Определение № 51 от 06.02.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 03.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20232000500027 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по частната жалба на Д. Й. Д., ЕГН ********** – ищец по гр.д. № 200/2021г. а ОС – Ямбол против Определение № 431 от 26.07.2022г., постановено от окръжен съд – Ямбол, с което е върната исковата молба на Д. Д. против К. С. К. за осъждането му да заплати сумата от 155 000 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно ведно със законната лихва и е прекратено производството по делото. Обжалвания съдебен акт се оспорва като незаконосъобразно и необосновано. Според жалбоподателя в исковата си претенция по чл.59 ал.1 от ЗЗД той е изложил фактическия състав по хипотезата на тази разпоредба – 1. – Обогатяването на ответника К. за сметка на ищеца; 2. – Обедняване на ищеца; 3. - Липса на основание за обогатяване на ответника; 4. – Липса на други правни възможности на ищеца да се защити в качеството си на обеднял. В случая е налице задължение на ответника след изпълнението на неформално споразумение между страните /устен договор/, което е подробно описано в ИМ, а именно – да предостави на ответника договорения по споразумението им апартамент на две нива и таванско помещение заедно с прилежащите общи части от сградата. Оспорва се приетото от съда, че претенцията на ищеца представлява по съществото си обезщетение за неизпълнен договор. Вместо да изпълни задължението си да прехвърли апартамента на ищеца, ответникът го е продал на трето лице като е постигнал устна договорка с ищеца, че неоснователно се обогатява за негова сметка и поради това се съгласява да предаде сумата от 155 000 лв. на ищеца след продажбата, но не изпълнява това свое обещание. Оспорва се приетото от съда, че между страните е налице споразумение за сумата от 155 000 лв. и че тя се претендира на основание неоснователно обогатяване, като в случая е налице противоречие между изложените обстоятелства и петитума 1 на иска. Според жалбоподателя е налице противоречие между становищата на ЯОС. Сочи се, че неоснователното обогатяване не се основава на правото на строеж като престация по неформалния договор за процесните услуги, а на изградения строителен обект със средства на ищеца, на когото е следвало да бъде прехвърлен апартамента. Сочи се, че Д. Д. няма друга правна възможност да се защити освен иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД. По устното споразумение – неформален договор ответникът предоставя на ищеца само правото на строеж на процесния апартамент, който ищеца построява сам със свои средства. Ищецът не е обеднял с това право на строеж , което има право да получи по устния договор, а със стойността на построения от него апартамент, който не е получил. Сочи се, че и предмета на иска в процесния случай е – налице ли е фактическият състав на чл.59 ал.1 от ЗЗД, който ищецът следва да докаже и това се решава с крайния съдебен акт. Поради това връщането на исковата молба се явява незаконосъобразно – в този смисъл се цитира практика на ВКС – Решение №114/08.05.2015 на ВКС, Трето г.о. по гр.д. № 6113/2014г. - погрешното определяне на правното основание на иска по чл.59 от ЗЗД не прави иска недопустим. Наред с това се сочи, че самият ответник оспорва наличието на устно споразумение за извършените строителни дейности, но не оспорва, че процесният апартамент е построен със средства на ищеца. Моли се за отмяна на обжалваното определение на ЯОС и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по иска с основание чл.59 ал.1 от ЗЗД.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на частната жалба от К. С. К.. Жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаването на обжалвания съдебния акт. Твърденията на ищеца се окачествяват като взаимноизключващи се и недоказани. Страната – ответник по спора твърди, че няма никакво неформално споразумение между страните по делото и ищеца не може да се счита за доставчик на услуги.На първо място – излагат се съображения, съобразно които се обосновава тезата, че ЗДПУ /Закона за дейностите по предоставяне на услуги/ е неприложим по смисъла на чл.2 ал.1 от този закон. Страната заявява, че поддържа възраженията си по ОИМ относно недопустимостта на иска по чл.59 от ЗЗД.

С оглед твърденията за наличие на споразумение те имат възможност да защитят правата си с други искови претенции, а иска по чл.59 от ЗЗД се явява недопустим. В случая допустимостта на този иск предполага ищците да установят правото си на собственост, а в тази насока дори и не се навеждат твърдения, доказателствата сочат точно обратното. Допълва се, че ако претенцията се предяви като обезщетение по договор или като обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие се прави възражение за погасяване на претенцията по давност: сградата е въведена в експлоатация през 2011г., от която дата започва да тече сроковете по общата 5г. погасителна давност по ЗЗД – респ. – тя е изтекла през 2016г., а иска е предявен през 2021г.: - т.е. – всички искове на основание чл.60-61 от ЗЗД и ли чл.79 от ЗЗД са погасени по давност. А претенцията по чл.59 от ЗЗД се явява недопустима и 2 неоснователна. Противоречията в ИМ между обстоятелствената част и петитума според ответната страна не са преодолени въпреки указанията на съда и дадените възможности за това. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение за връщане на ИМ в тази и част и прекратяване производството по делото по нея. Моли се за осъждане на ищците да заплатят направените от страната разноски в производството по частната жалба.

