Решение № 3165 от 21.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3165 гр. Варна, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110111756 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Х. Т. Д. с р е щ у О В отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик н а поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-69/30.01.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. ***, общ. Варна, обл.

Варна, ул. ***, с площ от 537 кв.м, при съседни имоти с №№ ***, ***, *** и ***.

В исковата молба ищцата Х. Д. твърди, че дядо й Д.Х.В. е придобил имот пл. № 102 по плана на с. ***, обл. Варна, с обща площ от близо 4000 кв.м, от които 3720 кв.м по документи (3816 кв.м измерени на място) по силата на давностно владение, за което е съставен Нотариален акт № *** г. на нотариус при ВРС, и 314 кв.м по регулация, включващи 234 кв.м. от имот с пл. № 101 и 80 кв.м от улица, съобразно Нотариален акт № 93, том I, дело № 203 от 26.01.1968 г. на нотариус при ВРС. Твърди, че част от така придобития имот съвпада със стар имот № 88 в кв. 9 по плана на селото, включващ в себе си *** и III-88 по КРП, които от своя страна са идентични с ПИ с пл. № 600, № 598 и № 599, както и с ПИ с идентификатори № ***, №*** и № *** по действащата КК. Излага, че през годините Д. Вълков се е разпореждал с части от имота в полза както на неговите деца и внуци, така и на трети физически лица. Твърди, че с Нотариален акт за дарение № 189, том VI, дело № 2159 от 18.03.1975 г. на нотариус при ВРС на нея е дарил дворно място с площ от 250 кв.м, представляващо парцел I от имот с пл. № 102 в квартал 5 по плана на с.

***. Поддържа, че впоследствие е придобила по регулация и собствеността върху празно дворно място от 650 кв.м от имот пл. № 103 при граници:

1 имоти с пл. № 102 и 103 и от две стани улици, придадени към собствения й парцел I-102 от кв. 5 по плана на селото, съобразно Нотариален акт № 51, том VI, дело №3062 от 15.11.1977 г. Счита, че така придобитите от нея имоти са идентични с ПИ с идентификатор № *** по действаща КК. Твърди, че от момента на придобиването на 250 кв.м от него през 1975 г. тя владее имота заедно с придобития по-късно през 1977 г. по регулация имот с площ от 650 кв.м, както и с процесния ПИ с идентификатор № *** по КК с площ от 537 кв.м, който е идентичен с ПИ № 600 в кв. 9 по плана на с. *** с площ от 578 кв.м, имот № 88, в кв. 9, парцел ***, както и с части от имоти с пл. № 102 и № 103. Сочи, че трите имота са били обособени на място в един общ парцел, обхванат от обща огР., и владени от нея в този вид и граници, считано от 1975 г., като първоначално владението й е осъществявано чрез нейните родители, а след навършване на пълнолетие – лично от нея. Поддържа, че от 1975 г. целият парцел непрекъснато е обработван и засаждан със сезонни и трайни насаждения, вкл. зърнени култури (пшеница и царевица), овощни дървета (круши, ябълки, череши, вишнап, лешник) и зеленчуци. Твърди, че така тя е упражнявала несмущавана и непрекъсната фактическа власт върху процесния ПИ с идентификатор № *** по КК с намерение за своене повече от 40 години, поради което счита, че е придобила същия по давност. Изтъква, че предходни негови собственици са били физически лица, някои от които нейни роднини, като владението й е демонстрирано явно пред тях и упражнявано с тяхно знание и съгласие. Излага, че имотът съвпада с част от стар имот № 88, който е записан в разписните листи по действалите планове на с. *** като собствен на наследниците на дядо й Д.Х.В., а преди него е бил собственост на други физически лица, респ. не е имало забрана за придобиването му по давност. Конкретно сочи, че имотът не е бил общинска или държавна собственост, не е включван в кооперации или други предприятия, нито предоставян за ползване на граждани въз основа на нормативен акт. Твърди, че същият незаконосъобразно е актуван като общински имот с Акт № *** г. за частна общинска собственост, рег. № 52, досие № 0252. Оспорва доказателствената стойност на акта. В тази връзка поддържа, че като правно основание в същия е отразена само общата норма на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, според която общинска собственост са имотите, предоставени в собственост на общината със закон, без посочване на конкретен закон. Поддържа, че ОВ само формално се легитимирала като собственик на придобития по давност от нея имот, с което обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск.

