Определение № 1028 от 23.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1028 гр. София, 23.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20241000501049 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 10511/18.04.2024 г. по описа на САС, депозирана от адв. В. О. в качеството му на процесуален представител на ищцата Р. Б.

И. действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И. против разпореждане от 29.02.2024 г. по гр.д. № 15535/2019 г. на СГС, I-1 състав, с което е оставена без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист за сумата 1029.60 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Р. Б. И. пред СГС. Изложени са доводи, че това адвокатско възнаграждение е присъдено от СГС при уважаване на предявения иск за сумата 18 000 лева, като в тази част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция без срещу него да е подавана касационна жалба, поради което същото в тази му част е влязло в сила. Пред ВКС било обжалвано въззивното решение в частта му, с която се потвърждава решението на СГС в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 18 000 лева до 30 000 лева. ВКС уважил касационната жалба частично, като присъдил още 7 714.29 лева и съответно 900 лева за трите инстанции относно тази част от претенцията, а не за цялото производство. Направено е искане да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде постановено издаване на изпълнителен лист за присъденото от СГС адвокатско възнаграждение в размер на 1029.60 лева.

Насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените доказателства, намира следното:

Гр.д. № 15535/2019 г. на СГС, I-1 състав е образувано по искова молба на Р. Б.

И. действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП в размер на 30 000 лева. СГС е постановил решение, с което е присъдил на ищцата обезщетение в размер на 18 000 лева, като е отхвърлил иска за разликата до 30 000 лева. На процесуалния представител на ищцата адв. В. О. е определено и присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 1029.60 лева.

1

Решението на първата инстанция е обжалвано и от двете страни пред САС, където с решение по в.гр.д. № 1238/21 г. е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.

По касационна жалба на ищцата е образувано т.д. № 1692/2022 г. на ВКС.

Въззивното решение е допуснато до касация и е отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част за сума над 18 000 лева до 25 714.29 лева и на ищцата са присъдени още 7 714.29 лева – обезщетение, а на адв. О. е определено и присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 900 лева за трите инстанции.

След връщане на делото в СГС адв. О. е подал молба от 08.02.2024 г. за издаване на изпълнителен лист за присъденото му адвокатско възнаграждение в размер на 1029.60 лева от СГС и 900 лева от ВКС. СГС е разпоредил на16.02.2024 г. да се издаде изпълнителен лист за адвокатското възнаграждение. Такъв е издаден само за възнаграждението от 900 лева, присъдено от ВКС.

Адв. О. е подал молба от 28.02.2024 г., с която сочи, че е поискал изпълнителен лист за присъденото му адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 1029.60 лева. Върху молбата е написано разпореждане от 29.02.2024 г. „Без уважение.

Присъденото с решението на ВКС възнаграждение е и за трите съдебни инстанции“.

Това разпореждане е връчено на адв. О. на 11.03.2024 г. и той е депозирал частна жалба срещу него на 13.03.2024 г.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем акт и е редовна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна предвид следното:

Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК влезлите в сила решения и определения на съдилищата подлежат на изпълнение, включително в частта за разноските, доколкото с тях окончателно е разрешен правния спор и отговорността за разноски окончателно е разпределена.

С изтичане срока за обжалване на решението по в.гр.д. № 1238/21 г. на САС, което потвърждава първоинстанционното решение, последното е влязло в сила в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати като обезщетение на Р. И. сумата 18 000 лева,, съответно в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на адв. О. адвокатско възнаграждение пропорционално на присъденото обезщетение, в размер на 1029.60 лева.

От друга страна, тъй като спорът относно присъдената от първите две инстанции сума не е пренесен от застрахователя пред ВКС чрез касационна жалба, то пред ВКС производството е било висящо само относно горницата над 18 000 лева до 30 000 лева по касационна жалба на ищцата. Разглеждайки тази част от спора ВКС частично е уважил касационната жалба, като е присъдил допълнително 7 714.29 лева на ищцата и е определил адвокатско възнаграждение на нейния процесуален представител пропорционално на тази именно допълнителна сума за трите инстанции (над вече присъдените 18 000 лева), а не както е възприел погрешно СГС – пропорционално на цялата присъдена в исковото производство сума (първо, защото не цялата сума е предмет на касационното производство и второ, защото ВКС не е отменял решенията на долните инстанции в частта за разноските). Ето защо на адв. О. се дължи както възнаграждението, определено от СГС – 1029.60 лева, така и присъденото от ВКС за трите инстанции в размер на 900 лева (допълнително определено за допълнително присъдената сума). След приключване на производството пред ВКС спорът е 2 окончателно приключен с влязло в сила решение във всички негови части и на изпълнение подлежат съответните решения, включително в частта за разноските. Или, изпълнителен лист за разноските на адв. О. следва да се издаде веднъж за присъдените от СГС 1029.60 лева и втори път за присъдените от ВКС 900 лева.

Предвид изложеното и достигане от въззивната инстанция до краен извод, различен с този на първата инстанция обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено определение, с което да разпоредено издаване на изпълнителен лист на адв. О. за присъдените му от СГС 1029.60 лева.

Воден от изложеното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 29.02.2024 г. по гр.д. № 15535/2019 г. на СГС, I-1 състав, с което е оставена без уважение молбата на адв. О. за издаване на изпълнителен лист за сумата 1029.60 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Р. Б. И. пред СГС и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. В. О. изпълнителен лист за присъденото му с решението на СГС по гр.д. № 15535/2019 г. на СГС, I-1 състав адвокатско възнаграждение в размер на 1029.60 лева.

ВРЪЩА делото на СГС за издаване на посочения изпълнителен лист.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3