Определение № 229 от 18.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. К.а

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20233100502519 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена П. Д. К., чрез адв. М. К. АК Варна, срещу Определение № 496 / 03.07.2023 г. по ч.гр.д. № 410/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молба с вх. № 3298/22.05.2023 г. подадена от П. Д. К., в която е обективирано искане за присъждане на сторени в заповедното производство от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660.00 лева.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл. 274 във вр. с чл 248, ал. 3, вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.

В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение поради грубо несъблюдаване на основни конституционни норми (чл.4,ал. 1 ,чл.

17,ал.З, чл.56, чл.58,ал.1, чл.117,ал.1 от Основния закон) и на Върховенството на правото на Европейския съюз /ЕС/ – игнориране принципа за законност, чл.4,ал.1 КРБ, накърняване на конституционно гарантираното право на собственост на жалбоподателя – чл. 17,ал.3 от КРБ, чл.1 от ДП №1 към Конвенцията и от чл.17,т.1 от ХОПЕС /Хартата/, несъобразяване с принципа на правовата държава по чл.4,ал.1 от Конституцията и установените в чл.57,ал.2 от Основния закон параметри за упражняване на основните права, несъблюдаване и неспазване на принципа на пропорционалност (съразмерност), неосигуряване на достъп до правосъдие, неспазване на законовия принцип за равенство на страните в производството (чл.6,ал.2 КРБ и чл. 7 ГПК), неизвършване на преценка дали ВИК-Варна, като оператор на водоснабдителната услуга, е положил дължимата грижа на добрия търговец по см. на чл.63, ал.1 ЗЗД и чл.293 ТЗ, нарушаване правото на справедлив съдебен процес съгласно §48 от Директива 2016/343 /ЕС/ на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016г., нарушаване 1 правото на защита по чл.56 от Конституцията и и по чл.6, ал.2 от същата – за равно третиране в производството за определяне на разноските в заповедното производство, съобразно уважената част на молителя (за погасената главница от 204,42лв. и лихва за забава от 13,51лв.), спрямо направените от жалбоподателя разноски, като насрещна страна.

ВРС въобще не бил извършил законна преценка за направените от жалбоподателя разходи за адвокатско възнаграждение в производството, за което били ангажирани и относими, допустими и необходими доказателства, в съответствие с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. Произнасянето на ВРС било в нарушение на задължителната и на казуалната практика на ВКС на РБ. Изложени са доводи и твърдения за нарушаване на вътрешното и общностното право, които са придружени с многобройни цитати от нормативни актове и съдебни решения.

От фактическа страна се поддържа, че жалбоподателят не е изпаднал в забава по отношение на дължимите суми, тъй като от близо 3 години ВиК операторът не му е изпращал на адреса с писмо всяка фактура за потребеното количество вода.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не е депозиран писмен отговор на частната жалба от насрещната страна.

Пред въззивната инстанция, не се сочат нови доказателства, освен приложените ч.гр.д. №№ 3565/2023 по описа на ВРС и 410/2023 г. по описа на Районен съд – Девня Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по приложеното частно гражданско дело и приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

РС Девня е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, препратено по подсъдност от ВРС на осн. чл. 411, ал. 1 от ГПК – настоящ адрес на потребител, подадено от “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника П. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „В.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*** и настоящ адрес с. Б., общ. С., обл. В., за сумата 217,93 лв., от която: 204,42 лв. – главница, 13,51 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 20.07.2022 г. до 18.03.2023г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението 22.03.2023 г. до окончателно плащане на сумата, за доставени В и К услуги по партида с абонатен номер 1143376 на обект, находящ се в гр.В., ж.к. „В.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, за периода 09.12.2021 г. до 13.02.2023 г., за които има издадени фактури за периода от 20.06.2022 г. до 14.02.2023 г., както и сумата 75.00 лв. разноски по делото, от които 25,00 лв. д.т. и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът по образуваното заповедно производство е намерил заявлението за основателно и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 230 от 27.04.2023 г.

Препис от заповедта е бил връчен на длъжника на 08.06.2023 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, срещу издадената заповед е подадено възражение по чл. 414а, ал. 1 от ГПК от П. Д. К., чрез адв. М. К., с твърдение, че е изпълнено задължението по заповедта. Към 2 заявлението е приложено доказателство за платена по сметка на заявителя сума 217,93 лв.

Моли да се присъдят в негова полза разноските по възражението. Към заявлението е приложено доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 660.00 лв.

