Акт от 10.05.2018, Окръжен съд - Габрово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 71 гр.Габрово, 10.05.2018г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д

А

ГАБРОВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Веселина Топалова

ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова

Ива Димова при секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.

№84 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ж.С.Г. и по въззинта жалба на ответника по делото ОП "Благоустрояване-Габрово" срещу Решение №3/18.01.2018г. по гр.д.№2349/2017г. на Габровски районен съд.

В жалбата на Ж.Г. се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно по отношение прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. От мотивите на районният съд не можело да се разбере кои факти и обстоятелства същият приема като критерии при определяне размера на присъденото обезщетение. Според жалбоподателят фактите и обстоятелствата имащи отношение към справедливото обезщетение са претърпените болки и страдания, трайните негативни последици изразяващи се в загуба на работоспособност, трайните негативни изживявания, тежките, дълготрайни ежедневни битови неудобства, болката и страданието до края на живота за ищеца, че е непълноценен човек, дистанцирането му от социални контакти, болката и страданието от променения социален статус- от работещ в нетрудоспособен, промяната в психологическия му статус. Моли съда да измени атакуваното решение и да завиши размера на присъденото обезщетение, като моли на процесуалния представител на жалбоподателят-ищец по делото да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн . чл.38 ЗАдв.

Ответникът по въззивната жалба на Ж.Г. в депозирания по делото отговор заявява, че я оспорва.

Не е постъпило становище по жалбата на Г. от третото лице помагач по делото - "Животозастрахователен институт" АД.

В жалбата си ОП"Благоустрояване-Габрово" твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалния, както и поради необоснованост. Твърди, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване основателността на своята претенция. Дори и да се приемело, че са доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното общинско предприятие присъдения размер на обезщетението бил прекомерно завишен и следвало да бъде намален на не повече от 10 000лв. процесуалният представител на общинското предприятие заявява, че за него е необяснимо как клиента му е декларирал, че трудовата злополука е станала на 13.01.2017г. без да имало ясно доказателства за това. От признатите 62% нетрудоспособност 20% били поради заболяването ХОББ, което нямало нищо общо с трудовата злополука. От събраните по делото доказателства не можело да се установи, кога, къде и какво точно е станало, за да се стигне до ампутациите описани в исковата молба. Неправилно районният съд бил приел, че не е налице груба небрежност от страна на ищеца, с която същият да е допринесъл за увреждането. Същият бил престирал труд без да е бил постоянно с ръкавици, в нарушение на извършените инструктажи. Ако е бил постоянно с ръкавици и е спазвал правилата за безопасна работа нямало да се стигне до тези последици.

Освен това в нарушение на инструкциите за безопасност ищецът се бил возил на стъпенката на сметосъбирачната машина. Моли съда да отмени обжалваното решение като отхвърли изцяло предявения иск и присъди направените разноски за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба на ОП "Благоустрояване-Габрово" не е депозирал отговор на същата. В съдебно заседание пълномощника му заявява, че я оспорва.

Третото лице помагач "Животозастрахователен институт" АД в депозираното по делото становище заявява, че поддържа жалбата на ОП

"Благоустрояване-Габрово".

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Предвид на това същите са процесуално допустими.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С обжалваното Решение №3/18.01.2018г. по гр.д.№2349/2017г. на Габровски районен съд ответника ОП"Благоустрояване-Габрово" е осъдено да заплати на ищеца сумата от 25 000лв. -обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва от 13.01.2017г. до окончателното изплащане.отхвърлен е предявеният иск за горницата над уважения размер и ответника е осъден да заплати ДТ в размер на 1000лв. и разноски за вещо лице в размер на 300лв., чрез РС Габрово, както ида заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 1280лв.- адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв.

Решението е обжалвано изцяло.

За да постанови решението си съдът е приел следното : при станалата на 13.01.2017г. трудова злополука с ищеца, призната за такава от НОИ, същият е получил увреждания изразяващи се в измръзване на трети, четвърти и пети пръст на дясната ръка, което довело до ампутация на част от пръстите. Получените в резултат на ампутацията увреждания били невъзстановими и препятствали осъществяването на цялостен захват с дясната ръка, като хватателната функция била запазена отчасти поради наличие на палец и показалец. Районният съд приел, че е налице причинно следствена връзка между работата на ищеца и получените увреждания. От приложената преписка се установявала датата на настъпване на злополуката, като нямало данни това да е станало на друга дата.

