Решение № 726 от 29.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500441 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 390/02.12.2024 г., по гр.д.№ 534/2023 г. на Окръжен съд Перник, съдът е отхвърлил предявения от Р. И. Г. против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 31.10.2022 година до окончателното изплащане на сумата като е осъдил Р. И. Г. да заплати на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 10 990 лв., представляваща сторени разноски по делото.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Р. И. Г., който моли въззивния съд да го отмени и да уважи предявения иск.

Въззиваемия Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва въззивната жалба като поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на ексцес в резултат от ПТП от 15.09.2018 г.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен осъдителен иск от Р. И. Г. против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с правно основание чл. 511, ал. 3 във вр. с чл. 513, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 515, ал. 2, т. 1 и т. 2 1 от КЗ във вр. чл. 506 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба е посочено, че на 15.09.2018 г. около 23.40 в гр. Перник Р. И. Г. е бил ударен от лек автомобил „Субару Лееаци” с рег. номер ********, управляван от И. Ю.

Л., при предприета маневра „движение на заден ход“. В резултат на това Р. Г. получил следните травматични увреждания: сътресение на мозъка, посткомоционен и посттравматичен синдром със затегнато протичане; посттравматични епилептични припадъци; дискоординационен синдром от централен тип. Към подаване на исковата молба Р. Г. не бил възстановен и лечението му продължавало. Въпреки приема на медикаменти все още получавал епизодични епилептични гърчове, вследствие на които припадал и получавал различни наранявания по главата и тялото, изразяващи се в контузии, синини и охлузвания.

Налице било усложнение /ексцес/. Получените от Г. травми довели до изключително интензивни болки и страдания, които ищецът търпял и към момента на предявяване на иска.

Виновният за процесното ПТП водач имал сключена застраховка „ЗЕ. карта” № 1628166, валидна от 29.08.2018 г. до 31.10.2018 г. с „Sparebankl Skadeforsikring AS” . На основание чл.506, ал.3 във вр. с чл.515, ал.2, т.1, когато са настъпили неимуществени вреди вследствие телесни увреждания при ПТП, настъпило на територията на Република България, а застрахователния договор на виновния водач бил сключен със застраховател, установен в държава-членка различна от Република България, Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ носело отговорност по задължителната застраховка „ЗЕ. карта”, като отговорността била в пълен размер, т.е. до размера на действителните неимуществени вреди, но не повече от 10 000 000 лева. Р. И. Г. е поискал от съда да осъди „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да му заплати сума в размер на 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 511, ал. 3 вр. чл. 513, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 515, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КЗ. Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва иска като поддържа, че е недопустим, а по същество и неоснователен. Между същите страни, за същото искане и на същото основание вече бил предявен иск и имало влязло в сила съдебно решение, по силата на което Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Р. Г. обезщетение в размер на 45 000 лева за причинени неимуществени вреди. Всички травматични увреждания, настъпили за пострадалия след инцидента били взети предвид от съда при постановяване на решението и определяне на размера на присъденото обезщетение. В случай, че съдът приеме иска допустим, поддържа, че същият е неоснователен и недоказан и го оспорва и по размер. Претендираната от ищеца сума не отговаряла на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както на добрите застрахователни практики и трайно установената съдебна практика по аналогични случаи. Р. Г. значително допринесъл за влошаване на здравословното си състояние след инцидента, като същият отказал хоспитализация и наблюдение в болнично заведение, както и прилагане на предписаната терапия. Ответникът е поискал съдът да прекрати производството, а в случай, че приеме иска допустим да го отхвърли като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът приеме иска основателен, да присъди размер съответен на реално търпените болки и страдания от страна на ищеца и съобразно критериите за справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД, както и извършеното от страна на НББАЗ плащане на обезщетение в размер на общо 50 000 лева.

С влязло в законна сила решение № 226 от 21.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1211/2021 г. на Софийския апелативен съд /недопуснато до касация с определение № 50463/04.07.2023 г. по т.д.№ 1481/2022 г. на ВКС, ТК, I отд./, е потвърдено решение от 01.03.2021 г. по т.д.№ 127/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Р. И. Г. сумата 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в 2 резултат на описаното ПТП от 15.09.2018 г., като съдът е отхвърлил иска на ищеца за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева. В мотивите си съдът е посочил, че при ПТП на ищеца Р. И. Г. са причинени телесни повреди със следното медицинско описание: черепно-мозъчна травма, вследствие на която са настъпили усложнения - развитие на травмена епилепсия, представляваща травмена болест на мозъка, в резултат на която сериозно е нарушено качеството на живот на ищеца. Прието е, че възстановяването на Г. към момента на съдебното производство не е завършило. Съдът е отразил, като е взел предвид заключенията по извършените медицински експертиза, съгласно които средната продължителност на травменото лечение в благоприятния му вариант е от 3 до 5 години, а при усложнено протичане от 10 до 20 години или до живот, както и че ищецът продължава понастоящем да търпи неблагоприятните последици, свързани с антиконвулсивното лечение и че този период в по-благоприятния му вариант почти сигурно няма да бъде по-кратък от 6 години. Прието е, че настъпилите в конкретния случай усложнения - травмена епилепсия и необходимост от медикаментозна поддържаща терапия са обстоятелства, които съществено завишават обема на вредите и обосновават обезщетение по чл. 52 ЗЗД в определения от първата инстанция размер от 50 000 лв. /или дължимо обезщетение от 45 000 лв. след приспадане на изплатените извънсъдебно 5 000 лв./, защото нарушават качеството на живот на един млад човек и то за продължителен период.

С Претенция с вх. № 2-0844 от 31.10.2022 г. Р. И. Г. претендирал от „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ изплащането на застрахователно обезщетение за вреди от уврежсанията при ПТП, състояло се на 15.09.2018 г., изразяващо се в травматична епилепсия, като същата не е отшумяла към датата на депозиране на претенцията. Няма данни за отговор от „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“,

Представено е електроенцефалографско изследване № 004/10.01.2024 г., извършено на Р. Г., заключението на което е: мултифокална пароксизматична активност /фронтопрецентрано и окципитално/ с чести и кратки вторични генерализации на фокуса в окципитално вдясно. Обилни дифузни иритатативни изяви, засилващи се при ХВ.

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Ж. Т. – невролог. От заключението й се установява, че Р. И. Г., след претърпяна черепно- мозъчна травма на 15.09.2018 г. и проведено стационарно лечение, е диагностициран с мозъчно сътресение без открита вътре-черепна травма. Впоследствие се е оформила нова и допълнителна неврологична симптоматика, свързана с прояви на епилептични пристъпи. Състоянието се контролира медикаментозно с антиконвулсант, но въпреки това има инцидентни пристъпи. Усложнението касае промяна в биоелектричната активност на мозъка и оформяне на възбудни огнища, като ЕЕГ изследване от месец 01.2024 г потвърждава наличие на възбудна епилептиформена активност. Това състояние касае засягане на паренхимна структура и е изява на мозъчна енцефалопатия - късна проява на мозъчна контузия. Налице са и дискретни огнищни неврологични симптоми при клиничен преглед. Продължителността на лечението в тези случаи била в широки граници - средно 3-5 години, при затегнато протичане 10-20 години, понякога до живот. Понастоящем има инцидентни прилошавания с изключване на съзнание и необходимост от провеждане на медикаментозно лечение. Заключение в същия смисъл по отношение продължителността на лечение вещото лице е дало и при изготвяне на заключението си по т.д.№ 127/2019 г. при първоначалното определяне на настъпилите вреди вследствие от ПТП. Разпитано в съдебно заседание на 21.03.2024 г. вещото лице Т. е посочила, че през 2020 г. е изследвала пациента, но не разполага с прегледа си. Същевременно по делото липсват данни за текущи изследвания и прегледи от предходното дело и при тяхната липса тя няма специални знания и опит да прецени разлика в състоянието сега в сравнение със състоянието преди. Можела единствено да установи състоянието на пациента сега и ако види документите от първоначалния преглед – да направи съпоставка на състоянието му спрямо предишното такова.

По делото е изслушана повторна съдебно-медицинска експертиза, изготвена 3 от вещото лице П. П.. От заключението се установява, че по делото липсва медицинска документация, от която да се установи дали в оздравителния процес са настъпили неблагоприятни последици, както и наличие на отклонения от този оздравителен процес. От приложената по делото медицинска документация вследствие РТР от 15.09.2018 г. Р. И. Г. е получил черепно-мозъчна травма и усложнения от нея – симптоматична, посттравматична епилепсия. Диагнозата епилепсия е поставена на ищеца в неврологична клиника МБАЛ „Ръахила А.а“ Перник при пролежаването в периода 4.11.-07.11.2018 г. и се основава на данни от съпругата за получени два големи епилептични припадъка в последната седмица, като вторият е получен след ставане от сън, в деня на приема. Поосочено е, че липсват периодични неврологични прегледи с оценка на състоянието; няма проведени електрофизиологични изследвания на шестмесечни периодеи; няма проведена магнитно – резонансна томография на мозъка; няма проследяване на серумната концетрация на антиепилептичния медикамент, приложен като лечение. О приложените по делото електрофизиологични изследвания се констатира, че приложеното лечение е било неефикасно. От травматичния инцидент са изминали пълни шест години, като по делото няма приложена медицинска документация, проследяваща оздравителния процес с периодични контролни прегледи. Отчетено е, че прагът на болева чувствителност е различен при всеки отделен човек. Болевите рецептори в кожата са свободни нервни окончания, които са разположени в повърхностния й слой, а също и в периоста на костите, в артериалните стени на съдовете, ставните капсули. Степента с която всеки индивид реагира на болка варира значително. Това се дължи главно на способността на мозъка да потиска болковите сигнали към нервната система чрез активиране на контролната аналгезична система. Главоболието се явява найчестото оплакване на пострадалите след нараняване в областта на главата. При травма на скалпа /меките черепни покривки/ - контузии, охлузвания, разкъсно-контузни рани свободните нервни окончания в него възбуждат болка. При разпита в съдебно заседание на 31.10.2024 г. вещото лице е посочило, че няма обективни данни състоянието на ищеца да се е влошило спрямо това, което е било в началото след инцидента. Всички изследвания, които са правени са с еднакъв резултат, което поставяло въпроса дали Р. И. Г. е лекуван.