Решение № 15020 от 03.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15020 гр. София, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110114926 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от П. Т. П., ЕГН ........., чрез пълномощника му адв. П. Х., АК - София, със съдебен адрес в гр. София, жк.

“Л.............” бл.44, вх. А против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, *** Б, представлявано от Александър Славчев Александров, с която е предявен установителен иск , като се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че по отношение на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр, София, СО, район р-н Красно село, ул. "Ястребец" N o 23 Б, ищецът не дължи сумите, претендирали от ответника и обективирани в извлечение за номер на инсталация № 4000252815 и бизнес партньор № 1000231408 за периода от м.01.2008г. до м.12.2022г., както следва:

-Главница за ТЕ и за ДР за периода м.01.2008г. до м.07.2012г. в размер на 2323,21 лв., лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 2935,51 лв. или общо сумата в размер на 5 258,72 лв.;

-Главница за ТЕ и за ДР за периода м.06.2015г. до м.12.2022г. в размер на 601,85 лв., лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 133,74 лв. или общо сумата в размер на 735,59 лв.

Или общо сумата от 5994,31 лв. /пет хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и 31 ст./ поради липса на облигационно правоотношение между страните, като при условията на евентуалност, да се признае за установено, че не дължи сумите, претендирали от ответника и обективирани в извлечение за номер на инсталация № 4000252815 и бизнес партньор № 1000231408, поради погасяване на правото на принудително изпълнение върху същите.

Претендират се и всички извършени деловодни разноски в това число и адвокатско възнаграждение в размера, посочен в приложения договор за правна помощ и съдействие, изявлението да се счита , като това по смисъла на чл. 80 ГПК.

Твърди се в исковата молба, че през месец август 2022г. ищеца е получил от ответното дружество фактура № 001201844340 от 31.08.2022г. за номер на инсталация № 4000252815 и бизнес партньор № 1000231408, в която фактура изрично е отбелязано, че “към 12.09.2022г. имал сума за плащане на обща стойност 5648,51 лв.”, ведно с приложено съобщение на 1 гърба към нея, от което е видно в „допълнителна информация за неплатени търговски задължения“, че към 12.09.2022г. по твърдение на ответника дължи обща сума за плащане на топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 5638,77 лв., от които „доплащане от изравнителна сметка“ в размер на 431,89 лв., “просрочени суми (главница)” в размер на 2259,02 лв., както и дължими обезщетения за забава в размер на 2947,86 лв.

Поддържа, че след като посетил ответното дружество му била издадена официална подробна справка за задължения към 31.01.2023г., като в справката отново е посочено, че “имате неплатени задължения за топлинна енергия и услуга дялово разпределение към „Топлофикация София“ ЕАД”, както и в справката е отбелязан № на инсталация 4000252815 и бизнес партньор № 1000231408, както и че бил уведомен от служители, че при неплащане на претендираните от дружеството задължения, ще се образува съдебно дело, свързано с допълнителни разходи за заплащане на разноски в съдебното производство. Твърди се, че служителите на ответника не са възприели направения опит от ищеца да направи възражение за изтекла давност, с аргумент, че давността е правен въпрос и следва да се обърне към съда, тъй като те следвало да си съберат сумите по счетоводната им система и няма как да ги заличат. Заявява, че съгласно извлечението от сметки, което се представя, общо начислената от ответното дружество сума за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви е в размер на 5994,31 лв. към датата на изготвяне на извлечението (31.01.2023г.), като сумата е начислена за периода от м.01.2008г. до м.12.2022г. за имот, находящ се в гр.

София, ул. ........... № 3, вх. 3, ап. 20. Твърди се ,че съгласно общите условия на ответника, задължението за плащане възниква в определен от същия момент, като той съвпада с публикуването на фактурата и индивидуализацията й, а също така на нейната стойност в интернет страницата на ответника, т.е. от този момент може да се направи заключение, че ответникът претендира плащане. Ищецът твърди , че не е нито собственик, нито ползвател на апартамент, находящ се в град София, ул. ........... № 3, вх. 3, ап. 20, на който е даден номер на инсталация № 4000252815 и бизнес партньор № 1000231408, поради което и между страните липсва облигационна връзка.

Изтъква, че сумите за потребена ТЕ, ДР и лихви за периода от м.01.2008г. до м.12.2022г. са недължими поради липса на облигационна връзка между страните, т.к. не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот, като се прави изричното уточнение, че в официалното извлечение от сметки е налице период, който липсва (м.08.2012г. - м.04.2015г.), респ. същият не е предмет на настоящия иск и не е част от цената на иска. В тази връзка, конкретизира сумите и периодите по извлечението от сметки, и които твърди, че не дължи, а именно:

Главница за ТЕ и за ДР за периода м.01.2008г. до м.07.2012г. в размер на 2323,21 лв., лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 2935,51 лв. или общо сумата в размер на 5 258,72 лв.;

Главница за ТЕ и за ДР за периода м.06.2015г. до м.12.2022г. в размер на 601,85 лв., лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 133,74 лв. или общо сумата в размер на 735,59 лв.

