Решение № 54 от 16.05.2025, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 23/2024
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 16.05.2025
- Състав
- Янко Венциславов Чавеев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 4, изр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8, изр. трето · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Самоков, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20241870200023 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
В. Е. М. от гр. Б., с настоящ адрес в с. Б. И., Община Самоков, обжалва Електронен фиш серия Г № ..., издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – София, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Макар и да не е изрично посочено в жалбата, съдът приема, че същата е подадена от В. Е. М., действащ в качеството му на управител на „В.-с.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А..“ № .., ЕИК ..., което качество се установява от служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ. Съображенията на съда за това са следните:
Сред основанията за издаване на обжалвания електронен фиш (ЕФ) е посочена разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно тази разпоредба „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“. От цялостното съдържание на тази разпоредба и на разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ е видно, че в такъв случай се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при 1 условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), но санкциониран за такова нарушение може да бъде само собственикът на моторното превозно средство (МПС), като изрично е изключено приложението на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Ясно е посочено в обжалвания ЕФ, че собственик на конкретното МПС е „В.-с.“ ЕООД, ЕИК ... В писмена защита, постъпила по делото на 2.2.2024 г., т. е. преди провеждане на откритото съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят изрично сочи, че представлява юридическото лице „В.-с.“ ЕООД.
Поради това твърденията му в жалбата, че неправилно имуществената санкция била наложена с обжалвания ЕФ на него като физическо лице представляват оплаквания за материална незаконосъобразност на ЕФ, които ще бъдат обсъдени по-нататък в решението, но те не са от естество да опровергаят извода, че санкционирано за нарушението е юридическото лице – търговец, което е посочено в ЕФ като собственик на МПС и че управителят на дружеството е упражнил правото на жалба на това юридическо лице, действайки като негов управител и органен представител.
В горепосочената писмена защита са изложени съображения в подкрепа на искането, отправено с жалбата.
Въззиваемата страна по смисъла на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН – ОДМВР – София в съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), субсидиарно приложима на основание чл. 647, ал. 3, изр. първо от КЗ, вр. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, както и в писмена защита от пълномощника й юрк. Й. С.
- Г., постъпила по делото на 2.2.2024 г. (т. е. преди провеждане на съдебните прения) оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и отправя искане ЕФ да бъде потвърден.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава трета, раздел V от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице – юридическото лице - търговско дружество „В.-с.“ ЕООД чрез управителя на дружеството В. Е. М. срещу ЕФ, подлежащ на обжалване пред РС – Самоков съгласно чл. 59, ал. 1, вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, в законоустановения 14-дневен срок за обжалването му съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 647, ал. 4 от КЗ с оглед данните от разпечатка от АИС-АНД (л. 25 от делото) за връчването на ЕФ на 30.11.2023 г. и доказателствата за подаване на жалбата на 8.12.2023 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя „В.-с.“ ЕООД, ЕИК .., е наложена имуществена санкция в размер 2000 лв. на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, изразяващо се в това, че на 2
14.10.2023 г. в 11,09 ч. на второкласен път ІІ-.., километър 77+700, с лек автомобил „А.
.“ с рег. номер М .., собственост на „В.-с.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.“ № .., е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) ARH CAM S1, с номер 120cd16 на автоматизираното техническо средство, насочено към гр.
С., заснемащо в двете посоки.
Към съпроводителното писмо с рег. № 120400-824 от 12.1.2024 г., за което съгласно чл. 647, ал. 3, изр. първо и ал. 4 от КЗ субсидиарно се прилага чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, са приложени доказателствата в подкрепа на обжалвания ЕФ. От тези доказателства и от останалото съдържание на съпроводителното писмо се установяват онези от обстоятелствата по чл. 189, ал. 8, изр. трето от ЗДвП, които в случая са релевантни за административното нарушение, за което е санкционирано юридическото лице – информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, посоката на движение на автомобила, разположението (в случая – насочеността) на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
От тази доказателствена съвкупност се установява, че издаването на обжалвания ЕФ в отсъствие на контролен орган и на нарушител за налагане на имуществена санкция в размер 2000 лв., определен за административно нарушение по чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е допустимо съгласно чл.
647, ал. 3, изр. първо от КЗ във връзка със субсидиарно приложимата разпоредба на чл.
189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП – нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, още повече, че за административни нарушения по КЗ не се предвижда налагане на административно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или отнемане на контролни точки.
