Решение № 35 от 10.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Кюстендил, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20251520201287 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано по жалба на Д. Г. М. , с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил срещу Заповед за задържане на лице № 1910зз-29/29.01.2025 г., издадена от М. Г. – ст. полицай в РУ – Кюстендил.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като постановена без законово основание. Прави се искане за отмяната й.

Ответникът не се явява и не изразява становище по жалбата.

По делото е представена окомплектована преписка по атакуваната Заповед за задържане.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу индивидуален административен акт – заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.01.2025 г. в РУ Кюстендил е подаден сигнал от свидетелката В. М. за упражнено спрямо нея домашно насилие от Д. Г. М., нейн съпруг.

1

По повод сигнала на място е изпратен патрул на РУ Кюстендил, в състав – ст. полицай М. Г. и полицай Р. А..

При пристигането им на място конфликт между страните нямало, но по преценка на полицейските служители Д. М. се държал „неадекватно“ - говорел на висок глас, бил афектиран, поради което и поради твърдението за упражнено от него домашно насилие същият бил задържан за срок от 24 часа. Заповедта за задържане№1910зз-29/29.01.2025 г., е съставена от полицай Г., като в нея е описано като фактическо основание за задържането „ Извършва домашно насилие спрямо лицето В.И. М. , като по нейни данни отправя удари по главата й“. Като правно основание за издаването на тази Заповед и физическото задържане на лицето е посочена нормата на чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР. Заповедта е връчена незабавно на задържаното лице, което е попълнило и декларация с посочените в нея права. Задържаното лице е освободено в 17:00 ч. на 30.01.2025

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице в изрично предвидените в закона хипотези, като всяко задържане представлява ограничаване на основното право на лична свобода и следва да се прилага само при наличие на законовите предпоставки и при стриктно спазване на принципа на съразмерност.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. За да бъде законосъобразно приложена тази разпоредба, следва да са налице конкретни фактически данни, обосноваващи необходимостта от задържане на лицето, като същите следва да бъдат ясно и конкретно посочени в заповедта.

От съдържанието на процесната заповед се установява, че като основание за задържането е посочено единствено, че на 29.01.2025 г. в гр. Кюстендил лицето е извършило домашно насилие спрямо В. И. М.. В заповедта обаче не са изложени конкретни фактически обстоятелства, които да обосновават наличието на законовите предпоставки за задържане по посочената правна норма. Не са описани конкретните действия на лицето, степента на опасност, нито причините, поради които е било необходимо ограничаването на свободата му чрез задържане за срок до 24 часа.

Съдебната практика последователно приема, че заповедта за задържане следва да съдържа конкретни фактически основания, които да позволяват на съда да извърши контрол за законосъобразност на административния акт. Липсата на такива представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до незаконосъобразност на акта.

От събраните по делото доказателства се установява, че полицейските служители са били изпратени на адрес във връзка със сигнал за домашно насилие. Жалбоподателят не е оказал съпротива и е бил съпроводен до районното управление. Свидетелката М.а е потвърдила, че е подала сигнал и че между нея и жалбоподателя е възникнал конфликт.

Независимо от това съдът намира, че самото наличие на сигнал не е достатъчно основание за задържане, ако в заповедта не са изложени конкретни факти, обосноваващи 2 необходимостта от тази принудителна мярка. В случая не са посочени данни, че жалбоподателят е представлявал непосредствена опасност, че е възпрепятствал органите на реда или че са налице други обстоятелства, които да налагат задържането му. Освен това, с оглед принципа на съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК, административният орган следва да прилага принудителните мерки само доколкото това е необходимо за постигане на законната цел. В процесния случай по делото не се установява органът да е преценил дали целта може да бъде постигната и без прилагането на най-тежката мярка – задържане на лицето.

Липсата на конкретни мотиви и фактически основания в заповедта ограничава правото на защита на задържаното лице, тъй като не му позволява да разбере в пълнота причините за ограничаването на неговата свобода.

Отделно от горното , съдът намира атакуваната Заповед за незаконосъобразна и с оглед непълнота на правната квалификация посочена в нея . Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат лица, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (приложима редакция - ДВ, бр. 48 от 2023 г.), съгласно която разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице в други случаи, определени със закон. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР в заповедта за задържане се посочват основанията за задържането, а съгл. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В оспорената заповед е изложена фактическа обстановка, към която не е посочено кореспондиращо й правно основание. Посочени са релевантни обстоятелства, които макар и бланкетни могат да насочат издалият Заповедта към относимите правни норми, към които следва да препраща цитиранат разпоредба на чл.72, ал.1 т.7 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 7 в относимата й редакция е бланкетна, т. е., прилагането й като основание за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР задължително следва да е предпоставено от налично фактическо и съответно на него правно основание, изрично уредено в закон. Липсата на такава обосновка в оспорената заповед съставлява липса както на фактическо, така и правно основание. Тази липса на фактическо и правно основание опорочава оспорения акт и от гледна точка на материалния закон, тъй като от една страна сочи липса на предвидените в закона предпоставки за задържане при условията на чл. 72 от ЗМВР, а от друга – съставлява "условие" за превратно /произволно/ упражняване на института на полицейското задържане.

По изложените съображения настоящият състав на съда приема, че полицейското задържане е приложено спрямо жалбоподателя в нарушение на формалните и на материалноправните изисквания на закона.

При този изход на спора жалбоподателят би имал право на разноски, ако е сторил такива и този факт е доказан по надлежния ред. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото направеното искане за присъждането им само по себе си не е достатъчно да докаже, че са сторени от страната .

Съгласно Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по ТД№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС 3

„Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване“ . В този смисъл липсата на представени по делото доказателства за това, че претендираните разноски в размер на 600 лева са реално сторени от жалбоподателя мотивира съда да остави искането за присъждане на разноски без уважение.

Водим от горното , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № № 1910зз-29/29.01.2025 г., издадена от М. Г. – ст. полицай в РУ – Кюстендил, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР , на Д.

Г. М. , с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

Оставя без уважение искането на Д. Г. М. за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4