Определение № 203 от 22.05.2024, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 356/2023
- Вид
- Определение № 203
- Подписан
- 22.05.2024
- В сила
- 24.11.2025
- Състав
- Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Васка Динкова Халачева, Мария Кирилова Дановска
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 203 гр. К., 22.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:
М. К. Дановска
Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500356 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 от ГПК.
В срока за касационно обжалване е постъпило чрез процесуален представител от въззивницата в настоящото производство Н. Г. К., искане за изменение, респ. за допълване на постановеното по делото въззивно решение в частта му за разноските. Излагат се съображения в два аспекта: първо – присъденото адвокатско възнаграждение на въззиваемия не се дължи в производството по делба на основание чл.355 от ГПК, тъй като според страната същото е без елемент на състезателност, и второ, алтернативно, да бъде изменен размера на адвокатското възнаграждение към минималния му размер, съгласно Наредба № 1/9.07.2004г., с оглед направено възражение за прекомерност, като бъде определен размер съгласно фактическата и правна сложност на делото и характера на производството на база „стойност на дяла“ и „интерес на представляваната страна“.
В дадения на ответника по жалбата, надлежен по реда на чл.248, ал.2 от ГПК срок, по делото е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на направеното искане. Изложено е и алтернативно съображение, ако съдът приеме искането за прекомерност за основателно.
Съдът съобрази, че с постановеното по делото въззивно Решение № 25/28.02.2024 г. е потвърдено обжалваното първоинстанционно Решение № 260003/06.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 1828/2019 г. по описа на Районен съд, гр. К., с което е отхвърлена като неоснователна претенцията на въззивницата Н. Г. К. против Г. К. К. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.******* по КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, находящ се в сграда с идентификатор 40909.*******, с предназначение на 1 имота: жилище, апартамент, на две нива /приземен и първи етаж/, ведно с припадащата му се 1/2 идеална част от общите части на сграда с идентификатор 40909.******* и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.*****, и на основание чл. 348 от ГПК е изнесен на публична продан допуснатия до делба имот между Г. К. К. и Н. Г. К., при квоти:от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.*******, ведно с прилежащите му 1/2 идеална част от общите части на сградата – 3/4 идеални части за Г. К. К. и 1/4 идеална част за Н. Г. К.; - и от поземлен имот с идентификатор 40909.***** - 3/8 идеални части за Г.
К. К. и 1/8 идеална част за Н. Г. К., в което съотношение да се разпредели получената сума за имота от проданта.
Така цитираното въззивно решение е постановено в производство, инициирано по жалба на въззивницата Н. Г. К. с искане за промяна на способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на делбения процес.
За да изгради своето становище по изложения в искането с правно основание чл.248 от ГПК първи довод, въззивният съд съобрази залегналата в Определение № 48/ 5.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 357/2021 г., I г. о., ГК на ВКС съдебна практика, съгласно която общите правила на чл.78 от ГПК за присъждане на разноски намират приложение в делбеното производство, в случай на оспорване правата на съделителите, респ. при оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността или при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения.
В смисъла на изложеното и е и трайната практика на ВКС, в която именно се приема, че когато споровете по дело за делба се пренасят в по-горни инстанции, разноските се определят по общите правила на чл. 78 ГПК - определение № 255/09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I-во г. о., определение № 167/14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на I-во г. о., определение № 19/31.01.2017 г. по гр. д. № 1499/2016 г. на I-во г. о., определение 12/29.01.2018 г. по ч. гр. д. № 5300/2016 г. на I-во г. о., определение № 44/15.03.2021 г. по гр. д. № 1183/2020 г. на I-во г. о.
С оглед изложеното се налага извода, че обжалваното решение в частта му за разноските, с което разноските са възложени в тежест на въззивницата е правилно, тъй като по нейната неоснователна въззивна жалба е предизвикано пренасянето на спора по делото пред горната инстанция относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството.
Следва да се посочи и, че искането, макар и направено при условията на евентуалност, за допълване на въззивното решение в частта му за разноските, когато съдът изрично се е произнесъл, се явява неоснователно. При направено искане по чл.248 от ГПК и разбира се при наличие на предпоставките за това, съдът може само да измени решението, но не и да го допълни.
Следва изрично да се посочи и, че още при постановяване на атакуваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по така направено възражение за прекомерност и е намалил размера на търсеното адвокатско възнаграждение на въззиваемия към неговия абсолютен 2 минимум, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В аспекта на изложеното и като съобрази разпоредбата на чл.78 от ГПК, съдът намери направеното искане за неоснователно, поради което и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК, ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираното чрез процесуален представител от Н. Г. К., с постоянен адрес гр. К., кв.“В.“ №**,“*“, ет.*, ап.**, искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменение, респ. за допълване на Решение № 25/28.02.20124 г., постановено по в.гр.д. № 356/2023 г. по описа на КОС, в частта му за разноските.
На основание чл.248, ал.3, предл. 2 от ГПК, определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3