Първоинстанционният съд не приема, че ищецът е допринесъл за увреждането допускайки груба небрежност. Нямало данни да е работил без да е бил с ръкавици, нито да се е возел на стъпенката на сметосъбирачната машина. Ищецът бил потърсил лекарска помощ няколко дни по-късно след като били настъпили уврежданията, но от заключението на вещото лице било видно, че и при своевременно предприето лечение е щяло да се стигна до ампутация на пръстите. В следствие на претърпените увреждания на ищеца била призната нетрудоспособност в размерна 62 %, действително същият имал и други заболявания, за които му бил даден този процент нетрудоспособност, но преди това заради тях не е бил с намалена трудоспособност, установена от ТЕЛК. Като освидетелстването на ищеца с над 50% намалена трудоспособност било станало поради процесната трудова злополука.

Въззивният съд възприема тези изводи на първоинстанционния съд, както и установената от него фактическа обстановка.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя ОП "Благоустрояване - Габрово", че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване основателността на своята претенция. За да бъде ангажирана отговорността на работодателя по чл.200 КТ следва да е настъпила трудова злополука, в резултат на която работника да е бил увреден. Безспорно по делото е установено, че такава трудова злополука е настъпила и именно в причинно-следствена връзка с нея са възникнали и уврежданията по горния десен крайник на ищеца. Действително ищецът не е потърсил лекарска помощ на 13.01.2017г., а няколко дни по-късно, но това обстоятелство не обосновава, че трудовата злополука не е настъпила на посочената дата. Както се установява от заключението на вещото лице д-р Р. и обясненията му в с.з. измръзването на ръцете на работника е настъпило от три до седем дни преди постъпването на ищеца в болница, т.е. много вероятно е това да е станало на 13.01.2017г. Освен това тази дата е датата посочена в Протокол №1/01.02.2017г. на НОИ ТП Габрово, съставен с участието на законния представител на ответното общинско предприятие и в декларацията, подадена от работодателя, следователно същият извън съдебно е признал, че това е датата на възникване на трудовата злополука.

Въззивният съд счита, че правилно първоинстнационният е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че получените от работника измръзвания на пръстите са от категорията на дълбоко измръзване от ІІІ-ІV степен и дори при своевременно предприето лечение или други мерки е щяло да се стигне до ампутация на пръстите. По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че по време на работа ищецът не е ползвал работни ръкавици или че се е возел на стъпенката на сметосъбирачната машина. В тази насока не се съдържат данни дори и в преписката във връзка с установяване на трудовата злополука от НОИ и обясненията дадени по нея от водача на сметосъбирачния камион. Невярно е твърдението на жалбоподателя, че дори в исковата молба ищецът бил признал, че не е ползвал ръкавици и се е возил на стъпенката. Никъде в исковата молба не се съдържа подобно изявление.

Съдът не приема и довода, че от признатите с ЕР на ТЕЛК 62% нетрудоспособност 20% за дадени поради наличие на ХОББ, което заболяване нямало нищо общо с трудовата злополука и ОП"Благоустрояване-Габрово" не следвало да носи отговорност за него. Както правилно е отбелязал районният съд дори степента на намаляване на трудоспособността да се дължи и на друго заболяване преди настъпване на трудовата злополука той не е бил с намалена трудоспособност.

Следва да се добави и че обезщетението за намаляване на трудоспособността въз основа на настъпила трудова злополука се дължи не поради признаване на нетрудоспособност с ЕР на ТЕЛК, а поради настъпване на трудовата злополука и уврежданията от нея.

И двете страни по делото в жалбите си правят възражения, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил всички обстоятелства и е определил несправедлив размер на обезщетението. Въззивният съд намира тези възражения за неоснователни. При определяне размера на присъденото обезщетение районният съд се е съобразил с всички правно-релевантни обстоятелства- вида и естеството на здравословните увреждания, нарушаването на хватателната функция на дясната ръка, липсата на необходимост то чужда помощ, степента на преживените от него болки и страдания, както и че извършената ампутация е невъзстановима, отчел е обстоятеблството, че ищецът може да упражнява макар и в ограничени трудови дейности, което ще доведе до влошаване на социалния му статус. Въззивният съд счита, че определения в обжалваното решение размер на обезщетението е справедлив и възмездява претърпените от работника в следствие на претърпяната трудова злополука болки и страдания.

Поради изложеното по-горе решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Тъй като и двете въззивни жалби са неоснователни на страните не следва да се присъждат направените пред настоящата инстанция разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА

Решение №3/18.01.2018г. по гр.д.№2349/2017г. на Габровски районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :