Определение № 29 от 13.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Ловеч, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500003 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Кредисимо"ЕАД с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Триадица", бул."Витоша"№146 (Сграда А), ет.4, Бизнес център „България", представлявано от изпълнителния директор С.Я.,чрез юрисконсулт А. И.,срещу Определение №694/25.09.2025г.,пост.по гр.д.№48/2025г. по описа на РС-Тетевен.С обжалвания акт съдът е отказал да измени постановеното Решение №157/24.06.2025г.,пост.по гр.д.№48/2025г.на РС-Тетевен,по реда на чл.248 от ГПК. Жалбоподателят не е съгласен с приетото от съда и възлагането в негова тежест на част от адвокатското възнаграждение,определено в размер от 720лв.Счита,е така определеният хонорар е прекомерен и не съответства на ниската правна и фактическа сложност на производството и положения от процесуалния представител на ищеца труд. Сочи,че срещу него са предявени два иска- установителен-за прогласяване нищожността на договора за поръчителство по чл.26 от ЗЗД и осъдителен- за връщане на даденото без основаниечл.55 от ЗЗД. Твърди,че положеният труд е един и същ,доколкото искът по чл.26 от ЗЗД представлява елемент от фактическия състав на иска по чл.55 от ЗЗД.Исковете не се отличават с парван и ли фактическа сложност,тъй като съдът е преценил единствено критериите на потребителския договор,а уважаването на осъдителния е само последица. В същото време извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия се изразяват само в изготвяне на исковата молба и становище по делото,без да се е явявала в открито съдебно заседание. Развива аргументи,че при представителство по реда на чл.38 от ЗАдв. Следва да се прилага критерият за правна и фактическа сложност на делото и такава не е налице.Призовава да не се допуска неоснователно обогатяване на адвоката. Счита,че следва да се присъди хонорар под минималния размер,а именно общо в размер на 400лв.с ДДС,

Постъпил е отговор на частната жалба от „Еднолично адвокатско дружество “Е. И.“ с булстат *****,със съдебен адрес в гр.*****,чрез адв.Е. И.-АК-Пловдив,като пълномощник на М.

П. В. от гр.***. Смята обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли частната жалба да се остави без уважение. Възразява,че разноските се определят за всеки иск,а не върху сбора на всички претенции. Съединяването им за съвместно разглеждане в едно производство не е злоупотреба с права и не следва пълномощникът да бъде санкциониран за това. Излага подробни аргументи за относимите и приложими критерии при определяне на адвокатските хонорари, с оглед приетото в Решение С-438/22 на СЕС и промените в Наредба 1/2004г. на ВАС от м.февруари 1

2025г.Възразява,че доколкото правната и фактическа сложност на делото не е относим критерий при определяне на държавната такса,не би следвало да е приложим и по отношение адвокатския хонорар на представителя на страната. Намаляване е допустимо само в случаите на прекомерност.

Възразява и срещу дискриминиране на адвоката,осъществяващ правна помощ и този,който е свободно нает от клиента.Не следва да се намалява възнаграждението под установения минимален размер,защото така би се стигнало до обратен ефект-би дало основание на за образуване на поредната наказателна процедура от ЕК за неспазване на европейското законодателство и отговорност по ЗОДОВ за неприлагане на съюзното право. Позовава се на практика на СЕС.Моли да се потвърди обжалваното Определение №694/25.09.2025г.на РС-Тетевен,по гр.д.№48/2025г.

Срещу Определение №694/25.09.2025г.,пост.по гр.д.№48/2025г., е постъпила и частна жалба от адв.Е. И.,като пълномощник на М. П. В. от гр.***. Счита определението за неправилно и лишено от мотиви по отношение доводите за разумност и пропорционалност на присъденото й адвокатско възнаграждение.Развива подробни мотиви за относимите критерии при определяне на адвокатския хонорар, актуалната българска е европейска практика и последиците от несъобразяването със залегналите там принципи. Моли да се отмени обжалваният акт и й се присъди адвокатски хонорар съобразно цената на иска и Наредба №1/2004г.на ВАС.

Не са постъпвали отговори на тази частна жалба.

По допустимостта.

Обжалваният съдебен акт-Определение №694/25.09.2025г.,пост.по гр.д.№48/2025г.на РС-Тетевен, получен от „Кредисимо“ЕАД на 29.09.2025г.,а частната жалба е подадена на03.10.2025г.-т.е. в законния срок.Ищецът е уведомена за обжалваното определение чрез пълномощника й-получено на 14.10.2025г.,а частната жалба е подадена на 20.10.2025г.-т.е.в законния срок.Жалбите са подадени от легитимирани страни,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,в срок,с оглед на което съдът приема,че се редовни и допустими.Своевременно е постъпил и отговорът на частната жалба,подаден от адв.Е. И.-АК-Пловдив.

По същество.

