Определение № 518 от 30.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. Ловеч, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500269 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 847 от 02.05.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 282 по описа за 2023 година, Т.ският районен съд е уважил заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, седалище в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от изп.директор А. В. Д. и изп.директор Младен Маркоски, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Г. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Т., ул. „Пенка Михайлова“ № 61, обл. Ловеч за вземане, включващо главница в размер на 908.32 лева за ползвани електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, законна лихва върху главницата от 12.04.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 250.29 лева – мораторна лихва за периода от 17.04.2020 г. до 24.03.2023 г. и разноски в общ размер на 75.00 лева. Отхвърлил е молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за вземане за неустойка в размер на 771.13 лева, за разликата над определения размер на мораторната лихва до сумата от 456.98 лева, и за разноски над признатия размер и до претендирания такъв от 192.73 лева.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК:

***, чрез пълномощника – юрисконсулт П. П., с която е обжалвано като незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата 771.13 лв. неустойка, както и мораторна лихва върху отхвърлените неустойки.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че клаузата за начисляване на неустойки не е породила правно действие, тъй като длъжникът не е бил уведомен за прекратяването на договора, както и че няма наведени твърдения длъжникът да е уведомен.

1

Посочва, че макар прекратяването на договора да настъпва автоматично съгласно общите условия при неплащане, продължило повече от 124 дни, кредиторът е уведомил длъжника, че предстои прекратяване на договора и за това има наведени конкретни твърдения с уточнителната молба изпратена до първоинстанционния съд.

Твърди, че съгласно същата, длъжникът е уведомен на 21.05.2020 г. чрез кратко съобщение на мобилния му телефон, че на 27.05.2020 г. предстои прекратяване на услугите му, като съобщението е получено на същата дата.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, претендира разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Т.ския районен съд по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ***, за парично вземане в размер на: 1,679.45 лева, включващо неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер К1093499, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 501848131 за период от 17.03.2020 г. до 01.09.2020 г. на обща стойност 575.28 лв. ; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 333.04 лв.; неустойки в общ размер на 771.13 лв., както и мораторна лихва върху цялата сума в размер на 456.98 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане. Претендирани са и разноски – 42.73 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

Т.ският районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба: уведомен ли е длъжникът, по какъв начин и на коя дата за предсрочното прекратяване на договора за продажба на изплащане; за какъв период е начислена мораторната лихва в размер на 456.98 лева с посочване на начална и крайна дата и върху каква сума е начислена; начина на изчисляване на претендираната неустойка в общ размер на 771.13 лева; как е формиран общия размер на задължението от 1,679.45 лева за периода от 17.03.2020 година до 01.09.2020 година-дължима сума ежемесечно, лихва и/или и други задължения по договор № К1093499 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, какъв е срока на договора и кога е прекратен.

Заявителят е подал молба в указания срок, в която е посочил, че длъжникът е уведомен на 21.05.2020 г. чрез кратко съобщение на мобилния му телефон, че на 27.05.2020 г. предстои прекратяване на услугите му, като съобщението е получено на 2 същата дата. Изложил е, че рамковият договор, ведно с всички приложения към него, е прекратен на основание чл. 54.12 от ОУ, който гласи: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“ Договорът е прекратен на 31.07.2020 г., а договорът за продажба на изплащане, който е сключен към рамковия договор, е прекратен във връзка с прекратяването на същия този рамков договор.

В молбата е посочен и размера на претендираните вземания за конкретните услуги и закупено устройство на изплащане, предоставени на потребителя, размера на лихвите и неустойките и периода за който са начислени.

Жалбата е неоснователна.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка. Видно от приложените договори, допълнителни споразумения и ОУ е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по тях по вина на потребителя е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги и лизингови вноски. В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задължението за периода 17.03.2020 година до 01.09.2020 година в общ размер на 908.32 лева, поради което е възникнало задължение за К. за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по негова вина.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Безспорно длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, поради което при действието на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Касае се за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е 3 дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг на мобилното устройство преди изтичане на уговорения срок.

Като последица от приетата неоснователност на процесните неустойки е и недължимост на сумата 206.69 лева мораторна лихва върху сумата от 771.13 лева, претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор № 501848131, начислена за периода от 01.08.2020 г. – 24.03.2023 г.

При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 847 от 02.05.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 282 по описа за 2023 година на Районен съд Т., в частта, с която е отхвърлена молбата на „А1 България“ЕАД, ЕИК ***, гр. София за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Г. К., ЕГН: **********, Ловешка област, за вземане за неустойка в размер на 771.13 лева и мораторна лихва в размер на 206.69 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4