Решение № 4 от 12.01.2026, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Севлиево, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230101144 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по предявен от Т. С. Д. срещу Д. В. Ангелова отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата не е собственик на на 1/6 идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр.Севлиево, с адрес гр.Габрово, ул. „***************************, с предназначение: Жилище, апартамент и застроена площ 109.69 кв.м.

Ищцата твърди, че придобила имота с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №89/27.11.2024г. на Нотариус Пламен Димитров рег.№ 543 на НК. След справка в имотния регистър установила, че по партидата на собствения й СОС с идентификатор *** фигурира Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№33/15.03.2017г. на Нотариус Миглена Йорданова рег.№664 на НК., по силата на който ответницата се легитимирала като собственик на 1/6 идеални части от същия имот.

Ищцата поддържа, че ответницата никога не е придобивала идеални части от СОС с идентификатор ***, съответно, че не е собственик на 1/6 ид.ч. от този имот, който е изключителна собственост на ищцата. Поддържа се, че с договора за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, обективиран в НА №33/15.03.2017г., продавачът не е притежавал право на собственост върху 1 прехвърлените 1/6 идеални части от СОС с идентификатор ***, съответно купувачът не е придобил същите. В титула за собственост на ответницата НА №33/15.03.2017г. описаните там площ. съседи и прилежащите помещения не били тези на СОС с идентификатор ***. В действителност предмет на сделката по НА №33/15.03.2017г. били 1/6 идеални части не от СОС с идентификатор ***, както погрешно е вписано в нотариалния акт, а от СОС с идентификатор ***, видно от Удостоверение изх.№ДД-4-А05.1088//20.07.2020г. на Община Севлиево.

Искането към съда е да уважи така предявения иск.

Ответницата, в срока по чл.131 ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е допустим и основателен.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи следното, във връзка с процесуалния ред, по който е протекло производството, респ., по който следва да бъде постановено решението:

В решение № 20/7.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., І г. о. е дадено тълкуване, че по искове за собственост не може да се постанови решение при признание на иска, като са изложени следните съображения: „Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства.

По така предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи, че е собственик на процесния недвижим имот при условията на пълно и главно доказване.

В настоящото производство и двете страни се легитимират с нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, а именно 1/6 от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр.Севлиево, с адрес гр.Габрово, ул. „***************************, с предназначение: Жилище, апартамент и застроена площ 109.69 кв.м.

Ответницата не твърди и не доказва правопораждащите правото й юридически факти обосновали издаването на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№33/15.03.2017г. на Нотариус Миглена Йорданова рег.№664 на НК. вписан в СВ Севлиево. С оглед на което и съобразно правилата на чл. 154 ГПК, така предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

2

По разноските

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата. Последната не претендира такива, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************************, общ. Севлиево с р е щ у Д. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, УЛ.ГОЧО МОСКОВ 2, вх.Б, ет.02, ап.004, общ.

Севлиево , отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Д.

В. Р., ЕГН **********,

НЕ Е СОБСТВЕНИК на 1/6 идеални части от

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр.Севлиево, с адрес гр.Габрово, ул.

„***************************, с предназначение: Жилище, апартамент и застроена площ 109.69 кв.м.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Севлиево, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230101144 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по предявен от Т. С. Д. срещу Д. В. Ангелова отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата не е собственик на на 1/6 идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр.Севлиево, с адрес гр.Габрово, ул. „***************************, с предназначение: Жилище, апартамент и застроена площ 109.69 кв.м.

Ищцата твърди, че придобила имота с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №89/27.11.2024г. на Нотариус Пламен Димитров рег.№ 543 на НК. След справка в имотния регистър установила, че по партидата на собствения й СОС с идентификатор *** фигурира Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№33/15.03.2017г. на Нотариус Миглена Йорданова рег.№664 на НК., по силата на който ответницата се легитимирала като собственик на 1/6 идеални части от същия имот.

Ищцата поддържа, че ответницата никога не е придобивала идеални части от СОС с идентификатор ***, съответно, че не е собственик на 1/6 ид.ч. от този имот, който е изключителна собственост на ищцата. Поддържа се, че с договора за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, обективиран в НА №33/15.03.2017г., продавачът не е притежавал право на собственост върху 1 прехвърлените 1/6 идеални части от СОС с идентификатор ***, съответно купувачът не е придобил същите. В титула за собственост на ответницата НА №33/15.03.2017г. описаните там площ. съседи и прилежащите помещения не били тези на СОС с идентификатор ***. В действителност предмет на сделката по НА №33/15.03.2017г. били 1/6 идеални части не от СОС с идентификатор ***, както погрешно е вписано в нотариалния акт, а от СОС с идентификатор ***, видно от Удостоверение изх.№ДД-4-А05.1088//20.07.2020г. на Община Севлиево.

Искането към съда е да уважи така предявения иск.

Ответницата, в срока по чл.131 ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е допустим и основателен.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи следното, във връзка с процесуалния ред, по който е протекло производството, респ., по който следва да бъде постановено решението:

В решение № 20/7.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., І г. о. е дадено тълкуване, че по искове за собственост не може да се постанови решение при признание на иска, като са изложени следните съображения: „Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства.

По така предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи, че е собственик на процесния недвижим имот при условията на пълно и главно доказване.

В настоящото производство и двете страни се легитимират с нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, а именно 1/6 от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр.Севлиево, с адрес гр.Габрово, ул. „***************************, с предназначение: Жилище, апартамент и застроена площ 109.69 кв.м.

Ответницата не твърди и не доказва правопораждащите правото й юридически факти обосновали издаването на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№33/15.03.2017г. на Нотариус Миглена Йорданова рег.№664 на НК. вписан в СВ Севлиево. С оглед на което и съобразно правилата на чл. 154 ГПК, така предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

2

По разноските

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата. Последната не претендира такива, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************************, общ. Севлиево с р е щ у Д. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, УЛ.ГОЧО МОСКОВ 2, вх.Б, ет.02, ап.004, общ.

Севлиево , отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Д.

В. Р., ЕГН **********,

НЕ Е СОБСТВЕНИК на 1/6 идеални части от

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр.Севлиево, с адрес гр.Габрово, ул.

„***************************, с предназначение: Жилище, апартамент и застроена площ 109.69 кв.м.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.