Определение № 16765 от 04.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16765 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20251110155986 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на З. В. Ц. срещу „КР“ ЕООД, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

С оглед становището на ответника и наличието на безспорни между страните обстоятелства съдът намира, че не е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза, поради което искането на ищеца следва да бъде отхвърлено.

Доколкото ответникът е представил извлечение от сметки относно извършените от ищеца плащания по процесния договор и предвид безспорния характер на тези обстоятелства, искането на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените документи следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.06.2026 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

1

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за задължаване на ответника да представи документи.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от З. В. Ц. срещу „КР“ ЕООД, както следва:

1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 1039758 от 21.03.2024 г.;

2. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 651,3 9 евро (1274 лева), представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 1039758 от 21.03.2024 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът като кредитополучател е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1039758 от 21.03.2024 г. за заемна сума в размер на 1800 лева при следните условия: годишен лихвен процент – 50 %; годишен процент на разходите – 62,47 %; срок на договора – 10 месеца; с 10 месечни вноски, от които първата - с падеж на 22.04.2024 г. и последната – на 21.01.2025 г.; размер на месечната вноска – 3 вноски от по 75,00 лева и 7 вноски от по 301,75 лева; обща сума за плащане по договора – 2337,25 лева. Сочи се, че съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят се задължил в срок до 2 дни от сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 18 страните са договорили, че при непредоставяне на обезпечение ще бъде начислена неустойка в размер на 1857,78 лева, при което общо дължимата сума по кредита възлизала на 4195,03 лева. Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 2 ЗПК. Излага, че поставените в чл. 6 условия за заемателя били изначално неизпълними, поради което счита, че уговорената неустойка представлявала скрито възнаграждение за кредитора. Твърди, че неустойката не била включена при изчисляване на ГПР по кредита, с което били заобиколени изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Изтъква, че е налице неизпълнение и на задълженията по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото действителната сума за плащане надхвърляла посочената в договора, като към всяка месечна погасителна вноска кредиторът е добавил и пропорционална част от неустойката. Допълва, че е налице неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е действително прилаганият между страните, а така също и липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Според ищеца уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.

2

Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна, доколкото излиза извън присъщите й функции и се явява единствено източник на неоснователно обогатяване. Счита, че с уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Ищецът счита, че предвид недействителността на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 ЗПК е надплатил сума в размер на 1 274 лева, която претендира да му бъде върната в настоящото производство.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения установителен иск като недопустим поради липсата на правен интерес от предявяване му, тъй като договорът бил изпълнен, и като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен.

Подробно излага, че нищожността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор. Твърди, че процесният договор е действителен, както и че при формиране на ГПР по кредита били спазени нормативните изисквания. Счита, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при изчисляване на ГПР по кредита, тъй като плащането й било обусловено от неизпълнението на договорните задължения на кредитополучателя. Развива подробни съображения в насока, че клаузата за неустойката е действителна, доколкото не излиза извън присъщите й функции, нито накърнява добрите нрави, същата е индивидуално уговорена и е равноправна. Поддържа, че ищецът е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, с която възможност били гарантирани правата му в най-пълна степен. Твърди, че между страните били сключени множество договори за идентични кредитни продукти, с оглед на което счита, че ищецът е бил достатъчно информиран относно крайния размер на задължението при непредоставяне на обезпечение. Потвърждава, че е получил процесната сума, претендирана с осъдителния иск, но твърди, че са налице основания за задържане на постъпилите плащания по договора, доколкото същият е действителен. Моли съда да прекрати производството по предявения установителен иск като недопустимо, както и да отхвърли осъдителната претенция на ищеца като неоснователна. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора за кредит е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение; извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните законови разпоредби и добрите нрави.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: наличието на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 1039758 от 21.03.2024 г. с посоченото в 3 исковата молба съдържание; уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение не е включена в годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит; извършено от ищеца в полза на ответното дружество плащане по договора на сума в общ размер на 3074 лева.

УВЕДОМЯВА страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4