От фактическа страна съдът приема за установено, че с Решение

№157/24.06.2025г.,постановено по гр.д.№48/2025г. РС–Тетевен е уважил предявените от М. П. В. с ЕГН **********, чрез адв. Е. И., искове и е прогласил за нищожен Договор за потребителски кредит №2288653/24.09.2020г., сключен между „Кредисимо“ЕАД и М. П. В.. Прогласен е за нищожен и Договор за поръчителство от 24.09.2020г., сключен между „Ай тръст“ЕООД и М. П. В..

На основание чл.55,ал.1 от ЗЗД съдът е осъдил „Кредисимо“ЕАД да заплати на М. П. В. сумата 165.06лв., представляващи недължимо платената сума за възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба. Уважен е и осъдителният иск срещу поръчителя с цена 552.04лв., ведно със законната лихва от подаване на иска.В полза на адв.Е. И.,като пълномощник на ищеца,е присъден адвокатски хонорар в размер на 720лв.,дължим от „Кредисимо“ЕАД,а от „Ай Тръст“ЕООД-240лв.На ответниците са възложени и дължимите държавни такси.

Адв. Е. И. е подала молба по чл.248,ал.1 от ГПК, с искане за изменение на решението в частта за разноските,като се увеличи определеното й възнаграждение и присъди такова „..в разумен и справедлив размер,както и ДДС върху него.“

Молба с искане по чл.248 от ГПК,е подадена и от „Кредисимо“ЕАД,с искане да се намали определеният на адв.И. хонорар,като несъответен на правната и фактическа сложност на спора.

Отговор е постъпил от „АЙ ТРЪСТ“ЕООД,по молбата на адв.Е.И.,с молба да не се уважава.

Постъпила е молба от „Кредисимо“ЕАД,с която уведомяват съда,че са направили превод на дължимите от дружеството суми в полза на ищеца,но от платежния оператор са получили съобщение,че сумата е върната като неполучена в разполагаемия за това срок.Моли да се уведоми ищецът за готовността за изпълнение,с предупреждение за наличие на забава на кредитора по реда на чл.95 от ЗЗД.

2

С Определение №694/25.09.2025г. РС-Тетевен е оставил без уважение молбите и двете молби- на „Кредисимо“ЕАД,така и на адв.Е. И.-АК-Пловдив, като неоснователни.

Въззивният състав напълно споделя приетото от РС-Тетевен.

При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение първоинстанционният съд приложил правилно относимите критерии. Такива след постановеното в решение на СЕС по дело С-438/22/25.01.2024г., са вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, обемът на извършената работа, при зачитане на принципа за достойно заплащане на труда на адвоката. Посочените в Наредба №1/2004г.на ВАС размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, без да са обвързващи съда.

Първонистанционният съд е изложил подробни съображения за възнаграждението,което приема за съответно на защитата по всеки от предявените искове. Отчел е правната и фактическа сложност на спора,изразяваща се в предявени общо 4 иска-по два срещу всеки ответник, за нищожност на договора за потребителски кредит на посочени основания и за нищожност на договора за поръчителство. Разгледани са и уважени и осъдителните претенции като последица от уважаването на първите и са присъдени недължимо платените от потребителя суми.

В производството са проведени три открити съдебни заседания, без участие на представители на страните. От адв.Е.И. е подадена молба за увеличение размера на иска,която е приета от съда в третото-последно съдебно заседание,където отново не са се явили представители на страните.

При така установената фактология съставът намира,че делото не се отличава с изключителна сложност, затова и правилно съдът е определил възнаграждение по всяка претенция в границата на минималните размери.В мотивите си е отчел реално извършената работа-проведени три съдебни заседания без явяване на адв.И.,също и на представител на „Кредисимо“ЕАД и участие изцяло чрез писмени защити. Съобразил е актуалната съдебна практика-национална и на СЕС, формираща относимите критерии при преценката за размера на възнаграждението.

Съпоставил е обема на изпълнените професионални действия и принципа за достойно заплащане на труда на адвоката. Съдът е отчел и критериите съгласно чл.36,ал.2, изр.2-ро,пр.1 от ЗАдв.,изискващи размерът на адвокатското възнаграждение да бъде справедлив и обоснован.

Всички възражения за съпоставяне на цената на иска и адвокатския хонорар,с дължимата държавна такса,са неоснователни,тъй като се касае за отделни и необусловени вземания. Търсенето на аналогия между тях е неправилно.

По изложените съображения съставът приема,че определеният хонорар на адв.Е. И. е обективен, в съответствие с приложимите критерии и с принципите на пазарната икономика по отношение цената на правни услуги и стойността на защитавания интерес. Поради това не се налага да бъде коригиран-нито увеличен,нито намален.Затова молбите на адв.Е. И.–АК-Пловдив за увеличение на присъдения й хонорар и на „Кредисимо“АД-за намалението му, следва да се оставят без уважение,като неоснователни. Обжалваното Определение №694/25.09.2025г.,пост.по гр.д.

№48/2025г.по описа на РС-Тетевен,по реда на чл.248 от ГПК, е правилно и следва да се потвърди.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №694/25.09.2025г.,постановено по гр.д.№48/2025г. на РС-Тетевен, като правилно.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4