Решение № 321 от 14.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Пловдив, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20225300502416 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №2621/13.07.2022г. по гр.д.№19254/2021г. по описа на РСПловдив,ХV гр.с-в,с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр. с чл.26,ал.1,предл.1,2 и 3 от ЗЗД,вр. с чл.10,ал.4 и чл.11,т.9 и 10 от ЗПК и е признато за установено между страните по договора за кредит,че клаузата на чл.6,ал.1 от договора за кредит е нищожна,като противоречаща на закона,заобикаляща закона и в противоречие с добрите нрави.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника по делото и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.

Въззиваемата страна счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между жалбоподателят и въззиваемата страна са възникнали облигационни отношения,като видно от представения договор за кредит жалбоподателя е предоставил на въззиваемия сумата в размер на 400лв. при уговорен фиксиран лихвен процент 36,79% и ГПР в размер на 43,67%.Срокът на погасяване е бил шестмесечен,като в договора е била уговорена неустойка в размер на 384лв.,която е следвало да се заплаща с вноските по погасяване на кредита.В първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от чието заключение става ясно,че освен договорната лихва в процента на разходите не са 1 включени други компоненти в ГПР.

Този потребителски кредит е бил отпуснат от нефинансова институция,която не е набрала средствата си чрез влогонабиране,но има право да отпуска кредити,а въззиваемата страна е потребител по смисъла на закона,поради което за тях важат разпоредбите на ЗПК.Кредитодателят е задължил кредитополучателя до края на следващия ден след сключване на договора за кредит,да предостави гаранция за обезпечаване на кредита,изразяваща се в предоставяне на банкова гаранция,гаранция от нефинансова институция или двама поръчители,като кредитополучателя не е успял да предостави нито едно от гарантиращите изисквания кредита,поради което е била заложена клаузата за заплащане на неустойка в размер на 384лв.Така обаче тази неустойка не е посочена в ГПР в самия договор за кредит,а от заключението на в.л. в ССчЕ става ясно,че ГПР би се оскъпил с 49,57%.

При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:

Посочената клауза в чл.6,ал.1 от договора за потребителски кредит е нищожна поради факта,че същата е в противоречие със закона и в противоречие с добрите нрави,тъй като самото й приложение не цели санкциониране на кредитополучателя,а цели обогатяване на кредитодателя,което е недопустимо.Не следва да се оскъпява ГПР,а абсолютно всички разходи по кредита следва да бъдат известни на кредитополучателя,за да знае същия какви суми би върнал.След като сумата,предвидена за неустойка не е била отразена в ГПР,то кредитополучателя остава в неизвестност относно заплащането на неустойката и тъй като същата оскъпява кредита,то се стига до положение на неравнопоставеност между страните,като икономически по-силната страна,в случая кредитодателя,определя условията и чрез заобикаляне на закона достига до неоснователно обогатяване.

Настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата по реда на чл.38 от ЗА и такива следва да се присъдят в размер на 300лв. съобразно НМРАВ за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2621/13.07.2022г. по гр.д.№19254/2021г. по описа на РС.Пловдив,ХV гр.с-в.

ОСЪЖДА „НЕТ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК-***** да заплати на адв.Е. И. на основание чл.38,ал.1 от ЗА сумата 300лв./триста лв./,представляващи адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3