Решение № 344 от 08.08.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Плевен, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500404 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от А.Г.Д., чрез пълномощника й адв. А.Д. от АК-Плевен, срещу решението на Плевенски районен съд от 28.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 7990/2021 г., в частта му, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3, вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ за разликата над присъдената сума от 2576,90 лв. до претендираните 4236 лв., която разлика е в размер на сумата от 1659,10 лв., и за периода от 16.03.2022г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба. С жалбата е наведен довод, че след като искът е доказан по основание и уважен за част от претендирания период, тъй като няма промяна във фактическата обстановка, следва да бъде уважен за целия, предвиден в закона шестмесечен период.

Претендира се отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и уважаване на предявения иск в пълния му предявен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

1

Ответникът по въззивната жалба Основно училище „Й.Й.“ гр. Плевен не ангажира становище.

По допустимостта на въззивната жалба окръжният съд се е произнесъл с определението по чл. 267 ГПК от 30.06.2022 г.

Като взе предвид данните по делото, настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира по същество жалбата за основателна, предвид следните съображения:

Уважаването на иска за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение предпоставя отмяната на уволнението като незаконосъобразно, каквато отмяна в случая е налице с постановеното от първоинстанционния съд решение в необжалваната му част. Основателността на този акцесорен иск е в зависимост от оставането без работа, респективно от липсата на последващо трудово правоотношение по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение в шестмесечния срок след уволнението. Тежестта на доказване на факта на оставане без работа и липсата на доходи от трудово правоотношение е на работника.

Съобразно установената практика на ВКС по приложението на нормата на чл. 225, ал. 1 от КТ, вредите от оставането без работа поради незаконно уволнение най-често се доказват с представянето на трудовата книжка, в която няма вписване за работа по трудово правоотношение за претендирания от ищеца период след уволнението. С това доказателствената тежест на ищеца в производството е изпълнена, а ако ответникът-работодател твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение, негова е доказателствената тежест за установяването на този факт /чл. 154, ал. 1 от ГПК/.

В конкретния случай първоинстанционният съд е уважил частично предявения акцесорен иск като е присъдил обезщетение на ищцата за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 06.11.2021 г. до 15.03.2022 г. /датата на съдебното заседание, в което съдебното дирене е обявено за приключило/.

С подадената от А.Д. въззивна жалба се навежда твърдение, че е останала без работа, респективно без доходи от трудово правоотношение и за останалото време в рамките на визирания в чл. 225, ал. 1 КТ шестмесечен период, а именно за периода от 16.03.2022 г. до 06.05.2022 г. Тези твърдения се доказват с представените във въззивното производство писмени

2 доказателства – заверено копие от последната страница на трудовата книжка на А.Г.Д., както и с представянето на самата трудова книжка в съдебно заседание за констатация.

Няма пречка окръжният съд да съобрази настъпилите при разглеждане на делото пред въззивната инстанция нови обстоятелства, а именно, че след постановяването на обжалваното решение е изтекъл шестмесечният период, за който ищцата претендира обезщетение за оставането й без работа, и да разгледа тази претенция по същество.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че претенцията за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ за целия шестмесечен период се явява основателна, като в полза на ищцатавъззивница следва да бъде присъдена сумата от 1659,10 лв., която сума съставлява разликата между присъденото с първоинстанционното решение обезщетение в размер на 2576,90 лв. и общо дължимото такова в размер на 4236 лв. съгласно заключението на вещото лице. Сумата от 1659,10 лв. представлява дължимо обезщетение за оставането на ищцата без работа в периода от 16.03.2022 г. до 06.05.2022 г. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

Това налага отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и произнасяне на въззивната инстанция по съществото на правния спор в посочения по-горе смисъл.

Въззивницата е претендирала разноски и с оглед изхода на спора следва да й бъдат присъдени сторените такива в установения по делото размер от 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 446 от 28.03.2022 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 7990/2021 г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от А.Г.Д. срещу Основно училище „Й.Й.“ гр. Плевен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до претендираните 4236 лв. и за периода от 16.03.2022 г. до 06.05.2022 г., 3 вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Й.Й.“ гр. Плевен, БУЛСТАТ **********, да заплати на А.Г.Д., с ЕГН **********, сумата от 1659,10 лв.

/хиляда шестотин петдесет и девет лева 10 ст./, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение за периода от 16.03.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Й.Й.“ гр. Плевен, БУЛСТАТ **********, да заплати на А.Г.Д., с ЕГН **********, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4