Решение № 1148 от 05.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1148 гр. Варна, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. С.а като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20233100101356 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Н. С. Н. срещу Н. С. М. за установяване личната й собственост върху самостоятелен обект - апартамент № 30 ид. ******, находящ се в ******, изграден в многофамилна жилищна сграда ид. ********, разположена в ПИ *******, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 75.68 кв. м, състоящ се от коридор, дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани с тоалет, перално, килер и две тераси, при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж: ********.67 и ********.69, под обекта - ********.59 и над обекта - ********.77, стар идентификатор - няма, както и 1.2629 % ид. ч., равняващи се на 11.72 кв. м ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, придобит чрез договор за продажба от 31.10.2019 г. за цена, от която първоначална вноска в размер на левовата равностойност на 6345 евро или 12409 лв. е платена от ищцата на 14.08.2019 г. със средства, получени от продажбата на наследствени имоти - ниви в с. Медешевци и дарение от майка й и брат й, по чл. 23 СК, а за остатъка от продажната цена в размер на 74016.82 лв., платен със средства от получен кредит, ответникът няма принос, по чл. 21, ал. 4 СК, евентуално за определяне на по-голям дял в размер 80 % от общото семейно имущество, придобито през време на брака им, прекратен с развод, тъй като приносът й значително надхвърля приноса на съпруга й, по чл. 29, ал. 3 СК.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че са живели в общо домакинство до юни 2020 г. в местността "Вилите". Предявява възражения, че по сметката за обслужване на кредита са постъпвали средства, получени и от двамата съпрузи. Твърди, че е извършвал автомонтьорски услуги и че е поемал грижата за децата.

По същество страните поддържат становищата и претендират разноски.

Представят подробни бележки.

1

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По предмета и допустимостта:

Съпрузите могат да не включат в споразумението по чл. 51, ал. 2 СК клаузи относно имуществените си отношения (мотиви ТР № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГК). В утвърденото между страните (л. 6 от делото на РС), те са заявили, че уреждат всички, но не са уредили имуществените си отношения за процесното жилище. Съдът приема, че това утвърдено от бракоразводния съд споразумение не е пречка за установяване приноса в настоящия процес.

Ищцата е посочила в исковата молба, че жилището е закупено за 12409 лв. аванс и 74016.82 лв. остатък. Твърдението е сред съществените, на които се основава искът (решение № 140 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 617/2020 г., I г. о., ГК).

В отговора ответникът е поддържал, че сумата 12409 лв. не е аванс, както и че сумата 74016.82 лв. не е остатък, а цялата цена.

В обясненията в първото заседание ищцата заявява, че цената на имота е 64000 евро или 125173.12 лв. (л. 117), а ответникът – че е 63000 евро или 123217.29 лв. (л. 116).

Съдът приема, че е допустимо твърденията за цената да бъдат изяснени в обясненията на страните (цит. решение № 140).

Искът по чл. 23 СК е за собственост върху 10 % идеални части от имота.

Исковете и възраженията са допустими и надлежно предявени.

По същество:

Според решението за развод страните са сключили брак на 01.08.2018 г.

От представения заверен препис (л. 11 от делото на РС) се установява, че на 31.10.2019 г. е сключен договор с НА № 160, том ІV, рег. № 5612, дело № 551 от 2019 г. ВН № 529, в който е вписано, че ищцата и ответникът купуват жилището в сграда незавършено строителство, от "БИЛДИНГ СТРОЙГРУП" ООД за посочена цена 74016.82 лв., от които са изплатени 0.82 лв., а остатъкът е следвало да бъде изплатен с кредит, както следва: 55497 лв. след представяне в кредитиращата банка на договорна ипотека; 6109 лв. след представяне на акт образец 15 и 12410 лв. след представяне на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация.

От представения заверен препис (л. 14 от делото на РС) се установява, че на същата дата с НА № 161, том ІV, рег. № 5613, дело № 552/2019 г. ВН № 529 страните са учредили ипотека върху жилището като обезпечение на получения по договор HL106717 от 31.10.2019 г. (л. 17 от делото на РС) кредит в общ размер 129056 лв., от които 74016.82 лв. за покупката на имота;

37672 лв. за други разплащания, свързани с имота; 14500 лв. за ремонт на имота и 2868 лв. за плащане по застрахователен договор.

От представения заверен препис (л. 28 от делото на РС) се установява, че е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 29/18.02.2020 г.

За първото плащане ищцата твърди, че е платена авансово част в размер 10 % от цената (л. 8 от делото на РС) т.е. общият размер е 124097.40 лв. или 2

63 500 евро. Това е средно претеглената цена според обясненията.

Съдът приема, че цената в договора е привидна. Действителната цена, платена на строителя за жилището е 124097.40 лв.

По твърдението за влагане на лични средства:

По допустимостта на установяването:

Съдът приема, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК (т. 4 ТР № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК).

Това е допустимо и в случаите, когато съпрузите са заявили, че имотът е общ при учредяването на ипотека (решение № 168 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2016 г., II г. о., ГК).

