** на КЧСИ, поради изтекла погасителна давност и поради това, че не е уведомен за договор за цесия на вземането.

На *** г. ищецът постъпва в клиника по кардиология към МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ 2

ЕАД с диагноза исхемична болест на сърцето, едносъдова коронарна болест, остър миокарден инфаркт. Изписан е на *** г. С експертно решение на ТЕЛК към „УМБАЛБУРГАС“ АД от 20.04.2023 г. е призната на ищеца 80 % трайно намалена работоспособност за срок от една година поради хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.

С решение № ***/28.06.2024 г. по гр. дело № **1/2023 г. по описа на БРС, частично отменено с решение № ***/26.06.2025 г. по в. гр. дело № ***/2024 г. по описа на БОС, е прието за установено, че вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за сума в размер от 8 405, 55 лева, съставляваща сбора от договорната лихва в размер на 4 886, 06 лева, дължима за периода от 06.06.2011г. до 28.01.2013г., наказателната лихва в размер на 1 575, 59 лева, дължима за периода от 05.07.2011г. до 18.03.2013г., както и просрочена лихва (1 846, 40 лева), лихва и наказателна надбавка (40, 81 лева) и текуща редовна лихва (56, 69 лева) – начислени преди подписване на Анекс № 1 от 12.05.2010г. в общ размер от 1 943, 90 лева, дължими на основание чл. 4.2 във връзка с чл. 1 от Анекс № ***г. към Договора за периода от ***г. до ***г., за които суми е постановена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № ***/***г., издадена по частно гр. дело № ***/2013г. по описа на Районен съд - Бургас и съответно издаден изпълнителен лист от 21.03.2013г. по частно гр. дело № ***/2013г. по описа на Районен съд – Бургас, а понастоящем предмет на принудително изпълнение по изпълнително производство № 701/2019г. по описа на ЧСИ Т. М., не съществува. Тъй е като потвърдено решението на БРС в останалата му част, означава, че дружеството има вземане спрямо ищеца за 18 893,39 лева главница и законна лихва върху тази сума от *** г. до окончателното й изплащане. Това решение все още не е влязло в сила.

Установява се, че за периода 01.08.2019 г. – 28.03.2025 г. производството по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. М. е спряно.

На 10.03.2025 г. служител на ответното дружество провежда телефонен разговор с ищеца с продължителност минута. Женски глас се представя от името на „ЕОС МАТРИКС“ и че се обажда във връзка с кредит от Райфайзенбанк. Жената пита дали разговаря с К. Д. К. и получава утвърдителен отговор. Задава въпроси, свързани с кредита. К. отговаря, че има съдебни дела. Служителят настоява да разбере дали по силата на съдебно решение са получени парите по заема, както и казва, че задължението е в размер на 45610 лева към датата на разговора. Тя пита по силата на кое съдебно решение е изтеглен кредит. К. казва, че жената има грешка, а тя казва, че няма грешка. Разговорът приключва.

Според показанията на свидетеля Н. Д., дъщеря на ищеца, от фирмата, на която банката е прехвърлила кредита, са започнали да притесняват баща й. През 2022 г. нещата са станали концентрирани – в края на годината са търсили ищеца много пъти по телефона от тази фирма, като преди това са идвали на нейния адрес, където тя живее, и са залепили бележки за събиране на задължения, като са идвали и някакви хора да й задават въпроси каква е цената на апартамента, знаели, че се продава. След като разбира за тези посещения в нейния апартамент, ищецът не е можел да спи. По време на телефонните разговори не е имало заплаха към ищеца. Той е казвал на дъщеря си „Няма страшно, аз ще се оправя.“ Според свидетеля е имало телефонни обаждания преди 2022 г., а именно – през 2020 г. или 2021 г.

По доказателствата:

Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на приложените по делото писмени доказателства, на показанията на свидетеля Н. Д. и на приобщеното веществено доказателство – 1 брой флаш памет.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На разглеждане подлежат три осъдителни иска по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на обща стойност 17 000 лева.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане. Не се търси вина у възложителя на работата. Ответникът по иска не 3 може да прави възражение, че не е виновен за вредите, но може да възразява, че негов работник или служител, на който е възложил работата, не е виновен. Ако изпълнителят на възложената работа няма вина за настъпилото увреждане, той няма и лична виновна отговорност спрямо увредения по смисъла на чл. 45 ЗЗД. От това следва, че не възниква изобщо и отговорност за възложителя. В този случай тежестта да обори презумпцията по чл.

45, ал. 2 ЗЗД е за възложителя на работа (ответник по иска).

По претенцията на ищеца за обезщетение за вреди от деликт, изразяващ се в посещения на служители на ответното дружество в дома на дъщеря му:

Установи се от показанията на свидетеля Д.а, че служители на дружеството не са посещавали нейния адрес, за да я питат дали жилището се продава, поради което категорично остана недоказана тезата на ищеца, че е претърпял вреди от действия на служители на ответника с такъв характер. Свидетелят Д.а заяви, че на апартамента, в който живее, е залепено уведомление (без да уточнява дата или период), че баща й дължи пари на дружеството, но иск за присъждане на обезщетение за вреди от това действие на служители на ответника не е предявен. Извън горното, залепване на уведомление за дължими суми на входната врата на жилище, собственост на ищеца, макар в него да живее дъщеря му, извършено от служители на дружеството кредитор при положение, че ищецът действително дължи суми, не може да се счете за неправомерно, а и няма данни от това действие ищецът да е претърпял вреди. Докато не е налице влязло в сила решение, с което се признава, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД няма никакви вземания срещу ищеца, респективно докато не е прекратено изпълнителното производство за събиране на признатите с влязло в сила решение вземания, К. продължава да има качеството длъжник на това дружество.