Решение № 9127 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9127 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110144868 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу Р. С. Ц. и В. И. В., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат в условията на разделна отговорност, сумите както следва:

Р. С. Ц. – ¾ част, а именно: сумата 69,51 евро (135,94 лв.) – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода *** г. до *** г. за топлоснабден имот: ***, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 21,04 евро (41,16 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата 7,36 евро (14,39 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 2,43 евро (4,76 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 14.07.2025 г. по ч.гр.д. № 973/2025 г. по описа на РСПетрич.

В. И. В. – 1/4 част, а именно: сумата 23,17 евро (45,31 лв.) – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода *** г. до *** г. за топлоснабден имот: ***, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 7,01 евро (13,72 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата 2,45 евро (4,80 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 0,81 евро (1,59 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК на 14.07.2025 г. по ч.гр.д. № 973/2025 г. по описа на РСПетрич.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – ***, находящ се в ***, аб. № ***, като ответниците имат качеството на битои клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответниците, чрез адв. Г., с който оспорват предявените искове. Твърди се, че ответницитене са собственици или вещни ползватели на процесния недвижим имот. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответниците и топлопреносното дружество. Молят за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В разглеждания случай ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирало доказателства, чрез които пълно и главно да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинни услуги между страните по делото. Не са представени доказателства кому принадлежи правото на собственост, респективно ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор /напр. молба-декларация за откриване на партида/ между страните. Ангажираните от ищеца писмени доказателства – документи за главен отчет и изравнителни сметки, видно от които през процесния период като титуляр на партидата е записано лицето Р. С. Ц., не установяват наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответниците, с предмет доставка на топлинна енергия в имот с този абонатен номер, чието заплащането на договорно основание претендира ищецът. Същите не установяват наличие на вещно право върху имота, нито съдържат волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с ищеца от страна на потребителя.

С определение № *** г. съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е разпределил доказателствената тежест за правнорелевантните за спора факти, като е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже възникването и съществуването през исковия период на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия на адреса на процесния имот. Със същото във връзка с доказателственото искане на ищеца по реда на 192 ГПК, е задължил ***, район „***“ и *** да представят по делото документ за собственост на процесния недвижим имот. В отговор с писмо, изх. № *** г. от ***, *** „***“ и писмо, рег.

№ ***-(1)*** г., същите са посочили, че не разполагат с документ за собственост на недвижим имот – ***ско помещение, находящо се в ***, вх. 1.

От страна на ищеца в производството, в съответствие с носената от същия доказателствената тежест, не са ангажирани други доказателства и не с направени доказателствени искания за установяване на твърденията му, че ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия през исковия период.

При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ищеца, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за недоказани и неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.

Претенциите на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение и предвид горните изводи на съда по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответниците в размер на 409,03 евро – за адвокатско възнаграждение, като представят 3 доказателства за заплащането му в брой, видно от Договор за правна защита и съдействие от *** г. (л. 68 от дело).

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Р. С. Ц., ЕГН **********, и В. И. В., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат в условията на разделна отговорност, сумите както следва:

Р. С. Ц. – ¾ част, а именно: сумата 69,51 евро (135,94 лв.) – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода *** г. до *** г. за топлоснабден имот: ***, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 21,04 евро (41,16 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата 7,36 евро (14,39 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 2,43 евро (4,76 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 14.07.2025 г. по ч.гр.д. № 973/2025 г. по описа на РСПетрич.

В. И. В. – 1/4 част, а именно: сумата 23,17 евро (45,31 лв.) – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода *** г. до *** г. за топлоснабден имот: ***, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 7,01 евро (13,72 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата 2,45 евро (4,80 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 0,81 евро (1,59 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 14.07.2025 г. по ч.гр.д. № 973/2025 г. по описа на РСПетрич.