По размера на получените лични средства:

От представения заверен препис (л. 9 от делото на РС) се установява, че на 07.08.2019 г. е сключен договор с НА № 121, том ІV рег. № 7231, дело № 432/2019 г. на Нотариус № 28 в гр. В., чрез който ищцата, майка й и брат й продават ниви за 30912 лв., които със съгласието на останалите продавачи са преведени по банкова сметка на ищцата (л. 29 и 30 от делото на РС).

В показанията си (л. 117) Л. П., майка на ищцата, сочи че другата половина от притежаваните ниви е оставила за сина си. Съдът приема, че е извършена неформална делба между съсобствениците, а свидетелката е дарила получената за своя дял цена на ищцата. Не се установява дарение от брата на ищцата, но заради твърдението за наследствения характер на нивите, съдът приема, че получените средства са лични на ищцата.

По влагането на личните средства за придобиването на процесния имот:

В показанията си (л. 117-118) Л. П., сочи още че ищцата е поискала съдействие именно, за да направи първоначална вноска за жилище.

От представения заверен препис (л. 8 от делото на РС) се установява, че е издадена квитанция № 229/14.08.2019 г. за 12409.74 лв., платени от ищцата на строителя за ап. Б30.

Ответникът твърди, но по делото няма доказателства, че плащането е по друго правоотношение между ищцата и дружеството за същото жилище.

От движението по сметката на ищцата (л. 34-35 от делото на РС) е видно, че след постъпването на сумата, тя е изтеглила 3400 лв. на 13.08.2019 г. и 4600 лв. на 14.08.2019 г. Останалата част от сумата, получена от продажбата на земеделските земи е останала по сметката и не е могло да бъде ползвана за авансовото плащане в брой.

Съдът приема, че част в размер 8000 лв. от първата вноска е платена с личните средства на ищцата. Частта не е незначителна, както като процент от цената (повече от 6 %), така и като абсолютна стойност (решение № 78 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 491/2010 г., III г. о., ГК), равна на шест месечни заплати на ответника в размера, признат от ищцата (1300 лв.).

Предвид изложеното искът за установяване личната собственост на 3 ищцата върху 80000/1240974 идеални части от жилището е основателен.

Искът за горницата до 10 % идеални части е неоснователен.

По иска за отричане приноса на ответника за придобиване останалата част от имота:

Съдът приема, че страните са престанали да живеят в едно домакинство през м. юни 2020 г. Според обясненията (л. 116) от същия момент нямат общ бюджет и ответникът не е плащал вноски по кредита.

Само при придобиване по време на фактическа раздяла, дори и скоро след като е настъпила, би могло да се приеме липса на принос (решение № 80 от 1.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3812/2016 г., I г. о., ГК).

Цената на имота е платена със заемни средства, като задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право (мотиви т. 4 ТР № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК).

Съдът приема, че и фактическата раздяла, настъпила след плащането на цената на жилището със заемни средства също не променя възникналото в съпружеска общност вещно право.

Искът за установяване личната собственост на ищцата върху останалите идеални части от жилището, поради липса на принос от ответника, е неоснователен.

По иска за определяне на по-голям дял:

По материалния принос на ищцата:

От датата на сключване на брака 01.08.2018 г. до края на годината ищцата е получила нетно трудово възнаграждение 4169.30 лв. и 240 лв. във ваучери за храна (заключение л. 309, гръб), за 2019 г. нетно трудово възнаграждение 18807.33 лв. и 720 лв. във ваучери за храна (л. 310) и от началото на 2020 г. до м. юни 2020 г. нетно трудово възнаграждение 7241.73 лв. и 180 лв. във ваучери за храна (л. 310) или общо 31358.36 лв.

В показанията си свидетелката Л. П. сочи, че през летата в периода 2018 г. – 2020 г. е приемала всяко от децата за по месец и половина (л. 118).

Съдът приема, че към приноса на бившия съпруг може да бъде включено безвъзмездното подпомагане с парични суми или продукти и дом, за посрещане нуждите на семейството (Венедиков, П. Въпроси на съпружеската имуществена общност. С.: Сиби, 1994, с. 112, определение № 129 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2017 г., II г. о., ГК).

Спестените разноски за издръжка в размер 540 лв. за лятото на 2019 г. следва да бъдат пресметнати като принос на ищцата, който е общо 31898.36 лв.

По материалния принос на ответника:

По време на брака ответникът е работил по трудови договори (л. 64) и е получавал доход от трудовото възнаграждение (л. 66).

Ответникът твърди, че е получавал по-голямо трудово възнаграждение, но се е осигурявал на минимума (л. 116). Съдът приема, че показанията не са 4 надлежно доказателство, но може да се приеме по-голям размер (решение № 72 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 290/2016 г., II г. о., ГК), в случая – въз основа на признанието на ищцата: 1300 лв. месечно т. е. общо 28600 лв.

Честотата на предоставянето на автомонтьорски услуги, извън трудовото правоотношение и получаването на възнаграждения, не са установени.

По дохода от продажба на мед: