Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 673 от 01.08.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2101/2024
Вид
Решение № 673
Подписан
01.08.2024
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 53 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 30, ал. 3 · Закон за правната помощ
  • чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Бургас, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на Д.десет и четвърти юли през две хиляди Д.десет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа доклаД.ното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120202101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по жалба на Е. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. Н. Б.-А. от БАК, против Заповед за задържане на лице с рег. № *******/********г., издадена от К. М. М., полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ гр. С..

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се сочи, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което ограничава правото на защита на задържаното лице и препятства възможността му адекватно да я организира, което нарушение е свързано с фактическата обосновка на задържането. Оспорва наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от жалбоподателя към момента на задържането му. Поддържат се твърдения, че жалбоподателят не е бил уведомен от полицейския орган за причината за задържането му. Сочи, че в заповедта не са изложени осъществилите се факти, които са обосновали прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Навежда възражение за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК при издаване на заповедта за задържане. Излагат се твърдения за извършени неправомерни действия от полицейски служители спрямо жалбоподателя, включително задържане на жалбоподателя след изтичане на срока от 24 часа.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично заедно с пълномощник адв. А. от БАК, която поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – К. М. М., полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ гр. С., редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразното издаване на заповедта и моли за нейното потвърждаване.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, 1 приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледаната по същество жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

На ******** г. около **** часа била получена оперативна информация в РУ С. от ОДМВР – Бургас за извършено тежко престъпление, а именно отнемане на движими вещи чрез използване на сила, нанасяне на побой в землището на село Г.. В хода на проверката са се събрали данни, че жалбоподателят в настоящото производство е съпричастен в извършване на престъплението. По случая е било образувало ДП №*****/2024 по описа на РУ С. във връзка с извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.

На ******** г. в **** ч. ответникът, в качеството му на полицейски орган, е издал Заповед за задържане на лице с рег. № *******, с която жалбоподателят е бил задържан за срок до 24 часа /до 17:19 ч. на ******** г. / на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР– за това, че за лицето има данни, че на ******** г. около **** часа в района на с. Г., общ. С. е отнел чужди движими вещи от владението на другиго с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила или заплашване и така е осъществил състава на престъпление по чл. 198, ал 1 от НК.

Задържането е било предприето в хода на проверка във връзка с образувана преписка с рег. №***р-****/******** по описа на РУ- С., изпратена в РП- Бургас за присъединяване към ДП №********/******** г.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност (съгласно удостоверение от ОДМР – Бургас за заеманата от ответника длъжност и типова длъжността характеристика).

Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивиД.лизиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР.

Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. В заповедта е посочено, че лицето е било задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 Закона за МВР. Съгласно сочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а това е именно постъпилата оперативна информация за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 198, ал 1 НК.

На първо място в заповедта е посочено в извършването на какво престъпление е заподозряното лице (чл. 198, ал. 1 НК), като са изложени и фактически положения, а именно, че на ******** г. около **** часа в района на село Г., общ. С. жалбоподателят е отнел чужди движими вещи с цел противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила или заплахи. В този смисъл, може да се направи категоричен извод, че в заповедта се съдържат мотиви, според които задържаното лице може да разбере причината на задържане, както и д а организира защитата си. заповедта е била предявена за подпис на жалбоподателя, като същият я е подписал. Следователно след като заповедта е била предявена на жалбоподателя, 2 съвсем логично е да се изведе, че същият се е запознал със съдържанието й. В тази връзка съдът не споделя, поддържаното от адв. А. възражение, че жалбоподателят не е бил уведомен за причината за задържането му.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предпоставка за прилагането на задържането като принудителна административна мярка, е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган да наложи мярката да е безспорно и окончателно установено извършено от лицето престъпление. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. В тази връзка съдът намира за неоснователно и възражението на защитника в жалбата, че материалният закон е неправилно приложен, тъй като към издаването на заповедта административният орган не е разполагал с достатъчно данни, че е извършено престъпление. От разпита на свидетеля Д. Т. полицейски служител в РУ С. се установява, че в РУ е била получена оперативна информация за съпричастност на жалбоподателя в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. Обстоятелството дали жалбоподателят е бил привлечен впоследствие в качеството на обвиняем, не е релевантно към дейността на съда при извършване на преценка за законосъобразност на задържането.

Достатъчно е към момента на задържането да са били налични данни, които да навеждат към обосновано предположение, че даденото лице има възможност да е участник в инкриминирано деяние, точно каквито данни са били получени преди задържането в РУ- С..

Съдът не споделя и поддържаното възражение, че на жалбоподателя не му е била предоставена възможност да организира защитата си. Видно от представена в преписката декларация по чл. 30, ал. 3 от Закона за правната помощ, жалбоподателят е подписал декларацията, като е отбелязано, че е запознат с правото си на адвокатска защита и, че няма да ползва. Също така свидетелката Д. – съпруга на жалбоподателя споделя в разпита, че е провела разговори с адвокати, но никой не се е явил в РУ. Това обстоятелство безспорно установява факта, че жалбоподателят е бил уведомен за правото му на защита и му е била предоставена възможност, ако желае да ангажира адвокат.

На следващо място съдът намира, че не е бил превишен предвиденият в чл. 72 ЗМВР срок за задържане до 24 часа. Видно от заповедта в нея е отбелязано, че жалбоподателят е бил задържан на ******** г. в **** часа, а е бил освободен на ******** г. в 17:19 часа. От така посоченото се установява, че срокът на задържане е бил спазен. Също така заповедта е била връчена на жалбоподателя, като видно от разписката жалбоподателят се е подписал и е получил копие на заповедта. Прави впечатление, че жалбоподателят не е вписал възражение, че е бил освободен от задържането в час, различен от посочения в заповедта. Дори да се приеме, че жалбоподателят е останал в сградата на РУ и след този час (17:19 часа), както споделя свидетелката Д., не се установява по категоричен начин, че присъствието на лицето 3 след 17:19 часа е било принудително, или по-скоро се касае за оказване на съдействие на разследването чрез даване на сведения или показания.

При така установеното по делото според съда не е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да ограничава правото на защита на задържаното лице и да препятства възможността му адекватно да я организира. Изпълнено е изискването за излагане на фактическите и правни основания на заповедта за задържане при нейното съставяне, като не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички факти. В заповедта са били изложени както правното основание за задържане на лицето, така и фактическата обосновка за задържането- полученият сигнал и предполагаемото престъпление, за което лицето е било задържано.

В случая не е бил и нарушен принципът за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са били налице конкретни данни, че жалбоподателят е извършил престъпление. В случая е надделял общественият интерес - гарантиране на нормалното протичане на обществените отношения от органите, над правилото за зачитане на личната свобода.

С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, а заповедта за задържане следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Е. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. Н. Б.-А. от БАК, против Заповед за задържане на лице № *******/********г., издадена от К. М. М., полицейски инспектор „ОП“ при РУ гр. С. към ОД на МВР – Бургас като НЕОСНОВАТЕЛНА.