Решение № 154 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501645 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

С решение от 16.03.2023г по гр.д. № 9828/2018г. на Софийски градски съд, 123 състав е отхвърлен предявеният от С. К. П. - Н. срещу Е. Й. А. иск с пр. осн. чл. 42 ЗН за обявяване за нищожно на саморъчно завещание от 10.12.2013 г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН с протокол от 01.03.2017 г. на нотариус Д.И. с per. № *** и район на действие СРС, с което К. Т. В. е завещал на Е. Й. А. цялото си имущество. Със същото се възстановява по иск на С. К. П. – Н. против Е. Й. А., с пр. осн. чл. 30, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 2 ЗН, запазената част на С. К. П. – Н., в качеството на законен наследник на К. Т. В., починал на ******** г., в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на К. Т. В. и се намалява с 1/3 ид. ч. завещателното разпореждане със саморъчно завещание от 10.12.2013 г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН с протокол от 01.03.2017 г. на нотариус Д. И., с per. № *** и район на действие СРС, с което К. Т. В. е завещал на Е. Й. А. цялото си имущество.

Против решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищцата С. К. П. - Н. чрез пълномощник адв. Й. САК с оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи, че са неправилни мотивите на съда относно неоснователността на главния иск, почиващ на основание нищожност на саморъчното завещание, защото изводът, че е съставено и подписано от завещателя не намира опора в събраните по делото доказателства. Твърди се, че решението е постановено в 1 противоречие на установената практика, според която фактът, че завещанието е автентично, трябва да е безспорно установен от страната, носеща доказателствената тежест, а не само вероятността да е изпълнено от завещателя. Изтъква се още, че липсата на категоричност в експертизата и единодушие на експертите означава, че автентичността на завещанието е поставена под съмнение. Посочва се и процесуално нарушение на съда, който възприема изводите на разшИ.та експертиза, независимо от особеното мнение на едно от вещите лица и противоречивите становища на изслушаните първоначална и повторна експертизи. Иска се отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него постановяване на ново по същество, с което се уважи главния иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещателно разпореждане.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата ответница Е. Й. А. чрез пълномощник адв. Е. А. САК с подробно изложени възражения против оплакванията в жалбата и искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Като аргументи в тази връзка са изтъкнати представените медицински документи – епикризи от лечебни заведения, отнасящи се до намаленото зрение на завещателя, потвърждаващи положителните изводи на част от експертите, допускащи вариантността в почерка и подписите, да се дължи на този проблем, както и на отдалечеността във времето на изготвяне на завещанието и на използвания сравнителен материал. Твърди се, и че изводът за автентичност на завещанието се потвърждава и от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св. К., чиито показания съдът отрича без логично обяснение, и без да съобрази, че подкрепят изводите на две от вещите лица в разшИ.та графологическа експертиза.

Настоящият състав, при служебната си проверка по чл. 269, изр. първо ГПК констатира, че решението в обжалваната му част е валидно и допустимо.

Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане предявените от С. К. П.

– Н. против Е. Й. А. искове : 1.) главен по чл. 42, б.”б” вр. чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване нищожност на завещателно разпореждане, поради неспазване изискванията за форма и 2.) съединен с него евентуален иск по чл.30 ал.1 вр. чл.29 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазена част.

От фактическа страна не е спорно, че ищцата С. П.- Н. е майка и единствен по закон наследник на сина си К. Т. В., починал на ********г., който факт обоснова материалната й легитимация да оспорва съставеното от него приживе универсално завещателно разпореждане в полза на жената, с която съжителствал на семейни начала – ответницата Е. А.. В хода на процеса ищцата С. П.- Н. е починала на ********г и е била заместена при условията на законно правоприемство от внука си С. В. Г.

/съгласно удостоверение –л.62/.

2

Пред първата инстанция е представено и приобщено по делото саморъчно завещание от 10.12.2013 г., по силата на което К. В. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответницата А., с която съжителствал на съпружески начала. Завещанието е ръкописно изписано и подписано от лицето, посочено за негов съставител и е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 01.03.2017 г., съхранявано извън кантора на нотариус Д. И., с рег. № *** и район на действие СРС. По делото не е спорно и се установява от писмените доказателства, че приживе наследодателят К. В. се легитимирал за собственик по силата на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка / № 74, том I, рег. № 72 от 2007 г. на нотариус Б.Т., с рег. № *** с район на действие СРС/ на поземлен недвижим имот с пл.

№ 1231, нанесен в кадастрален лист № 594 по регулационния план на гр. София, кв.1, местност „Кръстова вада“ -Южен парк, планоснимачен район Южна градска територия 5-та част, целият с площ от 2016 кв.м., при съседи: ***, имот пл. № 630 и идентичен с ПИ пл. № 4219 и ПИ пл. № 4220, кад.листове 569,594 от кад.план емисия 1950, с идентификатор ***.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства, отнасящи се до отношенията между ответницата и завещателя, чрез разпит на свидетелите И. К.

/дъщеря на ответницата/ и К. С. /без родство със страните/, от които еднозначно се установява, че са съжителствали на съпружески начала в продължение на много години до смъртта му през 2017г. Последните години живели в общо домакинство с майка му /ищцата по делото/ и брат му в апартамент в ж.к. Гоце Делчев. Преди това завещателят имал и друго собствено жилище, което продал и към момента на смъртта си притежавал само имота в Кръстова вада – факт, който е приет за безспорен между страните.