По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на иска и претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Р. Д., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага правни аргументи, съобразно събрания доказателствен материал.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа, че ОВ е собственик на процесния имот. В тази връзка твърди, че по силата на Заповед № Г-39/07.10.1992 г. на Кмета на ОВ, издадена на основание чл. 75 от ППЗТСУ във вр. чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ е одобрено изменението на ЗРП на с. ***, според което изменение процесният 2 имот се индивидуализира като новообразуван ***, идентичен с ПИ № 600 по КП на с. ***, съгласно Заповед № РП-272/10.11.2008 г. на кмет на Район „Приморски“ при ОВ. Сочи, че собственикът на посочения имот е бил неидентифициран още през 1992 г., поради което същият е бил държавна собственост, на основание чл. 6 от ЗС (ред. 1991 г.), а впоследствие е преминал в патримониума на Общината по силата на закона - § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (обн. ДВ бр. 96 от 1999 г.).

Оспорва ищцата да е придобила по силата на дворищна регулация собствеността върху 650 кв.м. от имот пл. № 103 поради липса на доказателства относно прилагането на регулацията, респ. наличието на предпоставките за издаване на констативния нотариален акт от 1977 г. по реда на чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.). Отделно поддържа, че не е могла да придобие по давност имота, тъй като е бил държавна собственост. Изтъква още, че през 2008 г. ищцата е подала по реда на § 6, ал. 6 ЗУТ във вр. ЗКИР заявление за допълване (поправка) на одобрения кадастрален план относно собствения й *** кв. 9 по плана на с. *** с твърдения, че при одобряване на ЗРП е допусната грешка и имотът не е нанесен в КП с площта, която притежава по документ за собственост, като въз основа на заявлението е издадена и влязла в сила Заповед № РП-272/10.11.2008 г. на кмета на район „Приморски“ при ОВ, с която е попълнена кадастралната основа на три имота с № 598 (II-88), № 599 (I-88) и № 600 (III-88).

По тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител гл.юрк. С.Ц. поддържа отговора на исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Депозира и писмена защита.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 78 от 15.12.1966 г., дело 6075/1966 г. на нотариус при Варненски народен съвет (л. 15), се установява, че след извършена обстоятелствена проверка Д.Х.В. е признат за собственик по давностно владение на къща в с.

***, Варненско, описана в акта, както и дворно място от 3720 кв.м, представляващо имот пл. № 102, кв. 4 по плана на с. ***, при съседи: П.В., Т.А. и път.

Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 93 от 26.01.1968 г., дело № 203/1968 г. на нотариус при Варненски народен съвет (л. 16), на основание чл. 92 от ППЗПИНМ Д.Х.В. е признат за собственик по силата на дворищна регулация на следните дворни места, придаващи се по регулация към собственото му дворно място, представляващо парцел I, пл. № 102 в кв. 4 по плана на с. ***, а именно: 234 кв.м от двор пл. № 101, собственост на П.В.П., и 80 кв.м. от улица, собственост на ГНС-Варна.

Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 50 от 15.11.1977 г., дело № 3061/1977 г. на нотариус при Варненския районен съд (л. 17-18), на основание чл. 134, ал. 2 ППЗТСУ Д.Х.В. е признат за собственик по силата на дворищна регулация на празно 3 дворно място от 105 кв.м от имот пл. № 103 при граници дв.пл. №№ 102 и 103 и от две страни улици, придадени към собствения му парцел II – 102 от кв. 5 по плана на с. ***.

