Решение № 274 от 26.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. София , 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Валентина И. Колева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20201000502276 по описа за 2020 година

С решение № 3033 от 14.05.2020 г. по гр.д. № 2523/17 г., СГС, І-22, е отхвърлен предявеният от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (по настоящем КПКОНПИ) против Ж. С. Б. иск за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 245 210 лв., както следва:

На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ:

1. Лек автомобил "Мини Купър"

2. Сумата общо в размер на 7 932, 05 лв., внесена по банкова сметка в "Уни Кредит Булбанк" АД с титуляр Ж.Б.

3. Сумата общо в размер на 8 289, 26 лв., внесена от трети лица по банкова сметка в "Уни Кредит Булбанк" АД с титуляр Ж.Б.

4. Сумата в размер на 2 006,23 лв., внесена по разплащателна сметка "Уни Кредит Булбанк" АД с титуляр Ж.Б.

5. Сумата в размер на 13 982,45 лв., внесена от трето лице по разплащателна сметка в "Уни Кредит Булбанк" АД с титуляр Ж.Б.

1

На основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ от Ж.Б.

1. Сумата в размер на 210 000 лв., получена при продажбата по пазарна стойност на недвижимия имот с нотариален акт № 33, т.ІІ, рег. № 2127, дело № 142 от 10.06.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот.

2. Сумата от 2000 лв. парична равностойност към датата на отчуждаване - 06.07.2010 г. на лек автомобил "Рено Клио ", КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцовата страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Твърди, че не са установени законни източници за придобиването на процесното имущество (без да оспорва законност на част от доходите, посочени в жалбата – л. 7). Намира, че декларирането през 2013 г. на доходи (заеми) е направено след законовия срок и именно с цел да се обоснове тяхната законност в настоящото производство. Позовава се на определение № 560 от 23.06.2016 г. по гр.д. № 1964, ІІІ ГО, според което ако един доход е придобит незаконно, това не може да се санира с декларирането му пред НОИ. Подчертава, че част от заема е получена от И. И., срещу когото също има заведен иск от КПКОНПИ и също е с недоказани доходи. Излага аргументи, че договорът за уеб маркетинг на ответника Б. няма достоверна дата спрямо Комисията, няма печат на фирмата, която е в САЩ и за нея няма координати в интернет. Подчертава, че съдът макар да приема, че договорите за дарение не установяват приход за ответника, неоснователно е приел, че те надлежно се включват в приходната част за имуществото. Оспорва, че в период 2004 – 2009 г. ответникът е бил издържан от баща си, разпитан като свидетел, тъй като няма доказателства последният по това време да е работил в посоченото от него дружество (обратно – през 2002 г. е преустановил отношения с него). Изтъква, че няма и данни да са били продадени наследствени ниви, от които свидетелят да е получил 176 000 евро и с която сума, твърди, че е издържал ответника.

Отделно посочва, че ответникът е посещавал в чужбина курс по немски език и не се касае до същинско обучение в чужбина. Поддържа, че определената от Комисията издръжка е съобразена с данни от НСИ. Намира, че е нарушен чл.

2

131 ГПК, тъй като ответникът е представил писмени доказателства след срока за отговор. Твърди, че имотът е бил закупен по пазарни цени, а не тези отразени в нотариалния акт. Моли да се отмени решението и да се уважи иска.

Ответникът Ж. С. Б. оспорва жалбата. Изтъква, че е представил писмени доказателства преди първото по делото заседание и не е засегнат от преклузията.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). В мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество), насочено срещу Ж. С. Б., се поддържа, че производството е образувано с Решение № 549/23.11.2016 г. на КОНПИ, въз основа на постъпило на 3.07.2013 г. в ТД на КОНПИ-София уведомление от СП от 25.06.2013 г. за привличане на ответника Б. в качеството му на обвиняем за престъпления, извършени в периода 01.06.2012 г. - 20.06.2013 г. по чл. 321, ал. 3, пр. 2 т. 2 вр. с ал. 2 НК и по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 НК, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1 т. 18 и т. 23 от ЗОПДНПИ.