При условията на евентуалност претендира, че задължението му е погасено по давност на основание чл. 1116. ”В” ЗЗД, каквато е практиката на ВКС, а именно Т.Р. № 3 от 2012г., постановено по т.д. № 3 от 2011г. на ОСГТК на ВКС. Т.к. давността не се прилага служебно от съда, а само след изрично възражение, с което обосновава и правния си интерес от предявяването на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск по чл. 124 ГПК и неоснователност на предявения отрицателен установителен иск, с аргумент , че съобразно общоприетото и господстващо становище в правната теория, погасителната давност по българското частно право и в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по тълк.д, № 1/2000 г., ОСГК на ВКС) е материалноправен институт, изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.

Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.

2

118. Посочва, че изпращането на писма, фактури и изобщо покани за плащане на погасените по давност суми от кредитора свидетелства, че кредиторът поддържа, че има такова вземане към длъжника. Но по това спор няма - и длъжникът дори може да признава, че такова вземане е налице, а оспорва само, че то впоследствие е погасено по давност, като намира, че е не правилно да се поддържа, че поради факта, че кредитора не е отписал счетоводно тези вземания това е достатъчно основание за предявяване на иск за признаване за установено, че длъжникът „не дължи“ задълженията, които последният си следи в интернет страницата на кредитора.Подробно се излагат още аргументи за недопустимост на предявения иск в отговора.Ответното дружество сочи , че факта, че претендираната от ищеца сума за периода от м.05.2022 г. до м.12.2022 г. е заплатена. Това е видно от приложеното извлечение за абонатния номер на ищеца,поради което счита, че ищецът няма правен интерес от претендиране на недължимост на тези суми. Излага аргументи във връзка с твърденията за недължимост поради липса на облигационна връзка и липса на престация, че ищеца има качеството на собственик по наследство на топлоснабдения имот, и е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 43, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04,2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ищецът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено писмо от „Топлофикация София“ ЕАД до П. Т. П., с което го уведомяват, че към дата 31.01.2023 г. има неплатени задължения към „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 5 994,31 лева.

Представено е и писмо от „Топлофикация София“ ЕАД до П. Т. П., с което го уведомяват, че към дата 12.04.2024 г. има неплатени задължения към „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 6 744,56 лева.

Видно от представената по делото Заявление – декларация, адресирана до „Топлофикация София“ ЕАД, се установява, че ищецът П. Т. П. е открил партида за топлоснабден имот на адрес ж.к. „Лозенец“, ул. „Милин камък“ 55, бл. 3, вх. В, ет. 4, ап. 20, инсталация № 4000252815.

От представения по делото Нотариален акт за собственост на апартамент построен от ЖСК върху държавно място № 78, том XXVIII, дело № 4457, 1993 г., се установява, че на 17.03.1993 г. Тодор П. Т. и М. П. Л. придобиват собствеността на процесния недвижим имот, а именно: Апартамент № 20, находящ се в блок трети, етаж 4, ул.

„Милин камък“ № 59, гр. София, община Лозенец.

По делото е представено и Удостоверение за наследници № 1039/А от дата 13.06.2003 г., от което се установява, че Тодор П. Т. е починал на дата 12.05.2003 г. и е оставил като наследници – М. П. Л. (съпруга) и П. Т. П. (син – ищец по делото).

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 3504 от дата 02.11.2020 г., се установява, че М. П. Л. е починала на дата 26.10.2020 г. и е оставила за единствен наследник своя син – П. Т. П. (ищец по делото).

Представен е и Констативен протокол № 1666/25.03.2011 г. от които се установява, че е съставен за установяване на идентичност между номерацията на отделните апартаменти на адрес *** по документ за собственост и номерацията на същите в информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД. В констативния протокол е посочено, че процесния имот на ул. „Милин камък“ 59, бл. 3, вх. 3, ап. 20 е идентичен с ул.

„Милин камък“ № 59, вх. 3, ап. 20 от информационната система на „Топлофикация София“ 3

ЕАД.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, от м.01.2008 г. до м.07.2012 г. - главница за ТЕ и за ДР за периода м.01.2008г. до м.07.2012г. в размер на 2323,21 лв., лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 2935,51 лв. или общо сумата в размер на 5 258,72 лв., както и Главница за ТЕ и за ДР за периода м.06.2015г. до м.12.2022г. в размер на 601,85 лв., лихва за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 133,74 лв. или общо сумата в размер на 735,59 лв., , не съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение, поради липсва на облигационно правоотношение между страните, а в условията на евентуалност, тъй като същото е погасено поради изтичането на погасителна давност.