Видно от приложения договор от 05.04.1982 г. (л. 19), съставен в проста писмена форма, Д.Х.В. е закупил от Й.А.Й. празно дворно място, находящо се в землището на с. ***, състоящо се от 200 кв.м, при съседи: К.Т.П., Р.В.а и път.

От приложения нотариален акт № *** г. на нотариус при Варненски районен съд (л. 11-12), се изяснява, че Д.Х.В., със съгласието на съпругата си Х.Н.В., е дарил на внучката си Х.Т.П. – малолетна, представлявана от своя баща и законен представител, собствеността върху 250 кв.м дворно място, представляващо парцел I, имот пл. № 102 на кв. 5 по плана на с. ***, при съседи на целия парцел: улица, н-ци на В.К., Д.Х.Д..

Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № *** г., дело № 3062/1977 г. на нотариус при Варненския районен съд (л. 13-14), на основание чл. 134, ал. 2 ППЗТСУ Х.Т.П. е призната за собственик по силата на дворищна регулация на празно дворно място от 650 кв.м от имот пл. № 103 при граници: дв.пл. №№ 102 и 103 и от две страни улици, придадени към собствения й парцел I – 102 от кв. 5 по плана на с. ***.

Видно е от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от дата 10.06.2021 г., издадено от ОВ (л. 29), че Д.Х.В. е дядо на ищцата Х. Т. Д..

Oт приложеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена от дата 23.11.2020 г., издадено от ОВ (л. 28), се установява, че Х. Т. Д. и Х. Т. П. са имена на едно и също лице.

Представено е заявление за допълване (поправка) на одобрен КП на осн. пар. 6, ал. 6 от ЗУТ във вр. ЗКИР от дата 16.06.2008 г. (л. 112), подадено от Х.

Т. Д. до Кмета на ОВ, с искане за отстраняване на грешка (непълнота) в КП относно заснемането на собствения й имот II-88, кв. 9 по плана на с. ***, който не е бил нанесен съгласно площта по нотариален акт.

По заявлението е издадена и влязла в сила Заповед № 272 от 10.11.2008 г. (л. 107), с която е одобрено попълването на кадастралната основа с имоти пл. № 598, 599 и 600 (л. 107).

Видно от приложения акт за непълноти в одобрен КП от 10.11.2008 г.

(л. 109), новозаснетият имот пл. № 598 е записан на името на Х.Д. Д. въз основа на нот.акт № *** г. и нот.акт № *** г., а имот пл. № 599 – на името на А.Й.Ж.. За имот пл. № 600 е отразено, че е с неидентифициран собственик.

Така е описана собствеността върху имотите и в разписния лист към плана (л.

91).

Подадено от ищцата и трето лице Д.Х.Д. е и заявление от 08.03.2019 г. за допускане (разрешаване) на изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ 599 и ПИ 598, двата в кв. 9 по плана на с. *** (л. 96).

С решение от 12.03.2019 г. на Експертен съвет по устройство на територията при ОВ е дадено положително становище по заявлението за допускане изработване на ПУП-изменение на ПРЗ за УПИ I-88 (ПИ 599), II-88 (ПИ 598) и III-88 (ПИ 600), кв. 9 по плана на с. ***, одобрен със Заповед № Г39/07.10.1992 г. на Кмета на ОВ (л. 99).

Междувременно кметът на с. *** е предложил на компетентния служител при ОВ предприемане на действия за проучване възможността за 4 съставяне на акт за частна общинска собственост съгласно пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС относно ПИ 600 в кв. 9 по плана на с. *** с площ 578 кв.м, частично идентичен с новообразуван УПИ XXXI-600 с площ 615 кв.м, който имот съгласно Заповед № 272/10.11.2008 г. е с неидентифициран собственик (л. 94).