Свидетелката К. му съдействала като адвокат да се снабди с констативен нотариален акт за жилището в Кръстова вада /предмет на завещанието/, както и да се вдигнат наложени върху него ипотеки. Завещателят К. В. лично я повикал да разговарят в удобен момент /извън присъствието на майка му и брат му/, за да му каже как да направи завещание в полза партньорката си. Писал го няколко поредни пъти, хвърлял, пак писал, за да е прецизно изписано. Изготвил завещанието на посочената в него дата, в нейно присъствие и искал тя да пази копие от него. От тогава, във времето почерка му ставал все по-едър, защото имал проблем със зрението.

Показанията на св.П. са съвсем общи и не допринасят за изясняване спорния въпрос, отнасящ се до авторството и начина на съставяне на завещанието. В тях единствено са изтъкнати близките отношения на починалия и жената, с която съжителствал- през годините се събирали и разделяли, но след 2000г година вече често ги виждала в квартала, хванати за ръце.

Във връзка с оспорената автентичност на саморъчното завещание пред първата 3 инстанция са изслушани основна и разшИ. почеркови експертизи. Според основната експертиза на в.л. В. - подписът, положен в саморъчното завещание от 10.12.2013г е изпълнен от завещателя, а вероятно и ръкописният текст. Вещото лице В. е ползвал за сравнителен материал условно свободни образци от почерка и подписите на завещателя К. В. – заявление за издаване на БДС от 23.11.2001г, заявление за издаване на БДС от 24.02.2009г и удостоверение за постоянен адрес от 2009г., за които експертът е уточнил, че са достатъчни в качествено и количествено отношение, но значително предхождат по време датата на изследвания обект. При извършения анализ в констативната част на експертизата, вещото лице е разделил по групи основните свойства на почерка – устойчивост и индивидуалност. По първия критерий – устойчивост, е посочил, че тя е относителна като стереотипност и двигателен навик, а по втория критерий – индивидуалност, е пояснил, че представлява съвкупност от особеностите на поредица индивидуализиращи признаци. При анализа е констатирал вариантност в графическата форма и конфигурация на отделните елементи в подписите в посока на движение и на ситуиране в завършващата част на почерка. Като цяло подписите, представени за сравнителен материал, са определени с опростена конфигурация - без буквена транскрипция, само с характерен по изпълнение Уобразен нечетлив елемент, преминаващ и завършващ с обърнат по хоризонтала на Vобразен параф. Тези подписи обобщено са определени със средна степен на обработеност и сравнително големи по размер, със слаб десен наклон. Въпреки констатирани различия, вещото лице В., приема, че по качествени и количествени показатели се допълват, с което обосновава извод за изпълнимост на подписа в саморъчното завещание и в сравнителния материал от едно и също лице.

При графичното изследване на ръкописния текст в саморъчното завещание вещото лице В. е констатирал при някои букви увеличение, а при други - намаляване на щрихите чрез опростяване, така също съвпадения в общите признаци, но и различия в степента на свързаност. В тази връзка е пояснил, че се наблюдава наличието на тремор при изпълнение на някои от буквите в завещанието, какъвто не се открива при сравнителния материал. Посоченото е разколебало категоричността в изводите на вещото лице В., който приема, че ръкописният текст в завещанието вероятно е изпълнен от завещателя. При разпита си в съдебно заседание, вещото лице В. допълнително е пояснил, че принципно няма различие в буквите, когато се изписва един и същи текст, но хипотетично е възможно, доколкото отражение могат да имат различни фактори като примерно влошено здраве, и че веднъж появил се треморният процес е необратим.

Поради оспорване изводите на в.л. В. пред първата инстанция е допусната повторна експертиза, изготвена от в.л. Б., който категорично отрича ръкописния текст и подписа в саморъчното завещание да са изписани от завещателя. Този извод е обоснован с извършеното сравнително графическо изследване между почерците в 4 завещанието и сравнителните образци - заявление за издаване на БДС от 2001, 2009г и удостоверение за постоянен адрес от 2009г. Констатирано в аналитичната част е, че ръкописният текст в завещанието е средно обработен с десен наклон, среден размер и ниска степен на свързаност, с увеличена разтегливост по хоризонтал и в разстоянието между буквите – особености, свидетелстващи за неувереност при изпълнение на текста от завещанието. При сравнителния анализ вещото лице Б. е констатирал различие в общите признаци между писмения текст в завещанието и сравнителните образци- в степента на обработеност, разтегливост, темп и форма на движение при изписване и свързване на буквите, както и поредица други. Съдебният експерт Б. е констатирал различия в подписа в завещанието и този, положен в сравнителните образци, отново в степента на обработеност, размер, темп на изпълнение, в завършващата част на почерка, в елементи на буквата „К“ и спрямо други елементи. В обобщение на посоченото в.л. Б. е достигнал до извод, че констатираните различия са характерни и устойчиви до степен, че да отрекат наличието на сходство, а от там и изписването на текста и подписа в завещанието от завещателя. В съдебно заседание при защита на експертизата си, в.л. Б. е посочил, че като цяло сравнителния материал е недостатъчен, в него има различие в изписването между 2001 и 2009г, но независимо от това определя разликите между двата документа пред МВР и саморъчното завещание от 2013г за отявлено съществени и подкрепящи извода, че не са изпълнени от едно и също лице. Допълнително при разпита си в съдебно заседание /л.165/ Б. е подчертал, че в завещанието има писмени знаци, които въобще не се срещат така изпълнени в сравнителния материал, което говори, че почерка в завещанието е на друго лице, тъй като е невъзможно да се възприеме нов начин на изписване от същото лице, попълнило документите за БДС, само за няколко години.