Установено било несъответствие в значителен размер (чл. 21, ал. 2 вр. § 1, т. 7 ЗОПДНПИ (отм.). Претендира са отнемане на имущество на обща стойност 247 210 лв., както следва:

1) на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ подробно описани лек автомобил „Рено Клио“, и лек автомобил "Мини Купър“, собственост на Ж.Б., както и сумите 7932,05 лв., 8289,26 лв., 2006,23лв. и 13 982, 45 лв., по банкови сметки на името на ищеца в "Уни Кредит Булбанк" АД.

2) на основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ сумата от 210 000 лева, получена при продажбата по пазарна стойност на недвижимия имот с нотариален акт № 33, т.ІІ, рег. № 2127, дело 3

№ 142 от 10.06.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот.

Ответникът Ж. С. Б. намира искането за недопустимо, тъй като няма връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото.

Оспорва основателността. Твърди, че до 2008 г. е бил издържан от родителите си, а в период 2006 г. - 2008 г. бил на обучение в Германия, където живял под наем с други български студенти и е заплащал много пониски цени от посочените от Комисията-ищец. Сочи, че след като се прибрал в България до 2009 г. живял при баща си. Излага твърдения, че е получавал дарения, вземал е заеми, купувал е и е продавал свое превозно средство, че получил доход от работа по Договор за уеб маркетинг от 24.07.2011 г., сключен с американска фирма. Сочи, че закупил апартамент на 01.11.2012 г. за сума в размер на 152 000 лв., който през 2014 г. продал за 134 952, 27лв.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че на 20.06.2013 г. ответникът Ж.Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 321, ал.

3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК, а на 11.07.2013 г. спрямо него е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото му. С влязла в сила присъда на 22.07.2020 г., представена пред въззивната инстанция, ответникът Б. и други лица (в това число И. И.) са признати за невиновни за обвиненията в организиране на престъпна група за извършване на данъчни престъпления.

Установява се, че на 14.07.2007 г. Б. е придобил л.а. "Рено Клио“ за сумата от 680 евро (с пазарна стойност към датата на придобиване 3200 лв. според САТЕ, към дата на експертизата – 1100 лв.), който после е продаден.

Ответникът закупил и друг автомобил л.а. „Мини Купър“ за сумата от 3500 лв. За втория автомобил стойностите са съответно 7800 лв. и 4100 лв.

Видно от н.а. № 69 от 1.11.2012 г. ответникът Б. закупил право на собственост върху апартамент № 2, находящ се в гр. ***, **, р-н ***, бул.

„***“ № **-**, със застроена площ от 119, 75 кв.м., на ет. 1 за цена от 152 000 4 лв. С н.а. № 33 от 10.06.2014 г. имотът е продаден за 69 000 евро (134 952, 27 лв.). Според единичната експертиза, към датата на покупката средната пазарна стойност на процесния апартамент е 169 666 лв., а към датата на продажбата от ответника - в размер на 172 491 лв. Стойностите са сходни и в тройната СТЕ – съответно 166 000 лв. и 170 000 лв.

Св. И. А. Г. разказва, че бил брокер на недвижими имоти и продавал (посочения по-горе) имот на Ж.Б. през 2014 г. Сградата била в лошо състояние, изоставена от строителите, апартаментът бил за ремонт, тъй като всичко било старо, имало влага, там никой не бил живял. Дълго време имотът бил на пазара и след като понижили двукратно цената (от 79-80 000 евро) реализирали продажбата на 69 000 евро. Цената е определена от свидетеля като добра за района („***“), но е посочено, че жилището е било в лошо състояние, и макар и тристайно, значителна част от площта му била голяма тераса, която не била в добър вид.

