Определение № 215 от 22.05.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20222000500310 по описа за 2022 година

С Решение № 158 от 27.09.2022 г. по настоящото дело Апелативен съд – Бургас е отменил Решение № 49 от 8.06.2022 г., постановено по гр.д. 84/2020 г. на Окръжен съд – С. в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. М., ЕГН **********, против ЗАД “О.е“ АД, ЕИК ***, иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра й Я. М. М. на *** г., в резултат на ПТП, причинено виновно от Г.В.К. ведно със законната лихва за забава, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; както и предявеният от Д. М. М., ЕГН **********, против ЗАД “О.е“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му Я. М. М. на *** г., в резултат на ПТП, причинено виновно от Г.В.К. ведно със законната лихва за забава, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските. Вместо това съдът е постановил осъждане на ЗАД “О.е“ АД да заплати на В. М. М. сумата 4000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра й Я. М. М. заедно със законната лихва за забава, както и осъждане на ЗАД “О.е“ АД да заплати на Д. М. М. сумата 4000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му Я.

М. М. заедно със законната лихва за забава. Решението е потвърдено в останалата обжалвана част. Присъдени са разноски пред първата и въззивната инстанция.

Срещу това решение с вх.№ 10314 от 09.11.2022 г. е постъпила касационна жалба от В. М. и Д. М., двамата чрез адв. Р. М. – САК, както и 1 насрещна касационна жалба вх. № 730 от 23.01.2023 г., подадена от ЗАД “О.е“ АД.

С молба вх.№ 2358 от 13.03.2023 г. В. М. и Д. М. са оттеглили касационната си жалба на осн. чл. 264, ал. 1 ГПК, като същата им е върната с Разпореждане № 158 от 17.03.2023 г.

С молба вх. № 3020 от 30.03.2023 г. застрахователят е поискал допълване на Разпореждане № 158 от 17.03.2023 г., като се осъдят ищците В.

М. и Д. М. да заплатят на ответника ЗАД “О.е“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за защитата му срещу оттеглената касационна жалба на всеки един от тях съгласно списък по чл. 80 ГПК, представен с молба от 14.02.2023 г.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от В. М. М. и Д. М. М., двамата чрез адв. Р. М., с който молбата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че няма данни застрахователят да е сторил тези разноски; липсвали данни за плащане на сумите по банков път, както и че същите са несъответни на фактическата и правна сложност на делото. Иска се молбата да бъде оставена без уважение, а в условията на евентуалност – присъдената сума да бъде намалена до размера, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. да се определи по-малък размер на възнаграждението.

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и е допустима за разглеждане по същество.

Апелативен съд - Бургас, като взе предвид писмените доказателства по делото и прилагайки законовите разпоредби, прие следното:

При оттегляне на касационната жалба производството по нея се прекратява и ответникът по нея има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК.

В случая молбата за оттегляне на касационната жалба е била подадена след осъществяване на процедурата по чл. 287, ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор и е изложил съображения за нейната недопустимост и неоснователност. С отговора на касационната жалба изрично са поискани разноски за платено от страната адвокатско възнаграждение. В разрез с твърденията на ищците ответникът е представил договор за правна защита и съдействие от 05.01.2023 г., фактура № *** от 05.01.2023 г. и платежно нареждане за извършен паричен превод от дружеството-застраховател в полза на адвокатското дружество.

Доказателствата показват, че застрахователят е заплатил адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство против касационната жалба общо 10 392 лв. с вкл. ДДС или по 5196 лв. с вкл. ДДС за всеки от двамата касатори.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да бъде намалено, макар да съответства на минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС. Защитата на страната се 2 свежда до изготвяне и представяне по делото на един общ писмен отговор на една обща касационна жалба, в който отговор са изложени доводи и аргументи, които ответникът е изложил и поддържал в първоинстанционното и въззивното производство. Съдът не приема, че на така свършената работа съответства възнаграждение в размер на 10 392 лв. с вкл. ДДС. Ползвайки като критерий минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 на ВАдвС, съдът ще намали адвокатското възнаграждение от общо 10 392 лв. с вкл. ДДС на общо 1200 лв. с вкл. ДДС и ще присъди тази сума в тежест на ищците. Тази сума по преценка на съдебния състав съответства на действителната фактическа и правна сложност на дейността по изготвяне на отговор на оттеглената касационна жалба.

По тези съображения и на осн. чл. 248 ГПК Апелативен съд – Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА разпореждане № 158 от 17.03.2023 г. по в.гр.д. № 310/2022 г., като:

ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, от с. Г. общ. С. ул. П.с № *, и Д.

М. М., ЕГН **********, от гр. С., обл. Я. ул. Ч. № *, двамата със съдебен адрес: гр. С., ул. Ц. № *, ет. *, чрез адв. Р. М., да заплатят на “О.е““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. , район В., ж.к. В., ул. С. № *, ет. *, сумата 1200 лв. с вкл. ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по повод оттеглената касационна жалба.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3