Прилага се списък на разноските.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№200/2021г. на ЯОС е било образувано по исковата молба на Д. Д. и Н. Д., съпрузи и двамата от гр.Я., входирана в ЯОС на 16.07.2021г. против К. К., също от гр.Я., с която са предявени обективно съединени искове – по чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл.79 от ЗС. Ищците са посочили, че с ответника са се договорили в собствения му поземлен имот да извършат строителството по стопански начин на триетажна жилищна сграда и магазини, за която той има проект и разрешение. В замяна на това ответникът е следвало да учреди на ищците право на строеж за изграждане и придобиване на един апартамент на две нива, таванското помещение над него, ателие и гараж като тези обекти ищците е следвало да изградят със свои средства и материали. През 2009г сградата е била завършена на груб строеж, а през 2011г. – е било получено и разрешение за ползването и. Още след изграждането в груб строеж ищците сочат, че са влезли в имотите си. Същите сочат, че са вложили 197 587.56 лв. собствени средства за изграждане на обещаните им обекти и припадащите им се общи части. Ищците са поискали от ответника да им прехвърли собствеността върху обектите, но последният отказал. Стигнало се дотам, че са сключили фиктивен договор за наем за да открие ищеца партиди за ел.енергия и вода на свое име, като наемна цена по договора не е бил плащан. В края на февруари 2021г. е била постигната договореност между страните – апартаментът да бъде прехвърлен на дъщерята на ищците – Ж. Г. и съпруга с уговорката сумата от 155 000 лв. – продажна цена да бъде преведена от продавача на ищците които са го построили със собствени средства.

В продължение на 5 месеца ответникът отказва да изпълни това си задължение. Също така отказва да прехвърли собствеността на ателието и гаража, които реално се ползват от ищците. Поради това ищците са предявили против ответника иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД – като претендират ответника да бъде осъден да им заплати сумата от 155 000 лв., с която ответникът се е обогатил за негова сметка ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и на основание чл.79 ал.1 от ЗС – да признае правото на собственост на ищците по отношение на процесните ателие и гараж.

С разпореждане № 74 от 09.03.2022г. съдът е дал указания за отстраняване нередовности в исковата молба – съобразно фактическите си твърдения да уточни искането си – дали претендира сумата като обезщетение 3 за неизпълнен договор – като водене на чужда работа без пълномощие или като обезщетение за неоснователно обогатяване, тъй като в ИМ са наведени твърдения за наличие на договорни отношения между страните както и договор за покупко-продажба на процесния апартамент, а в петитума се претендира сумата като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.

С молба от 28.05.2022г. ищците чрез процесуалния си представител са изпълнили указанията на съда. В същата са посочили, че през 2007г. между страните е било постигнато неформално споразумение – договор за услуга по смисъла на чл.2 ал.1 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги.

Излага се становище по доктрината относно договора за услуга – че е договор на облигационното право, като по този договор ищецът Д. е вложил при изпълнението на този комплекс /пакет/ от услуги – труд, време, знания и умения за постигане на резултата – построяването на сградата до приемане на Акт обр.16 и разрешението за ползване.

Насрещната престация – в полза на ищеца представлява отстъпеното право на строеж /ОПС/ той да си изгради за своя сметка апартамент №2, ателие и гараж /визирани в ИМ/. В случая договореността е различна от воденото на чужда работа без пълномощие, тъй като гесторът извършва работата в чужд интерес, знае и иска това като той не е натоварен за тази работа, а същевременно има право на разноски – при това – в парично изражение. В процесния случай ищецът е натоварен и упълномощен от ответника К. за извършване на работата, като е договорена и престацията – ОПС за изграждане на обекти за ищеца в сградата, което макар и да не е учредено по надлежния ред е реализирано.

Ищците твърдят, че с ответника са страни по сключен договор – неформален за услуги, по който имат насрещни права и задължения. На следващо място продажбата на апартамента поставя ищците в обективна невъзможност да придобият собствеността върху него. Неформалния договор не може да бъде квалифициран като предварителен. По този начин ответникът К. се е обогатил за сметка на ищците при фактическия състав на чл.59 ал.1 от ЗЗД. Поради това се поддържа претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение поради неоснователно обогатяване, тъй като обедняването на ищците и обогатяването на ответника произтичат от едни и същи обстоятелства.

С определение №431 от 26.07.2022г. съдът е намерил, че с уточнителната молба страната не е отстранила нередовностите по ИМ, тъй като не е ясен източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Въпреки, че ищеца твърди, че с ответника имат споразумение за сумата от 155 000 лв. я претендира на основание неоснователно обогатяване. В случая е налице противоречие между изложените обстоятелства и петитума на исковата молба. Тъй като ищцовата страна е била уведомена за последиците от неизпълнение указанията – а именно – връщане на исковата молба, то съдът е счел, че с молбата – 4 уточнение ИМ остава също толкова неясна и противоречива, поради което на основание чл.129 ал.3 от ГПК е постановил връщане на ИМ срещу К. К. за осъждането на ответника да заплати сумата от 155 000 лв., с която се е обогатил неоснователно за сметка на ищците ведно със законната лихва от предявяване на иска – заедно с приложенията към нея, както и прекратяване на производството по делото в частта по тази претенция. Определението е допълнено на основание чл.248 от ГПК като на ответника К. са присъдени направените разноски за адвокат в размер на 5000 лв. по иска, по който ИМ е върната и е прекратено производството по делото.

Частната жалба е допустима – същата е депозирана от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд, имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт, спазен е срока за обжалване /връчено съобщение на 23.09.2022г. на процесуалния представител като жалбата е внесена в съда на 29.09.2022г. – в законоустановения срок/, спазени са и останалите специални изисквания на закона - внесена дъжимата държавна такса.