Разпитаният като свидетел С. Ж. Б. (баща на ответника), разказва, че синът му завършил средно образование през 2004 г. и заминал да учи немски в Германия през 2005 г., където изцяло го издържал баща му, който му давал суми от по 5000 - 6000 евро и те стигали на ответника за няколко месеца.

Свидетелят пояснява, че работел в БДЖ, но по договор имал отношения с немска фирма „Оптима турс“ до 2002 г., (свързана с „БДЖ“), където заплащането било по-добро и имало допълнително командировъчни, за километри, време, курсове, достигал до 2000 евро на месец. Свидетелят получил наследство на земи до Околовръстния път, с. Локорско, като при продажбата 2006-2007 г. била получена сумата от 176 000 евро от фирма (с превод по банков път), като на св. Б. се полагала стойност от 80 000 евро като дял в наследството. Според свидетеля Живко започнал да си търси работа през 2008-2009 г. и живял при баща си.

В подкрепа на тезата си, че е учил в чужбина ответникът представя удостоверение за участие курс по немски в Академия „Колпинг“, Вюрцбург, за периода от 21.03.2006 г. до 1.08.2006 г., както и потвърждение за регистрация в друг курс от 3.07.2007 г., ниво С1, в Мюнхен - л. 188 и сл.

Видно от договор за наем Б. и други две лица – Б. Г. и И. П., са ползвали имот във Вюрцбург, считано от 5.05.2006 г., за наем от 6604 евро – л. 192.

5

Според наемо-предавателен протокол квартирата е освободена на 1.03.2007 г.

На тази дата е сключен друг договор за наем от Б., от съдържанието на който се установява, че той е започнал да обитава стая в гр. Мюнхен за наем от 360 евро. В договорът е посочено, че наемателите са трима. (л. 203).

Представени са договори за дарение от 05.08.2009 г. – за 10 000 лв. (л.

206), от 31.10.2012 г. за 50 000 лв. (л. 249), и от 31.10.2012 г. за 19 000 лв. (л.

251), като сумите са дарени от баба и дядовци на ответника.

По делото са депозирани десет договора за заем (в периода 08.01.2010 г. до 31.10.2012 г.) с различни заемодатели и за различни суми (общо за 82 700 лв.), като към тях са приложени платежни нареждания за връщане на 16.06.2014 г. Налични по делото са две разписки за връщане на суми - от 19.06.2014 г. за сумата от 5000 лв. – л. 213, и на 20.06.2014 г. за сумата от 4100 лв. – л. 215.

Представен е договор за уеб маркетинг (л. 216) от 24.07.2011 г. със срок от 3 месеца и цена за извършваната от ответника Б. услуга общо 6 975 щ.д., като с тази сума е заверена разплащателната сметка на лицето.

Приетото първоначално заключение по ССЕ на в.л. М. е със становище, че за проверявания период общият размер на извършените разходи надвишава общият размер на нетните приходи със сумата от 306 051, 72 лв.

Допълнителното заключение е дало друго становище - размерът на несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество е общо минус 11 262, 31 лв., т.е. общият размер на извършените разходи надвишава общият размер на нетните приходи с 11 262, 31 лв.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

За да бъде основателно предявеното пред съд мотивирано искане следва да се установят предвидени в закона предпоставки. На отнемане по реда на ЗОПДНПИ (отм.) подлежи незаконно придобито имущество, за което няма установено законен източник. За да бъде основателно искането на Комисията по чл. 74 от отменения закон т.е. за да възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация по ЗОПДНПИ (отм.), следва да са установи кумулативното наличие на няколко материалноправни 6 предпоставки: 1) привличане на лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 22, ал. 1 от закона, 2) в рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено значително несъответствие, което според легалната дефиниция на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава определен размер (250 000 лева в конкретния случай) за целия проверяван период, 3) съгласно чл. 62 от закона - наличие на незаконно придобито имущество, което според чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е такова, за което не е установен законен източник.