Присъда № 113 от 03.05.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 113, постановена на 03.05.2023 г. по НОХД № 817 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г.

Производството по НОХД № 817 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 914 по описа за 2022 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. Т.К.Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Македония“ № 142, вх. А, ет. 6, ап. № 13.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на Т.К.Д. за това, че на 09.08.2022 г. в гр. Варна, направил опит да отнеме чужда движима вещ – мъжка тоалетна вода „3 Jono Jacques Battini” на стойност 34, 90 лева, от владението на Л.Д.Й., без нейно съгласие, с намерение противозаконно присвояване, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и кражбата представлява опасен рецидив – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Същевременно Варненската районна прокуратура е повдигнала още едно обвинение на Т.К.Д., а именно за това, че на 09.08.2022 г. в гр. Варна, повредил противозаконно чужда движима вещ – врата на магазин „ДМ“ в гр.

Варна, ул. „Студентска“ № 1, стопанисван от „ДМ България“ ЕООД гр.

София, ЕИК: 200150888, с което причинил щети на обща стойност 684, 95 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 03.05.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 817 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведените обвинения срещу подс. Д., намирайки, че от събраните по делото доказателства с категоричност се установява обективната и субективната съставомерност на извършените от подсъдимия престъпни деяния. Поради гореизложените съображения моли съдът да постанови осъдителна спрямо подсъдимия присъда и да му определи наказание „лишаване от свобода“ и за двете извършени престъпления, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК да бъде наложено само най – тежкото от двете индивидуализирани наказания.

В своята пледоария в хода на съдебните прения, служебният защитник на подс. Д. – адв. Д.Д. от АК – Варна поставя акцент върху размера на 1 наказанията, които следва да бъдат наложени на нейния подзащитен, като фокусира вниманието на съда върху многобройните според нея смекчаващи вината обстоятелства и най – вече върху процесуалното поведение на подсъдимия, които следва да мотивират съда да наложи наказания в минимален размер.

Подс. Т.К.Д. се присъединява към становището на своя защитник, като в предоставената му възможност да изрази своята последна дума пред съда, на основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК, подсъдимият изразява съжаление за престъпленията, които е извършил и моли за минимални по размер наказания.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Подс. Т.К.Д. е многократно осъждан в периода от 2019 г. до 2022 г. за извършени престъпления от общ характер и съвсем конкретно за престъпления против собствеността, но наложените му наказания „лишаване от свобода“ не изпълнили целите си, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК и подсъдимият продължил със своята широкообхватна престъпна дейност.

Около 09:34 часа на 09.08.2022 г. подс. Т.К.Д. влязъл в магазин „ДМ“, находящ се в гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, стопанисван от търговското дружество „ДМ България“ ЕООД гр. София, с ЕИК: 200150888, с МОЛ Л.Д.Й. и взел от един от стелажите в търговския обект 1 бр. бутилка със сок и 1 бр. мъжка тоалетна вода „3 Jono Jacques Battini”. Флакончето с тоалетна вода поставил в своята мъжка чантичка, с намерение да го изнесе незабелязано от търговския обект, без да плати цената му.

Същевременно действията му били проследени от св. С.Х.Х. – продавач – консултант в търговския обект, която наблюдавала охранителните видеокамери в обекта.

Подс. Д. се приближил до касата на магазина, като заплатил цената на 1 бр. бутилка сок, след което св. Х. го попитала дали това са всички артикули, чиято цена би желал да заплати, при което подс. Д. отговорил положително.

Св. Христова натиснала паник – бутона, с който била оборудвана касата на магазина и бутона за затваряне на входната врата на обекта, като целяла с тези свои действия да осуети възможността подсъдимия да напусне територията на търговския обект.

Св. Х. поискала от подс. Д. да покаже съдържанието на мъжката си 2 чантичка, но той отказал, като в следващия момент подс. Д. извадил от чантичката си флакона с мъжка тоалетна вода „3 Jono Jacques Battini” и го хвърлил към един от стелажите в магазина.

Веднага след това се насочил към изхода на търговския обект, но поради натиснатия малко по – рано паник бутон, двете крила на плъзгаща се врата не се отворили.

