Решение № 3223 от 27.10.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2768/2022
- Вид
- Решение № 3223
- Подписан
- 27.10.2022
- В сила
- 18.11.2022
- Състав
- Любомир Нинов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.155 · Кодекс на труда
- чл.156 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.327, ал.1, т.12 · Кодекс на труда
- чл.327, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3223 гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110102768 по описа за 2022 година
Ищецът В.В. твърди, че е полагал труд за ответника „Черно море“ АД през целия си стаж до достигане на необходимия за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 39г. и 18д. към датата на Заповед №52/16.10.2018г. на изпълнителния директор на предприятието, съгласно която, на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, трудовото му правоотношение е прекратено. Съгласно чл.222, ал.3 от КТ му се дължат шест брутни трудови възнаграждения, които са неизплатени към днешна дата. Между страните в последствие е сключен нов трудов договор №037/19.10.2018г., съгласно който В.В. приема да изпълнява в завод „Черно море" АД длъжността „контрольор качество", за което да получава основно месечно възнаграждение в размер на 605лв., което платимо до 25 число на следващ месец, с полагащ му се основен и допълнителен платен годишен отпуск: по чл.155 от КТ - 24- работни дни и по чл.156 от КТ - от 1 до 3 работни дни. Около година по-късно, съгласно Заповед на изпълнителния директор на работодателя №070/30.08.2019г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено, като съгласно чл.221, ал.1 от КТ, му се дължи едно БТВ, съгл. чл.224 от КТ обезщетение за 16 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2018г. и за още 16 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2019г. - всички неизплатени към датата на депозиране на настоящата искова молба. Съгласно следващият трудов договор №020/17.11.2020г., сключен между страните по настоящото производство, ищецът приема да полага труд на длъжност пазач, невъоръжена охрана, с основно месечно възнаграждение в размер на 610лв., като трудовото възнаграждение се изплаща до 25 число на следващ месец, и му се полага основен и допълнителен платен годишен отпуск по чл.155 от КТ 1
— 24 - работни дни. Съшият договор, съгласно заповед №018/28.05.2021г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, е прекратен. На ищеца му се полага обезщетение по чл.224 от КТ за 2 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2020г. и за 10 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2021г. неизплатени към датата на депозиране на настоящата искова молба. На 21.09.2021г. между страните е подписана Спогодба №88/21.09.2021г., съгласно която работникът В. - кредитор приема погасителния план на всичките задължения на предприятието - „Черно Море" АД (длъжник), изчислени към момента на подписването на документа, в размер на 22 593,76лв., която сума е следвало да се изплати на 14бр. месечни вноски за времето от 31.10.2021г. до 30.11.2022г., но в този период му е изплатена само сумата от 600лв.
Моли се, да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: за месец 08.2018г. в размер на 234,71лв., както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.09.2018г. до 01.03.2022г. в размер на 81,69лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 09.2018г в размер на 713,29лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.10.2018г. до 01.03.2022г. в размер на 242,32лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 11.2018г. в размер на 661,36лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.12.2018г. до 01.03.2022г. в размер на 213,47лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 12.2018г. в размер на 679,77лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 28.01.2019г. до 01.03.2022г. в размер на 213,18лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 01.2019г. в размер на 709,36лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.02.2019г. до 01.03.2022г. в размер на 216,75лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 02.2019г. в размер на 721,38лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.03.2019г. до 01.03.2022г. в размер на 214,81лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 03.2019г. в размер на 743,13лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.04.2019г. до 01.03.2022г. в размер на 214,89лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 04.2019г. в размер на 744,12лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 28.05.2019г. до 01.03.2022г. в размер на 208,56лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 05.2019г. в размер на 714,79лв, както и на основание чл.86 от 2
ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.06.2018г. до 01.03.2022г. в размер на 194,58лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 06.2019г. в размер на 788,78лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.07.2019г. до 01.03.2022г. в размер на 208,15лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 07.2019г. в размер на 783,84лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 27.08.2019г. до 01.03.2022г. в размер на 199,88лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 11.2020г. в размер на 322,10лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 28.12.2020г. до 01.03.2022г. в размер на 38,38лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 12.2020г. в размер на 652,74лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.01.2021г. до 01.03.2022г. в размер на 72,53лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 01.2021г в размер на 695,56лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.02.2021г. до 01.03.2022г. в размер на 71,29лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 02.2021г. в размер на 422,42лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.03.2021г. до 01.03.2022г. в размер на 40,04лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 03.2021г. в размер на 685,22лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 27.04.2021г. до 01.03.2022г. в размер на 58,81лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане за месец 04.2021г. в размер на 693,14лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 26.05.2021г. до 01.03.2022г. в размер на 53,91лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане на основание чл.222, ал.3 от КТ и спогодба от 23.08.2018г. между сумата от 7198,23лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 18.10.2018г. до 01.03.2022г. в размер на 2461,42лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на едно БТВ, както и обезщетение съгл. чл.224 от КТ - за 16 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2018г. и за още 16 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2019г.по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 2711,35лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 02.09.2019г. до 01.03.2022г. в размер на 686,88лв, ведно със законната лихва върху 3 главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане обезщетение по чл.224 от КТ за 2 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2020г. и за 10 дни полагащ се, но неползван платен отпуск за 2021г. съгласно Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №18/28.05.2021г. в размер на 1118,47лв, както и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 01.06.2021г. до 01.03.2022г. в размер на 85,13лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане, или общо 22593,76лв и общо обезщетения за забава към 01.03.2022г. в размер на 5776,65лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2022г. до окончателното й плащане и сторените съдебни разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че се намира в обективна невъзможност да погаси задължението си, като по размер и основание оспорва само претенцията над 22 215.80лв., оспорва и дължимостта на сумите от 143.25лв. трудово възнаграждение за м.юли 2018г. и 456.75лв. за м.август 2018г.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
След преценка на наведените от страните твърдения и събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна при условията на чл.235, ал.2 от ГПК следното:
Страните не спорят относно изложената от ищеца фактология за това, че е бил в трудово правоотношение с ответника, то е било прекратено поради пенсионирането му, а след това е постъпил на работа отново, като не се спори и относно това, че ответното дружество е останало задължено към ищеца с незаплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Тези обстоятелства се доказват и от представените с исковата молба и неоспорени в хода на делото Заповед №052/16.10.2018г. на изп.директор на ответника с която на осн.чл.327, ал.1, т.12 от КТ трудовото правоотношение на ищеца е прекратено считано от 17.10.2018г. поради придобито право на пенсия и е определено да му бъдат изплатени по реда на чл.222, ал.3 от КТ шест брутни трудови възнаграждения. Трудов договор №037/19.10.2018г., с който В. назначен при ответника на длъжност контрольор качество считано от 22.10.2018г., което трудово правоотношение е прекратено на 1.09.2019г. с представената Заповед №070/30.08.2019г., като е определено да му бъдат изплатени едно брутно трудово възнаграждение на осн.чл.221, ал.1 от КТ, обезщетение за неползвани по 16 работни дни платен годишен отпуск за всека от годините 2018г. и 2019г., трудов договор №020/17.11.2020г. по силата на който ищецът е назначен при ответника на длъжност пазач, невъоръжена охрана, като това правоотношение е прекратено със заповед №018/28.05.2021г. считано от 31.05.2021г., като е определено да му бъдат изплатени два дни платен отпуск за 2020г. и 10 дни за 2021г. Представен е и документ озаглавен спогодба от 21.09.2021г., в който настоящите страни са направили изявление, че ответника признава дължимостта на следните суми м.07.2018г-143,25лв., м.08.2018г-691,46лв.,
4 м.09.2018г-713,29лв., м.10.2018г-7198,23лв., м.11.2018г-661,36лв., м.12.2018г-679,77лв., м.01.2019г-709,36лв., м.02.2019г-721,38лв., м.03.2019г-743,13лв., м.04.2019г-744,12лв., м.05.2019г-714,79лв., м.06.2019г-788,78лв., м.07.2019г-783,84лв., м.08.2019г-2711,35лв., м.1.2020г-322,10лв., м.12.2020г-652,74лв., м.01.2021г-695,56лв., м.02.2021г-422,42лв., м.03.2021г- 685,22лв., м.04.2021г-693,14лв. и м.05.2021г- 1118,47лв.
От своя страна ищецът е направил обвързващо го изявление още в исковата си молба, че ответникът му е заплатил 600лв. от посочените като признати задължения.
Предвид извънсъдебното признание на претенцията съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен така както е посочено от ищеца в общ размер от 21 993.76лв.
Разпечатката съдържа 16 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32493d89-2d9d-4491-b579-4702b498e063