Решение № 18521 от 15.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18521 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110142321 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от „С.в.“ АД искова молба срещу М. С. С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва:

1741,30 лева – главница, представляваща стойност на потребена вода за периода от 28.01.2020 г. до 26.11.2022 г., ведно със законната лихва от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 26,19 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 28.02.2020 г. до 26.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23715/2023 г., по описа на СРС, 180ти състав.

В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води) в обект, находящ се в /адрес/, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведените на 14.06.2024г. и 04.10.2024г., о.с.з, ответникът и процесуалният му представител оспорват предявените искови претенции. Доводи за неоснователност са изложени и във възражението по чл. 414 ГПК.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона 1 за водите.

За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.

По изложената аргументация следва извода, че нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни права като никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно право и лицето, което фактически ползва имота.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, /адрес/.

След формулирано искане от страна на ищеца, с определението за насрочване, от Столична община е изискано удостоверение за данъчно задълженото лице за исковия период за процесното жилище.

С писмо от 10.05.2024г. /л. 35 по делото/ Столична община, Район – Надежда – Връбница, Отдел „Общински приходи“, сочи, че в масивите на дирекцията собствеността върху процесния ап. /адрес/ е декларирана от ответника М. С. С. за ½ идеална част и от трето за делото лице С.В. С.а за ½ идеална част, като са приложени справки за двете лица.

Настоящият съдебен състав счита, че данъчната декларация не е предвиден в 2 закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот /в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО/. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.

Отделно от изложеното от представената справка от Столична община се установява, че данъчно задължено лице освен ответникът е и трето за делото лице С.

С.а, което поставя съда в невъзможност да установи по категоричен начин носителя на правото на собственост върху процесното жилище, респективно дали е налице съсобственост, между кои лица и при какви квоти.

С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между страните по делото. Не са представени доказателства нито за това, кой е носител на правото на собственост върху процесния имот, респективно на ограниченото вещно право на ползване, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните

По изложената аргументация исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява неоснователна доколкото ищецът не доказа, че ответникът през исковия период е притежавал качеството „потребител на ВиК услуги“ за процесния имот.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед извода за неоснователност на главния иск, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи заплащане на разноски на ответника, но същият не претендира такива.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „С.в.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, ет. 2 и 3, срещу М. С. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1741.30 лева – главница, представляваща стойност на потребена вода за периода от 28.01.2020 г. до 26.11.2022 г., доставена до обект, представляващ ап. /адрес/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.05.2023г. до изплащане на вземането и 26.19 лв. - мораторна лихва за периода от 28.02.2020 г. до 26.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23715/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на 3 страните, пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се изпрати на ответника на адреса, посочен в проведеното на 04.10.2024г. о.с.з!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4