Решение № 59 от 03.07.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Царево, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100476 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „С. – к.“ **срещу Н. В. П., с която по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени искове за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/***. по описа на ***, а именно: сумата от 600лв. – главница по Договор за потребителски кредит №***/****., ведно със законната лихва върху нея от *** до окончателното изплащане, както и сумата от 18,00лв. – възнаградителна лихва за периода от ***. до ***.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит №***/***. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 600лв. при фиксиран лихвен процент 36% на 1 вноска с падеж ***. Поддържа, че договорът е сключен чрез електронна платформа, след извършена регистрация и подаване на заявка от страна на ответника, като последният е приел условията чрез електронно изявление (натискане на бутон „П.“), което съгласно закона има силата на подпис. Твърди, че заемната сума е реално предоставена на ответника чрез система на *** на датата на сключване на договора. Излага, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне сумата в уговорения срок – ***., като не е извършил никакви плащания. Посочва, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което предявява установителен иск. Претендира признаване за установено, че ответникът дължи сумите: 600,00лв. главница и 18,00лв. възнаградителна лихва, както и законна лихва от датата на заявлението.

Претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски. Представя писмени доказателства. Моли за присъединяване на ч.гр.д. №***/***. по описа на ***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва 1 се факта на сключване на договора, както и приложенията към него, като се твърди, че същите не са разписани от страните по договора, както и се оспорва това да е станало по реда на ЗПФУР. Оспорва се и твърдението, че заемната сума е реално предоставена и получена от ответника. Оспорва се, че документа за самоличност на ответника, вписан в договора е актуален, както и мястото на сключване на договора в гр.Ш., като се твърди, че ответникът не е бил в гр. Ш., същият живеел в чужбина и съответно е лице, което разполага с парични средства и няма необходимост от теглене на потребителски кредит. Евентуално се поддържа, че при наличие на получена сума същата е погасена чрез извършени плащания, като се оспорва начинът на тяхното отнасяне от страна на ищеца. Прави се и възражение за нищожност, респ. неравноправност на договорните клаузи относно лихви, такси и разноски.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. С отговора се правят доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация, както следва: 1/ иск за вземане за главница с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 2/ иск за вземане за възнаградителна лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД.

От приложеното ч. гр. д. №**/***. по описа на *** се установява, че „С. – к.“ **е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. В. П. за сумата 600лв. главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №***/***., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението ***., както и за сумата 18лв. възнаградителна лихва за периода от ***. до ***. С Разпореждане №***/***. заявлението е уважено изцяло, като въз основа на него е издадена Заповед №**/***г., с която е разпоредено длъжникът Н. В. П. да заплати на „С.-к.“ **сумата 600лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №***/****., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението ***. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 18лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от ***. до ***., както и разноски в заповедното производство. От материалите по заповедното производство се установява още, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането.

Исковата молба е подадена в законоустановения срок. Налице е идентичност между страните и вземането, предмет на заповедта, и настоящите установителни искове, поради което исковете са процесуално допустими.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за потребителски кредит, включително че именно ответникът е направил електронните изявления за кандидатстване и сключване на договора, че заемната сума е предоставена и получена от него, съдържанието на договорното правоотношение, настъпването на изискуемостта на вземанията и техния размер. В тежест на ответника е да докаже твърдените от него правоизключващи, правопогасяващи и правопрепятстващи възражения, включително евентуално извършени плащания

По делото е представен Договор за потребителски кредит №***/***. /**/, в който като кредитор е посочено „С. – к.“ **, а като кредитополучател – Н. В. П.. В договора са посочени индивидуалните параметри на кредита, а именно предоставена сума в размер на 600 лв., фиксиран лихвен процент 36 %, годишен процент на разходите 42,58%, една 2 погасителна вноска и падеж на задължението ***. Към договора са представени погасителен план /л.**/, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит /**/, общи условия за кредити, предоставяни от разстояние /налични към електронната папка на заповедното производство по ч.гр.д. №***/***. по описа на ***/, справка за кредитен план и начисления /л.***/, лог файл, съдържащ информация за кредита и заявлението, история на изпратените SMS и e-mail съобщения на клиента, съдържащи като прикачени файлове – стандартен европейски формуляр, общите условия, договор за кредит и погасителен план /***-**/. Представеният договор не съдържа саморъчен подпис на ответника, което е логично доколкото ищецът поддържа, че договорът е сключен от разстояние чрез електронни изявления. В тази хипотеза следва да намерят приложение Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги относно електронните изявления и електронния документ.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от този закон при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления Законът за електронния документ и електронния подпис. По аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Според чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронното изявление се счита за получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система – чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ.

