Решение № 685 от 18.11.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. Враца, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М.Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20221420102610 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявен на 24.08.2022 г. от ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК 106006256,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, чрез пълномощник Вася Драгиева Неофитоваюрисконсулт, против А. Ц. И. с ЕГН ********** от ******* ********* иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 31.07.2019 г.-30.06.2021 г., ответницата дължала на ищеца сумата от 810.85 лв. за отопление,битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация,за жилището на адреса/1/4 от потребената/.

Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението, ведно с 138.32 лв. обезщетение за забавено плащане. Доколкото по образуваното ч.гр. дело №2261/2022 г. ответницата била подала възражение против заповедта за изпълнение,на ищецът било указано да предяви иск,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че 1 ответницата му дължи сумите по заповедта : 810.85 лв. главница за топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2021 г. за имот с адрес:

**********************/за 1/4 от потребената/; 138.32 лв. мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022 г.;законната лихва върху главницата,считано от 19.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата. Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответницата е постъпил отговор.Оспорва иска като неоснователен.Ищецът не бил доказал,че ответницата била потребител,като собственик или носител на вещно право на ползване.На следващо място,ищецът не бил доказал и наличието на правилно отчетена консумация. По заповедното производство е възразила само с довода за изтекла 3 г. погасителна давност.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2022 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 810.85 лв. главница за топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2021 г. за имот с адрес: ********************/за 1/4 от потребената/;138.32 лв. мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022 г.;законната лихва върху главницата,считано от 19.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви и изравнителни сметки.Исканата заповед/№1347/ е била издадена на 20.07.2022 г..Заповедта е била връчена на ответницата на 27.07.2022 г..На 01.08.2022 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК. Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 04.08.2022 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №2261/ 2022 г. по описа на ВРС.

Вещото лице по допусната и изслушана съдебно-техническа и счетоводна експертиза е констатирало,че в ищеца е открита и се води партида №**** към абонатна станция №526 за имота.На абонатите е било извършвано прогнозно начисляване на база показания от предходния период.В края на 2 отоплителния сезон е било извършвано отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода и са били изготвяни индивидуалните за имотите и общите за сградата изравнителни сметки.

В имота са били начислявани суми за сградна инсталация и БГВ.В имота е бил осигуряван достъп за отчитане.Изготвяни са били изравнителни сметки,по които не са били открити подавани писмени възражения.

При данните за отопляемия обем на жилището и консумацията,вещото лице е изчислило задълженията на 810.85 лв. главница и 138.04 лв. обезщетение за забава.

Ответницата е собственик на 1/4 ид. части от имота. Имотът е бил закупен от нейния съпруг К. К. И. и неговата сестра Т. К.И. на 28.04.1988 г..Бракът е бил сключен на 18.11.1990 г.. Съпругът е починал на 27.11.2018 г. и е оставил наследници по Закон ответницата и дъщеря Ц. К. И..

Горното е видно от представените схема на имота, договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ, удостоверение за наследниците на К. К. И. и справки от НБДН за ответницата и за К. К. И..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Въпреки оспорването на ответницата,доказателствата сочат,че тя е била съсобственик на посочения в заповедта за изпълнение имот в процесния период.Имотът се намира в сграда,включена към централизирано топлоснабдяване /отопление и битово горещо водоснабдяване/ към топлопреносната мрежа на ищеца.Собственикът е потребител на топлинна енергия,съответно отговаря за потреблението.

Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия/ОУ/,предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР.Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия,които,приети от предприятието,се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В чл.142 ал.2 от ЗЕ е залегнало положението,че топлинната енергия за 3 отопление на сграда - етажна собственост,се разделя на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.143 ал.3,топлинната енергия по ал.ал.1 и 2/а именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на общите части/ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

При така установената нормативна уредба към момента на начисляването на сумите,следва да се приеме,че за ответницата е възникнало задължение по силата на закон да заплаща на ищеца количества топлинна енергия.

Съгласно чл.32 от ОУ,одобрени с решение №ОУ-004/ 07.01.2008 г. на ДКЕВР,купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия/прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят.В текста е предвидено право на купувачите да предявяват възражения за начислената сума за топлинна енергия,урежда се и санкцията при неизпълнение на задълженията за плащане - обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането.

При липсата на доказателства за направени от възражения за начислените от ищеца суми и същевременно при наличието на такива,които установяват по категоричен начин,че за имота е отчетена и таксувана топлинна енергия,налага се изводът,че ответницата дължи начислените суми,ведно с обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко едно периодично задължение/с оглед на наличие на установени срокове за заплащане на консумацията/.

По гореизложените съображения и предвид заключението на вещото лице,което потвърждава правилното установяване и остойностяване на консумацията,но не и правилното изчисляване на мораторната лихва,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца от сумите по заповедта за изпълнение главницата и лихва в размер на 138.04 лв..

Ответницата е възразила и за изтекла погасителна давност.

Съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД,с изтичане на 3 г. давност се погасяват вземанията за наем,лихви и други периодични плащания.Периодични 4 плащания са повтарящи се еднородни задължения през определен период от време.

Безспорно,претендираните задължения са именно периодични плащания и лихви.При направеното възражение и установеното,че първото прекъсващо давността действие по смисъла на чл.116 б.”б” от ЗЗД е подаването на заявлението на 18.07.2022 г.,следва да се приеме,че погасени по давност претенции няма.

По гореизложените съображения,искът следва да бъде уважен за 810.85 лв. главница и 138.04 лв. лихва.

При този изход на делото,ответницата дължи на ищеца разноските по заповедното производство-25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение/общо 75 лв./ и в настоящето производство-75 лв. държавна такса,250 лв. възнаграждение на вещо лице и 100 лв. юк. възнаграждение /общо 425 лв./,съразмерно уважената част от иска-съответно 74.98 лв. и 424.87 лв..

Водим от горното,Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Ц. И. с ЕГН ********** от гр.**********************,че дължи на ”ТоплофикацияВраца”ЕАД,ЕИК 106006256,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, част от сумите по издадената по ч.гр. дело № 2261/2022 г. на ВРС заповед за изпълнение №1347/20.07.2022 г.,а именно : 810.85 лв. главница за топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2021 г. за имот с адрес: гр.**********************/за 1/4 от потребената/; 138.04 лв. мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022 г.;законната лихва върху главницата,считано от 19.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

5

ОСЪЖДА А. Ц. И. с ЕГН ********** от гр.********************** да заплати на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК 106006256,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, 74.98 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №2261/2022 г. на ВРС,както и 424.87 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6