Определение № 1273 от 20.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1273 гр. С.З., 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500748 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на П. Г. Б., чрез адв. А. М. против определение № 2614 от 23.09.2026г., постановено по гр.д. № 3915/2026г. по описа на Районен съд – С.З., с което се прекратява производството по делото и се изпраща на РС- К. по правилата на местната подсъдност.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Счита, че обжалваното определение е необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения, че районният съд тълкувал превратно разпоредбата на чл. 7 от ЗЗДН, к ато не съобразил трайната практика на ВКС, относно понятието „ Фактическо пребиваване“ по смисъла на чл.7 от Закона и § 1от ДР на ЗЗакр.Д, съгласно което следвало да се има предвид не инцидентно, временно или моментно физическо присъствие на детето на определен адрес, а мястото на неговата трайно установена обичайна среда на живот, където е центъра на неговата социална, образователна и битова интеграция. Твърди, че по делото били представени писмени доказателства относно постоянния адрес на детето в гр.С.З., както и че е записано в детска градина в С.З.. Сочи, че най – тежкия порок на обжалваното определение бил отказът на районния съд да се произнесе по искането за издаване на заповед за незабавна защита.

Моли съдът да отмени обжалваното определение, евентуално да се произнесе по чл. 19 ал.1 ЗЗДН и да издаде исканата заповед за незабавна защита.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт по подсъдността, поради което на основане чл. 121 ГПК е допустима. Дължимата държавна такса за въззивно частно производство не се внася предварително по правилата на чл. 17, ал.2 ЗЗДН, а следва да се определи и събере след постановяване на акта на съда.

Производството по гр.д.№ 3915/2026г. е образувано в Районен съд – С.З. по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашно насилие по молба на П. Г. Б., като баща и законен представител на детето Г.П. Г. чрез адв. Ат. М. против П.К.Ч. и М.М.К. от с. С., общ. К., с искания за издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18, ал.1 ЗЗДН.

С определение № 2614/23.09.2026г. производството по делото е прекратено от районния съд и делото е изпр атено по компетентност на РС – К.. Районният съд не се е произнесъл по искането за незабавна защита, тъй като е приел, че не е местно компетентен да разгледа и да се произнесе по молбата.

След като се запозна с частната жалба и приложеното гр.д.

№3915/2026г. по описа на Старозагорския районен съд, окръжният съд в настоящия съдебен състав намира за установено следното:

Действащата редакция на разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, определяща местната подсъдност по дела, образувани по реда на ЗЗДН, предвижда, че компетентен да наложи мярка за защита е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. Местната компетентност, уредена в специалния закон ЗЗДН, представлява специална подсъдност, предвидена изцяло в интерес на пострадалия от домашно насилие и дерогира общите правила на ГПК. За тази подсъдност съдът следи служебно. От изложените в молбата за защита твърдения от молителя се установява, че към момента на подаване на молбата детето Г.П. Г. живее заедно с майка си и фактическия й съжител в дома на последния в с. С., общ. К., обл. П.. Тъй като закона изрично предвижда „фактическото пребиваване“ на пострадалото от домашно насилие лице да определя местната подсъдност на спора, а не неговото обичайното местопребиваване, то правилно районният съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на РС – К., в района на който се намира с. С., където детето Г.П. в момента на подаване на молбата на защита фактически пребивава. На основание разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, окръжният съд в настоящия съдебен състав намира, че правилно районният съд е приел, че компетентен да разгледа молбата се явява Районен съд - К.. Правилно районният съд е съобразил и разпоредбата на §1, т. 15 ЗЗакрД, съгласно която настоящият адрес на детето е този адрес, на който то фактически пребивава /в случая - с. С., общ. К., съобразно твърденията на бащата в молбата за защита/.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение на Старозагорския районен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По възражението на частния жалбоподател, че най-големия порок на 2 определението на съда е непроизнасянето му по поисканото издаване на заповед за незабавна защита, тъй като районният съд не е се произнесъл със съдебен няма по какво да се произнесе окръжният съд.

Предвид разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗЗДН, окръжният съд намира, че следва да се произнесе с отделно определение по искането издаване на заповед за незабавна защита.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 278, ал. 1 и 2 ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2614 от 23.09.2026г., постановено по гр.д. № 3915/2026г. по описа на Районен съд – С.З., с което се прекратява производството по делото и се изпраща на РС- К. по правилата на местната подсъдност.

ОСЪЖДА П. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С.З., ул.

************, действащ чрез адв. А. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – С.З. държавна такса за въззивното частно производство в размер на 7.67 евро / седем евро и шестдесет и седем евроцента/, в едноседмичен срок от съобщението, както и още 2.56/ две евро, петдесет и шест евроцента/, при незаплащане на дължимата държавна такса в срока за издаване на изпълнителен лист.

Препис от определението да се връчи на частния жалбопод ател.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3