Решение № 377 от 14.10.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Гоце Делчев, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220100381 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. Й. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: село Б., община Х., област Бл. , против

ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ

„ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО Г. Д.“ към „ЮЗДП“ ДП, със седалище и адрес на управление: град Г. Д., улица “Ск.“ № 2, община Г. Д., област Бл., с ЕИК *********, представлявано от инж. Т. Г. Г. - директор. Предявени са следните искове: По чл. 344, ал. 1, т.

1 от КТ: Да се признае за незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ и да се ОТМЕНЯТ Заповед № РД-****** г. и Заповед № РД-******** г. на Директора на ТП „ДГС Г. Д.“. По чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ: Да се ВЪЗСТАНОВИ ищецът на заеманата от него преди уволнението длъжност „горски стражар“ в ТП „ДГС Г. Д.“. По чл.

344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ: Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от шест брутни работни заплати в размер на ******* лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. По чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ: Да се постанови поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца.

Ищецът е поискал и постановяване на предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдения размер на обезщетението (чл. 242, ал. 1 от ГПК).

ИЩЕЦЪТ твърди, че уволнението е незаконосъобразно поради редица основания: нарушена процедура по чл. 193, ал. 1 от КТ (липса на ясно изискани обяснения в рамките на дисциплинарно производство, поставяне на неразумни срокове); липса на конкретизация на нарушенията в заповедта; недоказаност на твърдените нарушения; липса на тежко нарушение на трудовата дисциплина, което да обоснове най-тежкото наказание;

1 необоснованост на заповедта поради липса на обсъждане на обясненията; нарушаване на критериите по чл. 189 от КТ за определяне на наказанието; както и евентуално изтекли срокове по чл. 194 от КТ.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ищецът, в качеството си на горски стражар, носи персонална отговорност за охраната на поверения му XVIII-ти ОУ.

Нарушението се състои в бездействие – липса на обход и проверка в отдел 512 в периода 30.05.2024 г. до 23.07.2024 г., довело до незаконна сеч на 13 дървета (5.60 m³) и системно допускане на незаконна сеч с неизвестен извършител в предходен период. Счита, че е спазена процедурата по чл. 193 от КТ, заповедта е мотивирана и издадена в срок, а наложеното наказание е съответно на тежестта на нарушението – неизпълнение на основно и важно задължение по охрана и опазване на горски територии, което е сърцевината на трудовата функция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „горски стражар“ (код по НКДП 54143011) към ТП „ДГС Гоце Делчев“.

На 07.02.2025 г. на ищеца са връчени: Заповед № РД-*********** г. за налагане на дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ във вр. с чл. 187, т. 3 от КТ за неизпълнение на възложената работа и Заповед № РД-********* г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание наложеното дисциплинарно уволнение. ищецът М. Ч. е изпълнявал длъжността "горски стражар", отговаряйки за 18-ти (или 15-ти) охранителен участък. Дисциплинарното уволнение е наложено със процесните заповеди въз основа на твърдения за недобросъвестно изпълнение на служебните задължения, изразяващо се в липса на достатъчен обход и контрол, довело до констатирани незаконни сечи. Брутното трудово възнаграждение за месец юли 2024 г. (последен пълен месец) е в размер на ******* лв.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за незаконосъобразност на уволнението. Съдът счита, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които водят до пълна незаконосъобразност на Заповедите, независимо от основателността на твърдените от ответника нарушения. Нарушение на чл.

193, ал. 1 от КТ. Установи се, че макар да са изисквани писмени обяснения, същите не са изискани по начин, който да гарантира правото на защита на работника. Съгласно трайната съдебна практика, обясненията по чл. 193, ал. 1 от КТ следва да бъдат изискани ясно и недвусмислено във връзка с образувано дисциплинарно производство и във връзка с конкретно посочени нарушения. В конкретния случай, Съдът намира за основателни твърденията на ищеца, че: Не е било ясно, че обясненията се изискват именно в рамките на дисциплинарно производство, а не по повод общи проверки. Неразумният срок (изискване за представяне в рамките на същия ден), който е посочен в някои от писмата, е на практика лишил работника от възможността да подготви пълноценна и адекватна защита по толкова 2 обширен и сложен казус, свързан с двумесечен период и различни констативни протоколи.

Неспазването на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ представлява абсолютно основание за отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение“, тъй като е грубо нарушено правото на защита на работника. Нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ (Съдържание на Заповедта):

Въпреки че заповедта за уволнение обхваща дълъг период от време (бездействие), тя не конкретизира по разбираем начин кое точно задължение, кога и как е нарушено, като се позовава на системно допускане на нарушения, което е твърде общо и противоречиво на изискването за конкретизация на конкретното дисциплинарно нарушение, довело до найтежкото наказание.

По същество (Недоказаност и Несъответствие на наказанието): Дори да се приеме, че не са налице процедурни нарушения, Съдът намира, че ответникът не е доказал безспорно наличието на тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. От събраните свидетелски показания се установи, че повереният участък е труднодостъпен и обширен, а на горските стражари не са осигурени служебни високопроходими автомобили. Обходите са извършвани пеш. От събраните гласни доказателства от свидетелите М. Х., Д. М., Сп., Н. и Ал.Др., се установи на големия размер (ок. 1700–1800 до 2500 дка) и труднопроходимия терен на охранителен участък, за който е отговарял ищецът. Свидетелите Х., М., Сп. и Н.в изрично заявяват, че обходът на целия участък не е възможен за един ден пеша. Др. (зам.-директор) потвърждава това, като посочва, че са необходими 3 до 4 дни за пълен обход. М. посочва, че без високопроходима техника, обходът отнема до една седмица. Установява се, че не е бил осигурен служебен автомобил на ищеца, като обходът се е извършвал предимно пеша или с лични средства. Х. и Н.посочват, че обходите се планират и се фокусират върху съмнителни зони, а не върху пълното покриване на целия терен всеки ден. Свидетелските показания установяват съществени пречки пред редовното и пълноценно извършване на ежедневни обходи.

