Решение № 3340 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3340 гр. С, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110121725 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. А. Н. и Н. Л. Н., чрез адв. П., срещу П Р Б и С д в р, с която са предявени при условията на активно и пасивно субективно съединяване обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 53 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на ответниците, при условията на солидарност, за изплащането на сума в размер на 16 104 лв., представляваща горницата над уважения частичен иск в размер на 15 000 лв. в хода на възз.гр.д. № 12203/2019 г. по описа на СГС, III – Б възз. с-в, до пълната му стойност в размер на 31 104 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на ищците лек автомобил марка „С, модел „Л“, с рег. ********, за периода от 15.10.2012 г. до 23.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 15.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сума в размер на 5458,74 лв. – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата в размер на 16 104 лв. за периода от 14.04.2021 г. до 14.04.2024 г.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на влезли в сила Решение № 12299 от 15.01.2019 г. по гр.д. № 80083/2017 г. по описа на СРС, 128 с-в, и Решение № 1589 от 27.02.2020 г. по възз.гр.д. № 12203/2019 г. по описа на СГС, III – „Б“ възз. с-в, ответниците са били осъдени, при условията на солидарност, да им заплатят сумата от 15 000 лв. – частична претенция от общо дължимото вземане на стойност 31 104 лв., представляващо обезщетение за претърпени вреди, вследствие от неправомерни действия от страна на ответниците, свързани с незаконното задържане на съсобствения на ищците лек автомобил с продължителност от 1591 дни, считано от 15.10.2012 г. до 1

23.02.2017 г. Сочат, че вземането им е било заплатено от ответниците, като обосновават правния си интерес от предявяване на иск за изплащане на остатъка от дължимото до пълния му размер на стойност от 31 104 лв. Излагат доводи, че са придобили процесния лек автомобил марка „С, модел „Л“ с рег. ********, при условията на съпружеска имуществена общност на 11.01.2005 г. Твърдят, че на 30.08.2012 г. автомобилът с прилежащите към него вещи е бил предаден доброволно от страна на Д. А. Н. на инспектор от сектор 07 ОПКП – СДВР по повод образувано срещу неизвестен извършител ДП № 5337/2013 г. във връзка с пр.пр. № 28651/2012 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НПК, което е било спряно поради неразкриване на извършителя с Постановление на СРП от 13.05.2014 г. Излагат доводи относно незаконосъобразното задържане на процесния лек автомобил по вина на ответниците след изтичане на срока по чл. 69а, ал. 10 ЗДМВР на 15.10.2012 г. до фактическото предаване на вещта на 23.02.2017 г., с продължителност от 1591 дни. Твърдят, че са претъпели вреди под формата на пропуснати ползи, доколкото са били лишени неправомерно от правото им да ползват процесния лек автомобил. Считат, че общата стойност на претърпените вреди се равнява на 31 104 лв., представляваща сбор от средната дневна наемна цена за автомобил със същите показатели за период от 1591 дни. Сочат, че поставеното решение в хода на гр.д. № 80083/2017 г. по описа на СРС, 128 с-в, се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти на спорното право във връзка с уважената частична претенция. В тази връзка, молят съда да осъди ответниците да им заплатят при условията на солидарност сума в размер на 16 104 лв., представляваща горницата над уважения частичен иск в размер на 15 000 лв. в хода на гр.д. № 80083/2017 г. по описа на СРС, 128 с-в, и възз.гр.д. № 12203/2019 г. по описа на СГС, III – Б възз. с-в, до пълната му стойност в размер на 31 104 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие от невъзможността на ищците да ползват съсобствения им лек автомобил с оглед незаконно му задържане по вина на ответниците, с продължителност от 1591 дни, считано от 15.10.2012 г. до 23.02.2017 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.

