Акт от 05.01.2022, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Р., 05.01.2022 г.

В И М Е

Т О НА Н А Р О Д А

Р.ският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН А. при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1002 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на .г., около 10:35 ч., в гр. Р. е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което л. а., марка и модел „М.“, с peг. № ., движейки се по ул. „Р.Д.“, с посока на движение към гр. П., управляван от Б.К.А.,***, при неспазване на достатъчно разстояние, блъска движещия се пред него л. а., марка и модел „М.П.“, с peг. № ., управляван от А.Д.Г., като в автомобила, с поставени предпазни колани, са се намирали и двете деца на А.Г. - А.А.Г. и С.А.Г..

За пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП с № .от .г., като е образувано и административнонаказателно производство. От протокола било видно, че виновен за настъпване на процесното ПТП бил водачът на л. а., марка и модел „М.“, с peг. № . - Б.А., който имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „О.– З.“ АД, съгласно застрахователна полица № ., с период на валидност от 31.12.2019 г. до 30.12.2020 г.

Непосредствено след пътния инцидент двете деца били откарани от екип на ЦСМП в Спешно отделение в МБАЛ „Р.

Ангелова“ АД, гр. П., като А.Г. била с оплаквания от силни болки в областта на главата, а С.Г. - със силни болки в коремната област. След извършените прегледи лекарите констатирали наличието на контузия на главата при А.Г., както и зачервяване и кръвонасядане в лява зигоматична област – 6 - 7 см в диаметър, като детето имало и оплаквания от сънливост, отпадналост, болки в главата, световъртеж и замаяност.

По отношение на С.Г., след прегледа лекарите установили, че детето е с контузия на коремната стена, като имало оплаквания от силни болки в корема, отпадналост и повишена раздразнителност.

Инцидентът дал отражение и на психиката на пострадалите деца, като те страдали от нарушения на съня и изпитвали страх от возене в автомобил.

С молба с вх. № 99-2403/18.03.2020 г., ищците завели писмена претенция на основание чл. 380 от КЗ, с която поискали изплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя на виновния водач, но в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, изтекъл на 18.06.2020 г., застрахователят не се произнесъл, поради което молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата А.А.Г. чрез нейния баща и законен представител А.Д.Г. сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователна полица № ., а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило на .г. в гр. Р., ул. „Р.Д.“, на кръстовището с ул. „Д.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли, наред с това, съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца С.А.Г. чрез неговия баща и законен представител А.Д.Г. сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователна полица № ., а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило на .г. в гр. Р., ул. „Р.Д.“, на кръстовището с ул. „Д.“, с посока на движение от гр. Кюстендил към гр. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция по основание и размер.

Твърди, че в случая не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество, като оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че двамата ищци са пострадали вследствие на процесното ПТП, настъпило на .г., като в случая не бил съставен и констативен протокол за ПТП.

Наред с това, ответникът оспорва и твърдението, че в резултат на процесното ПТП за ищците са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер увреждания.

В случай, че съдът приеме за настъпили така описаните увреждания, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и настъпилото ПТП.

Твърди, че водачът Б.К.А. нямал вина за настъпване на произшествието, като се оспорва и механизмът на настъпване на ПТП.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на ищците, твърдейки, че същите са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в нарушение на чл. 137в, ал. 1 и 2 ЗдВП и чл. 133, ал. 2 ЗдВП не са били с поставен обезопасителен колан, както и в допълнителна специална седалка, като по този начин телата им свободно са се движели в купето на автомобила.

Твърди се и наличие на съпричиняване и от страна на родителя А.Г., който не е упражнявал непрекъснат надзор над малолетните си деца и по този начин е създал опасност за тяхното здраве.

Оспорва исковете и по размер, твърдейки, че претендираното обезщетение е изключително завишено по размер.

По изложените съображения, моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощен представител поддържат предявения иск.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощени представители моли съда да постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че между ответното дружество З. „О.– З.“ АД и Б.К.А. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № ., с предмет лек автомобил – „М.“, с peг.

№ ., със срок на застрахователното покритие от 31.12.2019 г. до 30.12.2020 г.

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на .г. е реализирано пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил „М.П.“, с peг.

№ ., управляван от А.Д.Г. и лек автомобил „М.“, с peг.

№ ., управляван от Б.К.А..

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № .г. от Р.Д.– мл. автоконтрольор в

РУ – Р., от който се установява, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „М.“, с peг. № ., който при неспазване на достатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил „М.П.“, с peг. № ., го удря отзад, с което реализира ПТП с материални щети.

Видно от представеното по делото наказателно постановление № .г. на началника на РУ – Р., на водача Б.К.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП във връзка с настъпилото ПТП.

От представения по делото лист за преглед на пациент от .г. се установява, че на същата дата ищцата А.Г. е посетила ФСМП – П. след ПТП, настъпило в гр. Р. и при прегледа е установено зачервяване и кръвонасядане в лява зигоматична област – 6 – 7 см в диаметър, без необходимост от болнично лечение.