Обжалваният ЕФ отговаря на всички изисквания, предявени към неговото съдържание с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП и е издаден по утвърдения образец според изискването на чл. 189, ал. 4, изр. трето от ЗДвП – субсидиарно приложими на основание чл. 647, ал. 3, изр. първо от КЗ.
Вярно е, че словесното описание на нарушението в ЕФ страда от лексическа непълнота (изречението е останало технически недовършено), но с оглед цялостното съдържание на ЕФ, съпроводителното писмо и приложените към него доказателства се налага еднозначен извод, че на жалбоподателя е вменено неизпълнение на задължението му по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ като собственик на МПС – лек автомобил марка и модел „А..“ с рег. № М ... да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тук следва да се подчертае, че тази непълнота не е довела до нарушаване на правото на жалбоподателя да научи за какво 3 нарушение е ангажирана имуществената му санкционна отговорност с обжалвания ЕФ, защото от цялостното съдържание на писмената му защита, постъпила преди провеждане на насроченото открито съдебно заседание, е видно, че той е отлично запознат за какво нарушение от фактическа страна е издаден ЕФ – в писмената защита са изложени съвсем конкретни оплаквания срещу основанието за издаването на процесния ЕФ, което е възприето в писмената защита по начин, който завършва описанието на нарушението в ЕФ – че за МПС няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че административните нарушения по чл. 638, ал. 1 и ал. 4 от КЗ са различни по състав, поради което в ЕФ било допуснато несъответствие между описанието на нарушението, изразяващо се в бездействие на собственика на МПС да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – от една страна и от друга страна – правната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността му, предвиждаща санкция за извършено на конкретна дата действие. Действителният смисъл на чл. 638, ал. 4 от КЗ е, че когато с АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се ангажира само административнонаказателната, респ. имуществената санкционна отговорност на собственика на МПС за неизпълнение на задължението му по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ да сключи такъв договор, което е съставомерно като административно нарушение по чл. 638, ал. 1 от КЗ и за което се налага съответно глоба или имуществена санкция. В този случай е изключена възможността лицето, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, да носи административнонаказателна отговорност по чл. 638, ал. 3 от КЗ, в какъвто смисъл е и изричната разпоредба на чл. 647, ал. 3, изр. четвърто от КЗ, съгласно която в такъв случай чл.
189, ал. 5 от ЗДвП не се прилага. Казано с други думи, в чл. 638, ал. 4 от КЗ управлението на МПС не е установено като форма на изпълнително деяние (действие) на друго, различно по вид административно нарушение от това по чл. 638, ал. 1 от КЗ, а е само обстоятелство, чието установяване с АТСС е основание за ангажиране на санкционната отговорност на собственика на МПС за административно нарушение по чл. 638, ал. 1 от КЗ чрез издаване на ЕФ.
Като доказателство, приложено към гореобсъденото съпроводително писмо, е приет протокол за използване на АТСС на 14.10.2023 г., съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.
ДВ, бр. 36/2015 г., изм. и доп, ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.1.2018 г.). Протоколът съдържа обстоятелствата, установени като негови реквизити по образец.
4
Разположението и настройката на описаното АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните изисквания; проверката наличните пътни знаци преди и след измерването; преминаването на АТСС през метрологична проверка, са удостоверени с подписа на посочен с имената си служител на ОДМВР – София. Проверката на протокола е извършена на 16.10.2023 г. и е удостоверена с подписа на Началника на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР – София.
Съставянето на протокола е отразено в ежедневна форма за отчет, регистрирана с УРИ .../5.11.2023 г.
В този протокол е посочено, че на 14.10.2023 г. на територията на Община С. на второкласен път ІІ-..на километър 77+700 е поставено АТСС от вида ARН CAM S1 с идентификационен номер ...за контрол на МПС с посока на движение от гр. С. към гр.
Д.; че режимът на измерване е стационарен, с посока на задействане „Д“, което съгласно легендата в протокола означава задействане и в двете посоки, т. е. на приближаващи се и на отдалечаващи се МПС, с начало на работа 09,30 ч. и край на работа 15,00 ч. Останалите обстоятелства, отразени в протокола, се отнасят до измерване на скоростта на движение на МПС по този път, поради което с оглед естеството на процесното нарушение не се обсъждат от съда.
Видно е от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ... от 7.9.2017 г., издадено от Български институт по метрология, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 представлява АТСС, одобрено съгласно Закона за измерванията, както изисква § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП.
Разпечатката съдържа 36 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3245c1ea-1094-46d4-a707-5a95020e8deb