Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260009 от 16.09.2020, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Административно наказателно дело 206/2020
Вид
Решение № 260009
Подписан
16.09.2020
В сила
09.02.2021
Състав
ТИХОМИР ИВАНОВ ВЕЛЬОВСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл.42 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, предл.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.190, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е гр.Бяла Слатина, 16.09.2020г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 03 септември, Две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД № 206/2020г.по описа на РС-Б.Слатина

За да се произнесе, взе предвид следното:

В.А.С.

***, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 20-0248-000035/18.02.2020г. на Началник РУ - Бяла Слатина, при ОД на МВР-Враца, с което са му наложени административни наказания глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, глоба от 20 лв., на основание чл.185 ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП, глоба от 50лв., на основание чл.179, ал.6, т.1 ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, глоба от 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, и глоба от 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 59-63 ЗАНН.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. Жалбоподателят, редовно призован, се явява в с.з., поддържа жалбата и желае наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е частично основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че около 22.20 часа на 20.01.2020г. в гр.Бяла Слатина, по ул.”К.О.”, до училище „Х. Б.“, при управление на МПС-л.а.

“Фиат Пунто”, с рег.№ ВР 1852 СВ, жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ - Бяла Слатина, които преди това забелязали, че МПС е било с техническа неизправност – не светила лява задна габаритна светлина. Тъй като водачът лъхал на алкохол, бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер Алкотест 7510” с фабр. № 0018, отчело концентрация на алкохол в кръвта 1.11 промила, която проба била показана на водача. При проверка на документите му служителите установили, че същият не носи свидетелството си за управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС. След справка с РСОД било установено, че водачът не е бил заплатил задължения за глоби по ЗДвП влезли в сила в размер на 50 лв. На жалбоподателя бил съставен акт № GА22937 от същата дата за административни нарушения на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, чл.190, ал.3 ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. АУАН бил съставен от св. Х.Ц.Х.

– младши автоконтрольор, в присъствието на жалбоподателя и на свидетел – очевидец Я.С.К. ***. Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан от него с възражения. Бил му издаден и талон за медицинско изследване, но не е дал кръвна проба за химически анализ.

Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, глоба от 20 лв., на основание чл.185 ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП, глоба от 50лв., на основание чл.179, ал.6, т.1 ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, глоба от 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, и глоба от 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – НП № 20-0248-000035/18.02.2020г., АУАН № GА22937/20.01.2020г., талон за медицинско изследване №0031569, Заповед № 812Із-515/14.05.2018г. на МВР, разпечатка на техническо средство“Дрегер Алкотест”, списък на успешно преминали последваща проверка на средствата за измерване анализатори на алкохол тип “Дрегер Алкотест 7510” с рег.№ 3286р-52916/02.12.2019г., справка за нарушител/водач, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Х.Ц.Х. - актосъставител, и Я.С.К..

Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал. По делото е разпитан и друг свидетел - св.Ангел Петров С., допуснат при режим на довеждане, баща на жалбоподателя, като от показанията му се установяват единствено обстоятелства, че действително синът му е посетил болницата в гр.Бяла Слатина във връзка с издадения и талон за медицинско изследване, но не е дал кръвна проба, тъй като трябвало да присъства и служител на полицията.

І. По т.1 на НП, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП:

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, като на инкриминираната дата и място е управлявал лек автомобил, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.11 промила, установено по предвидения ред в Наредба № 30/27.06.01г. за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС - с техническо средство “Дрегер Алкотест”. От субективна страна жалбоподателят е действал умишлено, като е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял те да настъпят. Всички събрани по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват авторството и вината му в процесното административно нарушение. Извършеното от него административно нарушение по безспорен начин се установява с показанията на свидетеля – очевидец Я.С.К., присъствал при проверката на жалбоподателя, който е изпробван с техническо средство, и с тези на актосъставителя – св. Х.Ц.Х., и изцяло кореспондират с отразеното в акта и НП. Двамата свидетели безспорно и безпротиворечиво установяват, че именно жалбоподателят управлявал лекия автомобил. Същият лъхал на алкохол, което наложило да бъде изпробван за алкохол с техническо средство “Дрегер-Алкотест”, бил изпробван и същото показало концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.11 промила. Концентрацията се доказва от показанията на техническото средство. Същото е преминало изискуемата последваща проверка на 25.11.2019г. и същата е със срок на валидност до м.05.2020г.

/деянието е с дата 20.01.2020г./, видно от приложения и приет като доказателство списък, като в документа е удостоверено, че тази проверка е извършена в Лаборатория за проверка на СИ, оправомощена да извършва последваща проверка. Т.е. при извършената проверка от контролните органи техническото средство е било в изправно състояние. Издаден е и талон за медицинско изследване, връчен на водача в 23.15часа, с който му е дадено достатъчно време за даване кръвна проба за химически анализ – до 23.55часа, но жалбоподателят не е дал такава, въпреки дадената му възможност. В тази връзка е неоснователно направеното от жалбоподателя в жалбата и в с.з. възражение относно отчетения от техническото средство резултат. Действително право на жалбоподателя е да даде кръвна проба за химически анализ, както посочва в жалбата, но от свидетелските показания на св.Х.Ц.Х. и св.Я.С.К. се установява, че същите лично са посетили МБАЛ гр.Бяла Слатина, където са престояли до 23:35 часа и са предупредили медицинските лица, че може да дойде жалбоподателят за даване на кръвна проба. Тъй като в този момент им се обадили от ОДЧ за посещение на друго произшествие, те указали на медицинското лице, че ако жалбоподателят се яви, то да се обади в РУ-Бяла Слатина, от където да изпратят техен колега, за да присъства при вземане на пробата. От показанията на същите двама свидетели се установи, че след като посетили другото произшествие, те се върнали отново в МБАЛ гр.Бяла Слатина, където им казали, че лицето е идвало в болницата, но след като разбрал, че следва да се обадят по телефона, за да присъства и служител на РУ, отказал да даде кръвна проба и си тръгнал. Както се посочи по-горе, същото обстоятелство, че жалбоподателят е посетил лечебното заведение за даване кръвна проба, се установява и от показанията на допуснатият до разпит св.Ангел Петров С., баща на жалбоподателя.

При тези съображения съдът намира направените възражения за неоснователни.

При съставянето на акта и издаването на НП съдът счита, че не са допуснати нарушения на процедурата, обуславящи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно упълномощени, съгласно чл.189 ал.1 и ал.12 ЗДвП, видно от приетата за констатация Заповед № 812Із-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, при спазване изискванията на материалния и процесуалния закон.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.

Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление досежно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл.43, ал.3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели за съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение.

Нещо повече, в чл.43, ал.4 ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта. Още повече, че разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН дава възможност наказващият орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, с точно и ясно описание на нарушението с посочване на датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

При определяне вида и размера на наказанията наказващият орган е наложил наказанията в предвидените размери - т.2 на чл.174, ал.1 от ЗДвП. В тази част НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

ІІ. По т.2 на НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 20 лв., на основание чл.185 ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП: В АУАН и в НП е посочено, че според справка в РСОД жалбоподателят има неплатени глоби в размер на 50 лева, каквато справка обаче не е приложена по делото. Самият израз “неплатени глоби” не позволява формирането на несъмнен извод, дали глобите са наложени с фиш, с електронен фиш или с влязло в сила НП. Административно наказващият орган следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно. В случай, че административно наказващият орган не докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то наказателното постановление ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено.