Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 20.02.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1761/2024
Вид
Решение № 129
Подписан
20.02.2025
Състав
Стелла Светозарова Моллова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.3 т.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • §1 т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. гр. Хасково, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640101761 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от Е. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково, ***************, чрез адв. Д .М., срещу, срещу "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление - гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.С.Р., с която се иска прогласяване недействителността на сключения между страните договор за паричен заем, в условията на евентуалност – на уреждащата задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане клауза от същия договор, обективно кумулативно съединени с иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, предявен като частичен иск от общата сумата от 200 лева, представляваща заплатена без основание сума по недействителен договор за кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски включително адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че на 09.06.2022г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем № 9769607009, по който след подписване на 1 допълнителни анекси към договора, размерът на отпуснатия заем възлизал на 1200 лева. Съобразно договора, той дължал и сума в размер на 200 лева за такса за бързо разглеждане. Твърди, че е погасил изцяло сумата по договора, включително и таксата за експресно разглеждане.

Счита процесния договор за нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно - годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Поддържа, че е налице грешно посочване на ГПР в процесния договор, а действителният такъв бил в размер, многократно надвишаващ допустимия по чл. 19, ал.4 от ЗПК такъв. Доколкото още със сключване на договора било посочено, че дължи възнаграждение за допълнителна услуга, то същото следвало да бъде включено в размера на ГПР по кредита, тъй като представлявало разход по същия по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗПК.

Невключването му в размера на ГПР според ищеца представлявало заобикаляне на разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и плащането на възнаграждения по пакети от допълнителни услуги не представлявало плащане за услуги, а всъщност представлявало прикрити разходи по кредита, с които се стигало до надхвърляне на законоустановения максимален размер на ГПР. С тези действия кредиторът заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на длъжника по кредита. Неправилното посочване на ГПР било и в пряко противоречие с целите на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят можел да сравни продуктите адекватно. Обстоятелството дали била правилно изчислен и посочен ГПР, се установявало на база единна формула, залегнала в посочената Директива и транспонирана в ЗПК. Горепосочената такса безспорно попадала в изискванията на Директивата, тъй като представлявала предвидими общи разходи по кредита, които обуславяли сключването на договора при тези условия и били предварително заложени, поради което следвало да бъдат включени в общия размер на разходите, а оттам – и в ГПР. Неправилното изчисляване и посочване на ГПР според ищеца представлявало самостоятелно основание за недействителност на договора, като допълнителен аргумент в тази насока било това, че посочването на ГПР било изведено като съществено условие на договора. Това следвало и от практиката на СЕС. Така грешното посочване на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР 2 по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, респ.- целият договор следвало да се обяви за нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Освен това, посочването на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

В исковата молба са изложени подробни съображения и за нищожност на клаузата от процесния договор, с която било договорено заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита. Излагат се доводи, че е налице изрична забрана по чл.10а ал.2 ЗПК кредиторът да събира такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, като в случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10 а, ал.1 ЗПК, а услуга, свързана именно с усвояването и управлението на кредита. Така клаузата заобикаляла изискванията на чл. 10 а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което на основание чл. 21 ал.1 от ЗПК се явявала нищожна. Събирането на подобна такса представлявало начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави, чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК и чрез неоснователно обогатяване за кредитора с калкулиране на допълнителна печалба към договорната лихва. Всичко това било и в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т.19 ЗПК, тъй като тези клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение.

Въз основа на изложеното, за ищецът се пораждал правен интерес от предявяване на иск за прогласяване недействителност на сключения с ответното дружество Договор за потребителски кредит №9769607009, в условията на евентуалност –на уреждащата задължение за потребителя да заплати такса за експресно разглеждане клауза от този договор, както и на иск за връщане на заплатените по процесния договор за кредит суми при начална липса на основание.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който по същество оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че действително на 09.06.2022г. между страните бил сключен Договор за кредит № 9769607009, който според ответника бил в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. По силата на този договор на ищеца била предоставена първоначалната сума в размер на 1200 лева, като били 3 начислени договорна лихва в размер на 40.43 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 247.57 лева. Общата подлежаща на погасяване от ищеца сума била на стойност 1488.00 лева.