Претендират солидарното осъждане на ответниците и за сума в размер на 5458,74 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата в размер на 16 104 лв., за периода от 14.04.2021 г. до 14.04.2024 г. Обективират искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П Р Б, чрез юрк. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Потвърждава, че е осъден при условията на солидарност със С д в р за заплащането на сумата от 15 000 лв. в полза на ищците. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С д в р, чрез юрк. Г., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Потвърждава, че е осъден при условията на солидарност с П Р Б за заплащането на сумата от 15 000 лв. в полза на ищците. Счита, че 2 размерът на претенцията е силно завишен и не съответства на твърдените вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение, издадено от Столична община, район „К с“, се установява, че на 07.12.1991 г. бил сключен граждански брак между Н. Л. Н. и Д. А. Р, с фамилия след брака Н..

Не е спорно между страните, а и от представеното по делото свидетелство за регистрация част I се установява, че на 11.01.2005 г. ищците Н. Л. Н. и Д. А. Н. придобили по време на брака им лек автомобил марка „С, модел „Л“, с рег. № ******* Безспорно е също така, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 30.08.2012 г. описаният по – горе лек автомобил е бил предаден от Д. А. Н. с протокол за доброволно предаване по реда на чл. 69а, ал. 6 ЗМВР (отм.) на инспектор от сектор 07 ОПКП-СДВР за извършване на проверка по преписка вх. № 12227/2012 г. по описа на СДВР.

С постановление от 14.12.2016 г. на прокурор в Софийска градска прокуратура било разрешено л.а. марка „С, модел „Л“, с рег. № ******* да бъде върнат на Д. А. Н., което било сторено на 23.02.2017 г., видно от представения по делото приемо-предавателен протокол.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че Д. А. Н. и Н. Л.

Н., чрез адв. П., подали искова молба до Софийски градски съд срещу П Р Б и С д в р, с която предявили искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 53 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата от 62 904,96 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността на ищците да ползват съсобствения им лек автомобил марка „С, модел „Л“ с рег. ********, за периода от 15.10.2012 г. до 23.02.2017 г., като с исковата молба били предявени и искове за заплащане на обезщетение за обезценяването на пазарната стойност на автомобила, както и за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задълженията.

С молба вх. № 100273 от 26.07.2017 г., подадена от Д. А. Н. и Н. Л. Н., чрез адв. П., по образуваното гр.д. № 3994/2017 г. по описа на СГС, 1-4 състав, ищците уточнили искането си към съда, като изрично посочили, че предявяват частичен иск за сумата от 15 000 лв. от сума в размер на 62 904,96 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза в размер на паричната стойност, която ищците е следвало да заплатят, за да получат възможност да ползват подобен на техния автомобил за периода от 30.09.2012 г. до 23.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предвид уточнението на ищците и с оглед разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, производството пред Софийски градски съд било прекратено, а делото било изпратено по подсъдност на Софийски районен съд и било образувано гр.д. № 80083/2017 г. по описа на 3

СРС, ГО, 28 състав. С определение по делото в последно открито съдебно заседание било допуснато изменение на иска, като било прекратено производството по частичния иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 53 ЗЗД, предявен за сумата от 15 000 лв. за разликата над сумата от 31 450 лв. до пълния първоначален размер от 62 904,96 лв., поради отказ от иска.

С Решение № 12299/15.01.2019 г. по гр.д. № 80083/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, били отхвърлени предявените от Д. А. Н. и Н. Л. Н. срещу П Р Б и С д в р искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 53 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 15 000 лв. като частичен иск от сумата в размер на 31 450 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността на ищците да ползват съсобствения им лек автомобил марка „С, модел „Л“ с рег. ********.

С влязло в сила на 22.01.2021 г. съдебно решение по в. гр. д. № 12203/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, е отменено частично решение по гр. д. № 80083/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав и вместо него е постановено друго, с което са осъдени солидарно П Р Б и С д в р да заплатят на Д. А. Н. и Н. Л. Н. сумата в размер на 15 000 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 31 104 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 15.10.2012 г. до 23.02.2017 г., или общо за 1591 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане. В мотивите на решението е посочено, че стойността за ползване на автомобил, еквивалентен с процесния, за периода от 30.09.2012 г. до 23.02.2017 г., е 31 450 лв., като с оглед големия период на отдаване под наем и годината на производство, наемната цена е около 10 евро на ден.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин 4 липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.