В случая по делото е представен лог файл, съдържащ данни относно заявката за кредит и действията, извършени при кандидатстването. От същия се установява, че заявката за кредит е постъпила на ***г. в *** часа от **адрес ***, а договорът е потвърден от клиента на същата дата в *** часа от **адрес ****. В лог файла са посочени имената Н. В. П., ЕГН **********, номер на лична карта *********, както и адресни данни на лицето. Отразено е също, че желаният начин за получаване на сумата е „на ***на И.“, както и че е отбелязано съгласие с общите условия и с клаузата относно неустойката при непредоставяне на обезпечение.

От представената история на изпратени ***съобщения, се установява, че на ***. в **** часа на посочения телефонен номер е изпратено съобщение с линк за подписване на договора в потребителския профил, а на ***. в *** часа е изпратено съобщение, че парите по кредита са преведени и очакват получателя в офис на ***. Представена е и електронна кореспонденция, от която се установява изпращане на съобщение за одобрен кредит, съдържащо данни за договор №****, падеж на първата вноска ****. и указания за плащане /л.**/

С молба с вх. №***/****. ищецът е представил и снимково изображение, за което твърди, че е използвано за идентификация на клиента. Същото е събрано по реда на чл. 204 3

ГПК чрез оглед в открито съдебно заседание, при който съдът е констатирал, че изображението представлява черно-бяла снимка, визуализираща мъжки образ, заснет в близък план, държащ в едната си ръка лична карта, върху която са изписани имената Н. В.

П., а в другата ръка – лист с ръкописно изписана дата ****.

Представена е разписка за извършено плащане № ****/****. /л. ***/, от която се установява, че „С. – к.“ ***е наредило паричен превод към ***по усвоен кредит №****в полза на Н. В. П., ЕГН **********, в размер на 600 лв. От изисканата по реда на чл. 192 ГПК справка от „И.“ ***/л.**-***/ се установява, че за периода от ****. до ****. за лицето Н.

В. П., ЕГН **********, са намерени данни за един получен паричен превод в брой през системата на „И.“ ***, нареден от „С. – к.“ ***, като видно от представеното приложение същото касае усвоен на ***. в ****ч. кредит №****за сумата от 600лв.

По делото е постъпила и справка от ГД „Г. п.“ /л.***/, от която се установява, че на ****. ответникът се е намирал на територията на Р. Б..

При така събраните доказателства съдът намира, че ищецът е установил възникването на облигационна връзка между страните. Представеният договор, лог файлът, електронната кореспонденция, ***комуникацията, снимковото изображение, разписката за паричен превод и справката от „И.“ ***, преценени в тяхната съвкупност, установяват, че именно от името на ответника е подадена заявка за кредит, че са извършени електронни изявления за приемане на договора и че сумата от 600 лв. е предоставена в полза на лицето, индивидуализирано с имената и ****на ответника. В тази връзка възражението на особения представител на ответника, че договорът не е подписан, е неоснователно. В случая липсата на саморъчен подпис е обяснима с оглед твърдения и доказан начин на сключване на договора – чрез средства за комуникация от разстояние и електронни изявления. При този вид договор не се изисква физическо подписване на хартиен документ, стига доставчикът да докаже предоставянето на необходимата информация и получаването на съгласието на потребителя. В случая тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства. Неоснователно е и възражението, че не е доказано получаването на сумата от ответника. По делото е налице както документ на ищеца за нареждане на сумата по договора в полза на платежния оператор „И.“ ***, но и справка от самия платежен оператор, от която се установява получаването на тази сума от ответника.