Решение № 54 от 20.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500605 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от П. И. Ш. против решение №130/15.11.2022г., постановено по гр.д.№208/21г. по описа на ТОС, с което е оставена без уважение молбата по чл.250, ал.1 от ГПК, подадена от ищеца П. И. Ш., за допълване на решение №98/21.09.2022г., постановено по гр.д.№208/21г. по описа на ТОС, като съдът се произнесе по предявения от него главен иск по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, а при отхвърлянето му - по първия евентуален иск по чл.226, ал.3 от ЗЗД. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от страната молба за допълване на решение №98/21.09.2022г., постановено по гр.д.№208/21г. по описа на ТОС, като съдът се произнесе и по исковете за прогласяване нищожността на извършеното от И.П. Ш. в полза на К. И. Ш. по договор рег.

№2343/15.06.2016г. дарение на сумата от 105 000лв. на посочените основания.

Претендират се разноски. В о.с.з. се претендира решението да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по всички искове така, както са предявени в исковата молба.

Въззиваемият К. И. Ш. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. С.Г., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното 1 решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззиваемата Е. Х. Ш., редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и съгласно уточненията на същата, извършени по реда на чл.145 от ГПК в първото проведено пред първоинстанционния съд о.с.з. на 11.07.2022г./л.198 от делото на ТОС/, ищецът П. И. Ш. излага, че той и ответниците К. И. Ш. и Е. Х. Ш. са наследници по закон на И.П. Ш., б.ж. на гр.Търговище, поч. на 24.06.2016г., съответно низходящи и преживяла съпруга.

Приживе наследодателят разполагал с парични средства в личната си разплащателна сметка в „Алианц България“АД. На 15.06.2016г. от тази сметка е наредена с посочения в исковата молба с индивидуален номер банков превод сумата от 40 000лв в полза на първия ответник с посочено основание „договор за дарение/15.06.2016г.“. Платежното нареждане е подписано от ответника К. Ш. в качеството му на пълномощник на наредителя.

Извършеното дарение на парични средства е нищожно. На първо място, защото липсва правно основание за извършването му, т.к. цитираният в платежното нареждане договор за дарение не съществува. На второ място, защото е извършено в противоречие със закона, т.к. преводът е извършен от първия ответник като пълномощник в своя полза, без да разполага с изричното съгласие на упълномощителя. На трето място поради липса на дарствено намерение/липса на съгласие/ у дарителя, т.к. преводът не е извършен лично от последния, а получателят е действал като негов пълномощник, т.е. е дарил сам на себе си -липсата на изрично дадено съгласие по чл.38, ал.1 от ЗЗД води до липса на дарствено намерение. В случай, че договор за дарение съществува и е имало дарствено намерение, то дарението е нищожно, защото противоречи на добрите нрави, т.к. здравословното състояние на дарителя е било изключително лошо, същият е осъзнавал, че не му остава още много време живот, и е извършил дарението само, за да изключи сумата от бъдещата делбена маса на наследството. Ако се приеме, че дарението не противоречи на добрите нрави поради горното, то е нищожно, защото то самото и мотивът, поради което е извършено, противоречат на закона и добрите нрави. На добрите нрави, защото съставляват „лишаване от наследство“ на ищеца и втората ответница, а на закона, защото е налице липса на съгласие по чл.38, ал.1 от ЗЗД, т.е. е извършено в противоречие с чл.38, ал.1 от ЗЗД. Предвид изложеното, моли да се прогласи за нищожно по отношение на ответниците извършеното в полза на първия ответник дарение на сумата от 40 000лв. чрез банков превод от 15.06.2016г.

Ответницата Е. Х. Ш. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК е посочила, че счита предявения иск за допустим и основателен.

2

Ответникът К. И. Ш. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове. Твърди, че между него, като надарен, и лично от наследодателя, като дарител, е сключен, при спазване формата по чл.225, ал.2 от ЗЗД писмен договор с нотариално заверени подписи от 15.06.2016г. за дарение на сумата от 145 000лв. Преводът на сочената от ищеца сума от 40 000лв. е част от изпълнението /второ по ред плащане/ по този договор, което плащане той е извършил чрез превод от банковата сметка на дарителя наследодател, за извършването на неограничени преводи от която е бил изрично упълномощен с нотариално заверено пълномощно. Възразява за неоснователност на всички въведени от ищеца твърдения, обосноваващи недействителност на сключения договор за дарение по изложените в отговора подробни съображения.

По искане на ответника с определение №247/10.12.2021г. от ТОС е допуснато увеличение на исковете от цена 40 000лв. на цена 145 000лв.

С решение №98/21.09.2022г., постановено по гр.д.№208/21г. по описа на ТОС /решението е обжалвано от страните, по въззивните жалби е образувано в.гр.д.№604/22г. по описа на ВАпС, гр.о., понастоящем спряно/, съдът е приел, че е сезиран с искове с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.38, ал.1 от ЗЗД, съединени, според посочената поредност, в условие на евентуалност.

Главен е искът с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение с нот.заверени подписи от 15.06.2016г. на парична сума от 145 000лв., като накърняващ добрите нрави, т.к. дарителят, бидейки в тежко здравословно състояние и осъзнавайки предстоящия си край, е целял лишаване на ищеца от наследство, който иск е намерен за изцяло неоснователен и отхвърлен.