Свидетелите Х., М., Сп. и Н. потвърждават, че през периода от м.05. до късна есен горските стражари, включително ищецът, са ангажирани с групово маркиране на дървесина за сеч и подготовка/контрол на залесяване в различни участъци (включително извън техния). Тези дейности отнемат цял работен ден и физически пречат на горските да извършват обход на собствения си участък. Показанията на Х. и Др. потвърждават констатирането на две конкретни нарушения в участъка на ищеца (25.08.2023 г. и 23.07.2024 г.). Др.обобщава, че за периода 2022 г. – 2024 г. в участъка на ищеца са констатирани 4-5 нарушения, като във нито един от случаите не е открит нарушител. Свидетелите Сп. и М. отбелязват, че нарушителите използват високопроходима техника, което прави откриването им на място изключително трудно, докато стражарите са пеша. Недопустимо е разкриването на нарушителите да бъде обръзано с неизпълнение на задължението на ищеца по тредовия договор. Той е длъжен да положи усилия за разкриването на нарушителите, но тези дуйствия не могат да бъдат обвързани с конкретен резултат / аналогично и качеството на процесуалното представителство на страните не може да бъде обвързано с конкретен резултат/.

Оценката на ищеца от колегите му е до голяма степен положителна. Свидетелите М. и Сп.

3 определят ищеца като „съвестен служител“ и с „добри впечатления за работата му“.

Установява се, че ищецът е активно търсил съдействие от колеги за издирване на нарушители (Х., Н., Сп.). М. и Сп. свидетелстват, че ищецът е присъствал на всички наредени мероприятия по залесяване и маркиране, изпълнявайки стриктно нарежданията на прекия ръководител. Свидетелят Н. единствен заявява, че е "чувал от колеги" (без да посочи конкретни имена), че ищецът не си изпълнява задълженията и не извършва обходи. Това е непряко и неконкретно сведение, което стои в явно противоречие с преките впечатления и съвместната работа на Х., М. и Сп. както и със сведението на Др., че не му е известно някой да е констатирал неизпълнение на задълженията от ищеца. С оглед на това, твърдението на Н. следва да бъде кредитирано като слух, а не като доказан факт. Др. (зам.-директор) потвърждава, че е получавал анонимни сигнали за нарушения в участъка на ищеца и че именно той (Дренчев) е изготвял констативните протоколи в един от случаите. Това показва, че откриването на някои нарушения е било резултат на външен сигнал, а не задължително на бездействие.

Съвкупната преценка на свидетелските показания води до следните изводи. Обходът на участъка е бил физически и времево невъзможен за ежедневна, пълна инспекция поради големия терен, липсата на служебен транспорт и приоритетните задължения по маркиране и залесяване, наредени от прекия ръководител. Наличието на нарушения (4-5 за 2 години) е факт, но тяхното констатиране и документиране е ставало, а ищецът активно е търсил нарушителите. Не се установява категорично и безспорно недобросъвестно неизпълнение на задълженията от ищеца, което да е пряка причина за незаконната сеч. Напротив, колегите му го определят като съвестен. Показания хвърлят светлина върху обективните трудности и конфликта на задължения , които са пряко свързани с работното време и организацията на труда, наложена от работодателя. Тези обстоятелства, в съчетание с липсата на доказателства за конкретен виновен отказ на ищеца да изпълни дадено разпореждане за обход, поставят под съмнение извода за виновно и тежко неизпълнение на служебните задължения. Наложеното наказание „уволнение“ се явява явно несъответно на тежестта на евентуално допуснатото нарушение, с оглед личните усилия на ищеца, установени от свидетелските показания.

Съдът счита, че работодателят не е успял да докаже по безспорен начин, че незаконните сечи са пряк резултат от виновно недобросъвестно неизпълнение на служебните задължения от ищеца. От събраните доказателства се установява, че обективни обстоятелства (липса на транспорт, големина на участъка, възлагане на ангажименти, които изключват обхода) обективно са възпрепятствали пълното и ежедневно изпълнение на задълженията по обход.

Тези обективни трудности, наложени от организацията на труда на работодателя, изключват вината на работника. Нарушенията са били констатирани и документирани, а ищецът е демонстрирал съвестно отношение към задълженията си, търсейки съдействие за издирване на нарушителите, което опровергава твърдението за недобросъвестност. Наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е изключително тежка санкция и следва да бъде наложено при категорично доказана вина. Тъй като вината на ищеца за настъпилите 4 последици не е доказана по безспорен начин, наложеното наказание е незаконосъобразно.

Поради тези фактически и правни изводи, предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ следва да бъдат уважени изцяло. Поради гореизложеното, Съдът приема, че Заповед № РД-******** г. и Заповед № РД-******** г. са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е ОСНОВАТЕЛЕН.