На основание чл. 414а, ал. 3 ГПК молбата заедно с приложеното доказателство за изплащане на задължението са изпратени на заявителя за становище в тридневен срок.

В предоставения срок е постъпило становище, в което заявителят оспорва възражението на длъжника като неоснователно в частта за претендираните разноски, като счита, че разноски не се дължат на длъжника, тъй като е станал повод за завеждане на делото.

С Определение № 496/03.07.2023 г., поправено с Определение № 774/31.10.2023 г., Районен съд – Девня е обезсилил заповед № от 27.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение в частта относно главницата от 204,42 лв. и обезщетение за забава от 13,51 лв. и е оставил без уважение искането на длъжника за присъждане на разноски /адвокатско възнаграждение/ в размер на 660,00 лева за изготвяне на възражение по чл. 414а ГПК. За да се произнесе в този смисъл, при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в контекста на извънсъдебното поведение на двете страни, съдът е счел, че с поведението си длъжникът П. Д. К. е дал повод за образуване на делото, тъй като сезирането на заповедният съд предхожда момента на извършеното плащане, поради което и заявителят не дължи разноски.

Въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения.

Съгласно чл. 33 от Общите условия (ОУ) на “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. – точка 8, В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл.

34 от ОУ възражения срещу определената дължима сума за използвани В и К услуги могат да се правят писмено пред В и К оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата. В и К операторът се произнася в срок от 10 работни дни от подаване на възражението.

Дължимата сума се заплаща след извършване на проверката от В и К оператора. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите В и К се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Законът за водите, Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. и ОУ не съдържат задължение за В и К оператора да изпраща на потребителя фактура по пощата. Същевременно, в съществуващата мрежа от места за заплащане на цени на комунални услуги – касите на "В и К – Варна" ООД и 3 офисите на негови партньори (Български пощи, Изипей, Фастпей), както и на интернет страницата на доставчика на В и К услугите, може да бъде направена във всеки един момент справка по абонатния номер на обекта за дължими суми и издадени фактури.

От изложеното следва, че задължение на потребителя е да извърши своевременно проверка за дължими от него суми по издадени от В и К оператора фактури за доставени и потребени количества В и К услуги и да заплати същите по един от начините предвидени в ОУ в определения за това 30-дневен срок. Неплащането в срок поставя потребителя в забава и е основание доставчикът на услугите да предприеме действия за събиране на дължимите суми по предвидения в закона ред, в т.ч. посредством подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В конкретния случай въпросът за основателността на искането за присъждане на сторените разноски в размер на 660 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, следва да бъде разрешен съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Въз основа на тази правна норма се налага изводът, че длъжникът П. Д. К. ще има право на извършените от него разноски само ако с поведението си не е дал повод за завеждане на образуваното заповедно производство.

От посоченото в депозираното на 20.03.2023 г. заявление става ясно, че задължението н а П . К. по последната посочена от заявителя фактура е възникнало на 14.02.2023 г.

Потребителят не е удовлетворил кредитора си “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД в предвидения съобразно съществуващите между тях договорни правоотношения 30дневен срок, т.е. до 16.03.2023 г. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съответно, падежите на задълженията по всички фактури, издадени в периода от 20.06.2022 г. до 14.02.2023 г. са били настъпили и длъжникът е изпаднал в забава преди датата на подаване на заявлението. Изводът от изложеното е, че поради неплащане на дължимите суми на уговорените падежи и изпадането си в забава длъжникът е дал повод за образуване на заповедното производството. Следователно, макар и длъжникът с извършеното в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК плащане по същество да е признал иска, то не е налице втората предпоставка визирана ва хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК – длъжникът да не е дал повод за завеждане на делото. Ето защо, искането му за присъждане на извършените разноски във връзка с подаване на възражение по чл. 414а, ал. 1 от ГПК за извършено плащане на дължимите суми правилно е било оставено без уважение.

За пълнота следва да се отбележи, че всички изложени в частната жалба възражения и доводи за несъблюдаване на основни конституционни норми и на върховенството на правото на Европейския съюз /ЕС/ са неоснователни. Спорното право се урежда от изрична правна норма на вътрешното законодателство, която не е противоконституционна и не противоречи както на Общностното право, така и на практиката на СЕС.

4

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Право на разноски в настоящото производство съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК има въззиваемата страна, но искане за присъждане на такива не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 81 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 496/03.07.2023 г. по ч.гр.д. № 410/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, в частта, с която е оставено без уважение искане за присъждане на сторени в заповедното производство от длъжника П. Д. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660.00 лева.