Решение № 147 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100504007 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от/

1.И. А. А. срещу решение № 13557/26.11.2022г. постановено по гр.д. №34338/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, в частта, с което е признато за установено спрямо нея по реда на чл.422 от ГПК, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД заплащането на сумите, както следва:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД – 310,05 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия в периода 01.03.201-9г. – 30.04.2020г. в топлоснадбен имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 287378, ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.04.2022г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД – 55,25 лв. – мораторна лихва върху главницата от 310,05 лв. за периода 15.09.2019г. – 28.03.2022г.;

-на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД сумата от 4,03 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.04.2022г. до окончателното й изплащане и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.04.2022г. по ч.гр.д. № 19417/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав.

В жалбата се твърди, решението на първоинстанционният съд е неправилно и същия се е произнесъл plus petitum като въпреки заявения от ищеца размер, който претендира от този ответника, а именно – съответстващ на 1/6 час от общото вземане, в какъвто размер 1 твърди и да е нейното право на собственост върху топлоснабдения имот, съдът като е приел, че е налице отказ от наследство от страна на другия наследник неправомерно е увеличил размера на дълга, който е приел, че дължи на ищеца и въпреки установени вземания в погасителния давност е присъдил пълния размер на главницата. Излага доводи, че иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия е неоснователен, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата си, както и иска за заплащане на цена на услуга дялово разпределение – поради неангажиране на доказателства за уговорен и съобщен на клиентите ред за заплащане на това възнаграждение.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на постановеното решение. Счита, че първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е направил правилни и законосъобразни фактически и правни изводи, като е установил дължимостта на претендираните суми. Прави оплакване за неправилно приложение на института на погасителна давност.

Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски.

2.М. Н. А. срещу решение № 13557/26.11.2022г. постановено по гр.д. №34338/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, в частта, с което е признато за установено спрямо нея по реда на чл.422 от ГПК, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД заплащането на сумите, както следва:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД – 1044,12 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия в периода 01.05.218г. – 30.04.2020г. в топлоснадбен имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 287378, ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.04.2022г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД – 167,03 лв. – мораторна лихва върху главницата от 1044,12 лв. за периода 15.09.2019г. – 28.03.2022г.;

-на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД сумата от 16,09 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.04.2022г. до окончателното й изплащане и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.04.2022г. по ч.гр.д. № 19417/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалвана му част. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид изрично направеното в отговора на исковата молба възражение, че се е отказала от наследството на А.Г. А., поради което и не е материално легитимирана да отговоря по исковете.

Излага доводи, че иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия е неоснователен, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата си, както и иска за заплащане на цена на услуга дялово разпределение – поради неангажиране на доказателства за уговорен и съобщен на клиентите ред за заплащане на това възнаграждение. Прави оплакване за неправилно приложение на института на погасителна давност.

Моли решението да бъде отменено в обжалваните му части и постановено друго, с 2 което исковете се отхвърлят като неоснователни.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на постановеното решение. Счита, че първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е направил правилни и законосъобразни фактически и правни изводи, като е установил дължимостта на претендираните суми. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД не изразява становище по жалбите.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД предявени по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че дължат разделно при квоти по 1/6 част за Н. А. А. и И. А. А. и 4/6 части за М. Н. А. от на стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.4.2020г. за топлоснабден имот ап.23, находящ се в гр. София, ж.к. **** ,мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2019г. – 28.03.2022г, както и суми за дялово разпределение – главница за периода 01.03.2019г. – 30.04.2020г. и мораторна лихва за периода 01.05.2019г. – 28.03.2022г.

РЕШЕНИЕТО в частта, с което са отхвърлени предявените искове срещу ответника Н. А. А., както и в частта:

-с което са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено спрямо И. А. А., че дължи заплащането, както следва: главница за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 28.2.2019г., както и сумата от 0,90 лв. - мораторна лихва за периода 01.05.2019г. – 28.03.2022г. върху главницата за дялово разпределение от 4,03 лв.;

- с което са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено спрямо М. Н. А., че дължи заплащането, както следва: сумата представляваща разликата над 1044,12 лв- до предявения размер от 1240,18 - главница за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 28.2.2019г., сумата представляваща разликата над 167,03 лв. до предявения размер от 220,97 лв., както и за сумата от 3,59 лв.мораторна лихва за периода 01.05.2019г. – 28.03.2022г. върху главницата за дялово разпределение от 16,09 лв.,

3 като необжалвано от страните е влязло в законна сила.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

От представеното удостоверение за наследници и акт за граждански брак № 436/25.04.1976г. се установява, че страните са наследници на починалия през 2017г. А.Г.А. – И. и Н. А.и – низходящи съответно дъщеря и син и М. А. – преживяла съпруга.

При съвкупната преценка на представените писмени доказателства – искане за вписване на възбрана – л.17-18 от делото на СРС, искане за заличаване на възбрана – л.19 от делото на СРС, списък на собствениците на самостоятелни обектив ЕС към протокол от ОС на 03.09.2002г., където за ап.23 се е подписал саморъчно наследодатея А. А., както и такъв към дата 13.01.1988г., където саморъчно се е подписал за ап.23 А. А., чийто подпис нито е оспорен, нито е установена неговата неавтентичност, се установява, че преди смъртта си наследодателя на страните заедно със съпругата си М. А. са притежавали правото на собственост върху процесния топлоснабден апартамент № 23, като след смъртта му неговата ½ идеална част се наследява по равно от тримата му законни наследника – чл.5-9 от ЗН и след което всеки от ответниците се легитимира както следва: Н. А. и И. А. – по 1/6 идеална част, а М. А. – 4/6 ид.ч. /1/2 ид.ч. на собствено основание и 1/6 ид.ч. наследена от починалия й съпруг/.

Видно от представеното удостоверение № 33519/07.06.2022г. издадено от Софийски районен съд ответинкът Н. А. се е отказал от наследството на баща си А.Г. А., но и по отношение на него първоинстанционното решение е влязло в сила и същия не е страна във въззивното производство.

От удостоверение № 33514/07.06.2022г. издадено от СРС, се установява, че М. Н. А. се е отказала от наследството на покойния си съпруг А.Г. А..

Следователно за процесния период и към датата на предявяване на исковата молба/заявление по чл.410 от ГПК/ И. А. се легитимира като собственик на 1/2 идеални части от процесния имот въз основа на наследствено правоприемство и отказ от наследство на останалите наследници, а М. А. – на 1/2идеални част – на собствено придобивно основание.

Независимо от горното, принципно е правилно становището на въззивника И. А., че исковете са предявени срещу нея за 1/6 част от дълга, поради което дори и да се установи, че нейната отговорност е за по – голям дял, при условие, че е не направено надлежно изменение на иска, а и още при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба ищецът претендира от нея 1/6 от целия дълг, е недопустимо да се присъжда сума съответстваща на по – голям дял, доколкото съдът не е сезиран с такава претенция.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, 4 като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бл.19/11.07.2016г. /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ отм/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия /чл.150 ал.3 от ЗЕ/, поради което и същите ги обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318 ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление /топлинна енергия – арг. чл. 110 ал. 2 ЗС/ и купувачът е физическо лиц.