Поддържа се, че редът и условията на кредита били уредени в процесния договор и в Общи условия към него, запознаването с които било задължителен етап от кандидатстването за кредит. Преди сключване на договора, на ищеца бил предоставен и СЕФ с цялата необходима преддоговорна информация, с който ищецът бил задължен внимателно да се запознае. Съобразно т. 4 от Общите условия, когато кредитоискателят не желаел използването на допълнителна услуга по Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, кредиторът извършвал всички справки по проверка кредитоспособността на кандидата и предоставял отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането за кредит. В процесния случай било изрично заявена от ищеца услуга за Бързо разглеждане, която гарантирала проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките на до 15 минути, което ангажирало допълнителен финансов и човешки ресурс и именно това обуславяло начисляване на процесната такса. Поддържа се от ответника, че ищецът се възползвал от правото си на избор и изрично бил заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която била начислена горепосочената такса, като тази услуга не представлявала задължително условие за получаване на заявената заемна сума и не повишавала шансовете на кредитополучателя за получаване на кредит.

Сочи се от ответника, че на 11.07.2022г., ищецът действително бил погасил задължението по Договор за кредит № 9769607009, като заплатил по сметка на дружеството сумата в размер на 1488 лева, от които 1200 лева главница, 40,43 лева договорна лихва и 247,57 лева такса за използвана допълнителна услуга Бързо разглеждане.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за недействителност, поради нарушения на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. От своя страна излага такива, че действителния размер на ГПР по договора бил изначално посочен още на етап предоставяне на преддоговорна информация, както и че същият съответствал на законоустановената допустима граница по ЗПК. В случая страните се били съгласили да сключат процесния договор с ГПР от 49,7%, 4 който отговарял на законово допустимата граница. Размерът му бил изчислен в съответствие със законовата формула по Приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК. Съгласно чл. 19 ал.3 т.2 ЗПК в същия не следвало да се включват заявените отделни допълнителни и незадължителни услуги, поради тази причина и такса за бързо разглеждане следвало да се включва в ГПР и да бъде елемент от формирането му. Предоставената допълнителна незадължителна услуга, която ищецът бил изрично заявил изцяло съответствала на законовата възможност, уредена в чл.10а ал.1 ЗПК. Излагат се също съображения в насока, че процесният договор бил изцяло съобразен по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК, включително с изискванията на чл.148 ал.3 ЗПП, като ОУ в т.ч. регламентираната с тях такса за Бързо разглеждане били предварително изпратени и съгласувани с КЗП, което правело възраженията на ищеца неоснователни. Акцентира се, че в случая таксата била начислена за услуга, която била пожелателна, допълнителна и незадължителна, предоставяна само по изрично искане на кредитополучателя. Същата не се отнасяла за действия по усвояване на кредита, поради което същата била допустима и законосъобразно начислена.

По отношение на възражението на ищеца, че процесната такса представлява общ разход по кредита, се извеждат съображения, че заплащането й не е във връзка с договора, както и че услугата нямала задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в чл.19 ал.1 от ЗПК и дефинирани в §1 т.1 от ДР на ЗПК. По тази причина липсвало законово основание същата да бъде включена в размера на ГПР, както и да се подчинава на предвидените императивни изисквания за максимално допустим размер.

Напротив, според ответника включването в размера на ГПР на такса за самостоятелна допълнителна и незадължителна услуга водело до нарушение на императивните разпоредби на ЗПК, а от друга страна водело до грешното му изчисляване.

С протоколно определение от 10.02.2025 г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ГПК, като е увеличил същия на сумата от 247,57 лева вместо за първоначално предявения размер от пет лева, който иск вече не е частичен, а представлява пълния размер на вземането.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени 5 доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения № 9769607009/09.06.2022 г. Представени са договора за кредит, стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити и общи условия на процесния договор за кредит.

Безспорно е и обстоятелството, че на 11.07.2022 г. ищецът е погасил задължението по процесния договор за кредит, като е заплатил по банкова сметка на ответното дружество сумата в размер на 1488 лева, осчетоводена от ответника като пълно погасяване и разпределена по пера както следва: 1200 лева – главница, 40,43 лева – договорна лихва и 247,57 лева – такса за озползване на допълнителна услуга Бързо разглеждане. Това се установява и от приложената към отговора на исковата молба счетоводна справка (л. 50).