От представения по делото лист за преглед на пациент от .г. се установява, че на същата дата ищецът С.Г. е посетил ЦСМП – П. след ПТП, настъпило в гр. Р. и при прегледа е установено, че е контактен и адекватен, без необходимост от болнично лечение.

С молба – претенция с вх. №

99-2403/18.03.2020 г. ищците чрез упълномощен представител са поискали от ответното дружество изплащането на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП в общ размер на 20 000,00 лева.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б.А. и И.Д., която е баба на ищците.

От показанията на свидетеля Б.А. се установява, че на процесната дата – .г., е участвал в

ПТП в гр. Р., на ул. „Р.Д.“, при което, управлявайки лек автомобил „М.“, с peг. № ., не е успял да намали скоростта си на движение и е ударил в задната част движещия се пред него лек автомобил „М.П.“, с peг. № ., като впоследствие е установил, че водачът на другия автомобил е спрял рязко, за да пропусне пешеходец, който е преминавал по пешеходна пътека. Сочи, че в другия автомобил на задната седалка са се намирали ищците, а на предната дясна седалка е имало възрастна жена. Според свидетеля лекият автомобил „М.П.“, с peг. № . се е движел с нормална скорост, като след инцидента двете деца били много уплашени и плачели, като момиченцето имало кръв по носа.

От показанията на свидетелката И.Д. се установява, че същата при настъпване на инцидента е била на предната дясна седалка на лекия автомобил „М.П.“, с peг. № .. Сочи, че при удара ищцата А.Г. си е ударила главата в шофьорската седалка и е получила травма в областта на окото. След удара и двете деца са пищели, като С.Г. се е напикал. След инцидента децата били откарани във ЦСМП – П., където лекарите констатирали, че А.Г. има наранявания в областта на главата, по бузата и окото, а С.Г. имал наранявания в областта на корема. След инцидента С.Г. се оплаквал от болки в корема в продължение на три месеца и започнал да се напикава, получил и нервни пристъпи и започвал да плаче по незначителни поводи. И двете деца изпитвали страхове. Възстановяването на А.Г. продължило три месеца, като вследствие на инцидента едното ù око започнало да сълзи, за което ù изписали капки и мехлем.

По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно – автотехническа и медицинска експертиза, от заключението по която се установява, че от техническа гледна точка основната причина за настъпилото ПТП е в действията на водача на л. а. „М.“, тъй като предвид вида на удара - заден, както и движението на двамата участници в района на натоварено кръстовище, при ясно време и суха настилка, не е имало причина, поради която водачът на л. а. „М.“ да не подбере такава дистанция във функция на своята скорост, която да му позволи да спре на безопасно разстояние зад л. а. „М.“, дори в случай на аварийно спиране от водача ù.

Според вещото лице В. наличната информация не позволява аналитичното определяне на точните скорости на МПС, като при известни допускания би могло да се изчислят приблизителните им стойности, като може да се приеме, че скоростта на л. а. „М.“ към момента на инициален контакт с л. а. „М.“ е била в диапазона от около 20 км/ч до не повече от 30 км/ч.

Според вещото лице Ч. в наличната по делото медицинска документация на името на А.А.Г. са отразени и описани следните травматични увреждания: „повърхностна травма на други части на главата - зачервяване и кръвонасядане в лява зигоматична (скулна, ябълчна) област, като няма данни по отношение на травматичното увреждане в лицевата област да е провеждано и назначено лечение.

Наред с това, травмата в лявата лицева област е в причинна връзка с претърпяното ПТП на .г. Според вещото лице в случай на поставен обезопасителен колан, при обичаен ръст за възрастта на пострадалата, получената травма не може да бъде обяснена. Ако се приеме, че след ПТП пострадалата е била между предните две седалки, най-вероятно при преминаването между които е получила травмата, то най-вероятно към момента на удара между двата автомобила, същата е седяла в зоната около центъра на задната седалка, без поставен обезопасителен колан. В резултат от травматичното увреждане пострадалата е претърпяла физически болки и страдания в периода на отзвучаване на травмата, който при конкретната травма е бил с продължителност от около една седмица.

По отношение на ищеца С.А.Г. в наличната по делото медицинска документация е отразено и описано следното травматично увреждане: „контузия на коремната стена“, като няма данни по отношение на травматичното увреждане в коремната област да е провеждано и назначено лечение. Травмата в коремната област е в причинна връзка с претърпяното ПТП на .г. Обичайния ръст за възрастта на пострадалия практически изключва възможността за правилно поставяне на стандартен обезопасителен колан, но същевременно с това дори при сравнително лек ударен импулс, генерираните сили съществено биха придвижили тялото на едно 2-годишно дете, което от своя страна налага условието за настъпване на характерни травматични увреждания. Предвид липсата на такива увреждания, както и данните за контузия в коремната област, вещите лица приемат, че пострадалият е пътувал в л. а. „М.“, използвайки система за обезопасяване (детско столче), с поставен обезопасителен колан в зоната около коремната област.