Определение № 135 от 26.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20245001000160 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 220 от

ГПК.

Образувано е по частната жалба на Г.Ф., БУЛСТАТ ***, представляван от адвокат С. М., срещу определение от 29. 01.2024 година, постановено по т. дело № 63/2023 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на Г.Ф. за конституиране като трето лице помагач на негова страна на наследник на виновния за настъпването на ПТП водач. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно, тъй като отказът вече е бил отменен с определение № 390 от 01.11.2023 година на ПАС по в.ч.т. дело № 582/2023 година. Твърди се също, че въпреки представените по делото доказателства за отказ от наследство от единствения наследник на виновния водач, Г.Ф. има право да оспорва отказа от наследство в настоящото производство, който е направен почти три години след настъпване на произшествието. Освен това, според частния жалбоподател, единствените пречки за конституиране на трето лице – помагач са тези по чл. 219, ал. 2 от ГПК и в случая те не съществували. Обоснован е и правният интерес на Г.Ф. от конституиране на третото лице- помагач на негова страна, както с оглед 1 обвързващата доказателствена сила на мотивите / чл. 223, ал. 2 от ГПК/, така и с уредената законова възможност в чл. 558, ал. 7 от КЗ за предявяване на иск срещу прекия причинител на вредите, респ. срещу неговите наследници.

По тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и конституирането на Д. Т. Н. като трето лице – помагач на страната на ответника по делото.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от адвокат П. К. като процесуален представител на ищците Д. Т. Н. в лично качество и като майка и законен представител на малолетната Н. Д. Т.. В него се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение, с което е оставено без искането на частния жалбоподател Г.Ф.

/ ответник по делото/, за привличане на трето лице помагач на негова страна.

В чл. 220 от ГПК е предвидено изрично, че това определение подлежи на обжалване с частна жалба, т.е. то попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. При подаването на частната жалба е спазен едноседмичния срок по чл.

275, ал. 1 от ГПК – обжалваното определение е постановено в присъствието на представител на частния жалбоподател в открито съдебно заседание, проведено на 29.01.2024 година, а частната жалба е подадена на 02.02.2024 година.

Разгледана по същество, частната жалба на Г.Ф. е неоснователна.

Д. Т. Н. е ищец по т. дело № 63/2023 година по описа на ОС – Стара Загора в лично качество и в качеството си на майка и законен представител на малолетната Н. Д. Т.. Ответник по предявените субективно съединени искове е Г.Ф.. Предметът на исковете е присъждане на обезщетение на неимуществени вреди, причинени на ищците по смъртта на малолетния А.Б.Р., съответно техен син и брат, починал при ПТП, станало на 01.08.2021 година. Водачът на автомобила, причинил ПТП – Б. Ангелов Радев е починал при същото ПТП, на същата дата. От представеното по делото удостоверение за наследници на Б.Р. / стр. 142/ е видно, че негов законен наследник е неговият син А.Б.Р., който след своята смърт на 01.08.2021 година се 2 наследява от своята майка - ищцата Д. Т. Н.. Установено е също, че със заявление вх. № 15311/04.12.2023 година Д. Н. се е отказала от наследството на А.Б.Р. и отказът е вписан въз основа на определение № 2726/07.12.2023 година по ч.гр. дело № 2872/2023 година по описа на Районен съд – Казанлък в книгата за откази от наследство за 2023 година под № 205.

Въз основа на тези доказателства, съдържащи се по делото, въззивният съд намира, че определението на първоинстанционния съд, с което не е допуснато привличането на Д. Н. като трето лице – помагач на страната на ответника, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Наличието на предходно определение на въззивната инстанция – определение № 390 от 01.11.2023 година, постановено по в.ч.т. дело № 582/2023 година, не е пречка за повторно произнасяне на първоинстанционния съд с определение, с което се отказва допускане на участието на трето лице – помагач. Предишното определение е свързано с отказ да се съберат необходимите доказателства за наследниците на починалия водач на МПС и да се конституират същите. Обжалваното определение касае конкретно посочено лице – Д. Н. и с него са съобразени новонастъпилите след влизане в сила на предишното определение обстоятелства, а именно отказът й от наследството на А.Б.Р., респ. на Б.А.Р. доколкото първият е единствен наследник на втория, а Д. Н. от своя страна е наследник на сина си А.Р..

По принцип съдът споделя доводите на Г.Ф., че има интерес да обвърже с мотивите на съдебния акт прекия причинител на вредите, респ. неговите наследници, с оглед възможността за предявяване на регресен иск.

В този смисъл той по принцип има интерес да ги привлече като трети лицапомагачи. За да стане това обаче, те трябва да имат качеството на наследници на прекия причинител. В случая това условие не е налице. След отказа от наследство на Д. Н. тя няма качеството на наследник. Не могат да бъдат споделени твърденията, че Г.Ф. разполага с възможността да оспори отказа от наследство в настоящото производство. Възможността на кредиторите за оспорване на отказа от наследство, е уредена в чл. 56 от Закона за наследството и тя е чрез конститутивен иск за унищожение на отказа. В този смисъл към настоящия момент, когато се преценяват условията за допускане на участието на трето лице –помагач на ответника, 3 ищцата Д. Н. няма качеството на наследник на починалия Б.Р. и не може да участва по делото в това си качество.

Преценката за наличие на отрицателните предпоставки по чл. 219, ал. 2 от ГПК за допускане участието на трето лице по делото, а именно липсата на постоянен адрес в България или живеене в чужбина, не е единствената, която прави съдът. Тя се предхожда от преценка за наличие на правен интерес от привличането на конкретно лице, който в случая липсва по отношение на Д. Н. с оглед направения от нейна страна отказ от наследство.

По тези съображения съдът намира, че определението първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. на

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, съдържащо се в протокол № 33 от открито съдебно заседание, проведено на 29.01.2024 година по т. дело № 63/2023 година по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на ответника Г.Ф. за конституиране като трето лице помагач на негова страна на Д. Т. Н. като наследник на виновния за настъпването на ПТП водач Б.А.Р.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4