Подс. Д. блъснал с рамо няколко пъти плъзгащата се врата и с двете си ръце, упражнявайки сила, успял да раздалечи двете крила на плъзгащата се врата, дотолкова, че да се промуши през процепа и успял да избяга в неустановена по делото посока.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на св. Л.Д.Й., показанията на св. С.Х.Х.; изготвената в хода на досъдебното производство от Д.Й.Й. съдебно – оценителна експертиза; изготвената от вещото лице от БНТЛ към ОД на МВР гр. Варна – Т.И. видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза; Актуална справка за съдимост на подс. Т.К.Д., изготвена от бюро „Съдимост“ към Районен съд – Варна.

Според съда няма необходимост от подробен и детайлен анализ на събраните в хода на досъдебната фаза на наказателното производство доказателства, доколкото подс. Д. и неговия служебен защитник адв. Д.Д. от АК – Варна не само, че не оспорват достоверността на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но и признават, че с тези свои действия подс. Д. е осъществил съставите на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и престъпления състав на чл. 216, ал. 1 от НК.

От изключително важно значение е изготвената в хода на досъдебното производство видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза, която показва подробно престъпните действия на подс. Д. в магазин „ДМ“ на ул. „Студентска“ в гр. Варна в сутрешните часове на 09.08.2022 г. и която не оставя никакво съмнение в авторството на престъпните деяния и разбира се, тяхната обективна съставомерност.

Съдът безусловно кредитира изготвената от вещото лице Д.Й. съдебно – оценителна експертиза, която оценява стойността на щетите по плъзгащата се 3 врата на търговския обект на 684, 95 лева. Заключението е добре обосновано и мотивирано, поради което съдът му дава вяра изцяло.

Показанията на св. Х. и св. Й. също са последователни, подробни и обективни, съответстват изцяло на останалите събраните в хода на наказателното производство доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Родов обект на престъпното деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и престъпното деяние по чл. 216, ал. 1 от НК, извършени на 09.08.2022 г. от подс. Д. са правоотношенията на собственост и по – конкретно съвкупността от обществени отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване или запазване.

Предмет и на двете престъпни деяния, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия, може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност – в случая предмет на деянието с правна квалификация чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК е мъжка тоалетна вода „3 Jono Jacques Battini” на стойност 34, 90 лева, а на престъплението с правна квалификация чл. 216, ал. 1 от НК е плъзгаща врата на търговски обект, на стойност 684, 95 лева

Субектът на двете престъпни деяния – Т.К.Д. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира.

От обективна страна изпълнителното деяние и на двете престъпления е осъществено чрез действие.

От субективна страна престъпленията са извършени от подсъдимия с пряк умисъл.

Квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК се обуславя от осъжданията на подс. Д. по НОХД № 1754 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, по което дело осъдителния съдебен акт е влязъл в сила на 09.07.2020 г., и с който съдебен акт подс. Д. е признат за виновен за извършено престъпление 4 по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години. Същевременно подс. Д. е бил осъден по НОХД № 3109 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като осъдителния съдебен акт е влязъл в сила на 04.12.2020 г. и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок. След това в производството по НОХД № 4254 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, подс. Д. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал.

1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като осъдителния съдебен акт е влязъл в сила на 22.04.2021 г. Същевременно по НОХД № 2279 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, подс. Д. е бил осъден за извършено престъпно деяние с правна квалификация чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, като осъдителния съдебен акт е влязъл в сила на 07.10.2021 г.

Първото деяние следва да се квалифицира като опит за кражба, доколкото подсъдимият е направил опит да лиши собственика на вещта от упражняването на фактическа власт върху нея, без знанието и съгласието на последния, с намерение за разпореждане с нея като своя. Деянието обаче е останало незавършено, тъй като деецът не е успял да установи своя необезпокоявана власт върху вещта.

По вида и размера на наказанието.

За извършеното от подс. Д. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл.

194, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 10 години.

Същевременно за извършеното от подс. Д. престъпление с правна квалификация чл. 216, ал. 1 от НК в материалния закон е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ в размер до пет години.

При индивидуализация на наказанията на подс. Д. съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство предходната му съдимост. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство престъпните деяния, които не 5 попадат в кръга от деяния, обуславящи наличието на опасния рецидив и които престъпления още повече свидетелстват за изключително „богатата“ и разнообразна престъпна дейност на подс. Д., и красноречиво демонстрират трайното му пренебрежително отношение към установения правов ред в Република България.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление от страна на подсъдимия за извършените престъпни деяния, както и не особено високата ценова стойност на отнетия артикул и също така не особено високата стойност на повредената вещ.

Същевременно следва да подчертае, че направеното самопризнание от подсъдимия не може да се счете за смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.