Първи евентуален иск е искът с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.По него е прието, че т.к. договорът с нотариално заверени подписи от 15.06.2016г. съдържа в съдържанието си поправки - първоначалната сума от 105 000лв. е поправена на 145 000лв. /нотариусът е удостоверил собственоръчно, че поправката е извършена от него и сумата да се чете 145 000лв., и, че поправката е извършена по желание на дарителя/, за разликата над 105 000лв. до 145 000лв., доколкото самите страни по договора не са удостоверили с подписите си тази поправка, няма съгласие за сключване на договор за тази сума. С оглед горното е прогласил договорът за нищожен само в частта му относно сумата над 105 000 лв. до 145 000 лв., поради липса на фактически състав - надлежно удостоверени изявления на страните и постигнато от тях съгласие по отношение на разликата над сумата 105 000 лв. до сумата 145 000 лв., и е отхвърлил иска в останалата му част за прогласяване нищожността договора за дарение от 15.06.2016г. за размер на сумата 105 000 лв.

Втори евентуален иск е искът с пр.осн. чл.38, ал.1 от ЗЗД.По него е прието, че същият е допустим до размера на наследствената квота на ищеца 1/3, т.е. за сумата от 48 333, 33лв., съответно недопустим за разликата над 48 3

333, 33лв. до 145 000лв., поради което производството по делото е прекратено в тази му част /в тази му прекратителна част решението е обжалвано с частни жалби, по тях е образувано в.ч.гр.д.№603/22г. по описа на ВАпС, гр.о., производството по което понастоящем не е приключило с окончателен съдебен акт/. Касателно сумата от 48 333, 33лв. е прието, че банковият превод на сумата от 40 000лв. е по повод онази разлика над 105 000лв. до 145 000лв., за която, поради липса на съгласие, договорът от 15.06.2015г. с нотариално заверени подписи е нищожен. Преводът е извършен при липса на формален договор за дарение. Същевременно е извършен от пълномощник, който не е бил изрично упълномощен да договаря сам със себе си като си дари сумата, поради което разпореждането е недействително. От сумата 40 000лв. следваща се на ищеца според наследствената му квота е сумата от 13 333, 33лв., поради което предявеният иск с пр.осн. чл.38, ал.1 от ЗЗД е основателен до размера от 13 333, 33лв. Предвид горното е обявено за недействително спрямо ищеца извършеното от първия ответник К. И. Ш. без представителна власт да договаря сам със себе си разпореждане със сумата 13 333, 33 лв. /1/3 част от сумата 40 000 лв., съобразно наследствения му дял/, чрез банков паричен превод, извършен в „Алианц Банк България“АД, нареден от разплащателна банкова сметка с IBAN: BG10BUIN70081015169219, инд.

№770FTRQ161670006/15.06.2016г., с титуляр на същата И.П. Ш., и е отхвърлен предявеният от ищеца П. И. Ш. против ответника К. И. Ш. иск по чл.38, ал.1 от ЗЗД в останалата му допустима част за прогласяване недействителността на извършеното от последния ответник без представителна власт да договаря сам със себе си разпореждане, чрез банкови парични преводи, извършени в „Алианц Банк България“АД-гр.София, до общ размер на сумата 48 333, 33 лв., представляваща обект на дарение от 15.06.2016г., като неоснователен.

В срока по чл.250, ал.1 от ГПК е подадена молба от ищеца П. И. Ш. за допълване на така постановеното решение, с която моли същото да бъде допълнено чрез произнасяне от съда по въведения в производството главен иск с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД - за нищожност на процесното дарение поради липса на основание за извършването му, изразяващо се в липса на договор за дарение.При отхвърляне на този иск, моли съдът да се произнесе по първия предявен в условие на евентуалност иск-този по чл.226, ал.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на дарението поради това, че е противно на закона, т.к. същото е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД, защото наредителят на парични средства е действал като пълномощник в своя полза, без да е разполагал с изричното съгласие на дарителя-упълномощител, и ако този иск бъде отхвърлен, съдът да се произнесе по иска с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за нищожност на договора поради липса на основание, т.к липсва дарствено намерение у дарителя да дари сумата от 145 000лв.

В депозирания в срок отговор ответникът К. И. Ш. поддържа становище за недопустимост на молбата, т.к. решението не е непълно.

4

Ответницата Е. Х. Ш., редовно уведомена, не е депозирала отговор.

С обжалваното решение е прието, че постановеното основно решение не страда от непълнота, т.к. съдът се е произнесъл по всички предявени искове, поради което молбата е отхвърлена.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Обжалваното решение, с която молбата е разгледана по същество, не е недопустимо, независимо дали основното решение е действително непълно в този см. напр. определение №205/20.05.2021г. по ч.гр.д.№1459/21г. по описа на ВКС, III гр.о.

Ищецът е този, който очертава предмета на иска чрез страни, основание правопораждащите спорното материално право юридически факти и петитум и от това следва, че в исковата молба трябва да изложи минималното необходимо съдържание, за да бъдат изяснени несъмнено посочените елементи. Съдът от своя страна е длъжен сам да отнесе спора, с който е сезиран, към относимата правна норма, като той се ръководи не от дадената от страните квалификацията, а от съдържанието на твърденията и искането.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, изразена напр. в решение №199/12.07.2016г. по гр.д.№583/16г., IV гр.о., решение №198/10.08.2015г. по гр.д.№5252/14г., IV гр.о., решение №97/08.02.2013г. по т.д.№196/11г., I т.о. и множество други, искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, са предявени в условията евентуалност - ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно.Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия /противоречие със закона или заобикалянето му/ през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма.Когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока: поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, измама, грешка или поради крайна нужда и ако сделката не подлежи на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на основания за висяща недействителност като извършването на сделката без или извън надлежно учредената представителна власт.