Решение № 393 от 06.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Б., 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Стойка Ил. Янева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Въззивно гражданско дело № 20221200500841 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от „Р.Б.“ЕАД, седалище и адрес на управление гр.С. 1407, район Л., Е. 2000,бул.“Н.В.“№55, ЕИК *********,представлявано от А.В.А.- изп.директор и М.Т.П.-прокурист ,чрез пълномощник срещу решение №106 от 20.05.2021 год. ,постановено по гр.дело № 1397/2021 год. по описа на Районен съд-Г.Д.,с което е признато за установено ,че ответникът не дължи на ищеца ,на основание чл.237 във вр. чл.242-249 от ГПК/отм./,въз основа на което основание е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№704/2007год. по описа на РС-Г.Д.,поради погасяването им по давност , а именно : 5 788,01 лева/пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и една ст./ -просрочена главница, ведно със законната лихва от 01.11.2007 год. до окончателното изплащане на сумата ; 60,00 лева/шестдесет лева/ -просрочена редовна лихва от 15.11.2006 год. до 14.12.2006 год. ; 1071 лева/хиляда седемдесет и един лева/ -наказателна лихва за периода от 15.11.2006 год. до 31.10.2007 год.; 138,39 лева/сто тридесет и осем лева и тридесет и девет ст./ -държавна такса и 247,00 лева/двеста четиридесет и седем лева/ -юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е бил осъден да плати и сторените от ищеца разноски в размер на 1252,20 лева/хиляда двеста петдесет и два лева/.

Жалбоподателят обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения,с искане да бъде отменено и да се отхвърли исковата претенция ,като се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

1

В срока по чл.263 от ГПК ответникът по въззивната жалба,чрез пълномощник е подал отговор. Оспорва като неоснователна въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение ,като правилно,обосновано и законосъобразно, по подробно изложени съображения. Поддържа,че моментът на прилагане на ТР №2/ 2013 год. на ОСГТК е ирелевантен за казуса ,тъй като и преди и след приемане на тълкувателното решение изпълнителното дело е прекратено по силата на закона ,на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.При това положение дали давността е започнала да тече от момента на последното валидно изпълнително действие -02.12.2008 год. ,или от момента на перемпцията02.12.2010 год. ,то същата във всички случаи ще е изтекла на 02.12.2013 год. или евентуално на 02.12.2015 год.

Съобразно правомощията по чл.269 от ГПК съдът намира обжалваното решение на Районен съд-Г.Д. за валидно и допустимо, а по същество на спора за правилно ,поради следните съображения.

Районният съд е приел от фактическа страна ,че въз основа на на издаден изпълнителен лист от 21.11.2007 год. по ч.гр.д.№704/207 год. по описа на Районен съд-Г.Д. и изпълнителен лист от 21.11.2007 год.

,издаден по ч.гр.д.№705/2007 год. по описа на РС-Г.Д. и въз основана на молба от Р. „Б.“ ЕАД е образувано изпълнително дело №8/2008 год. по описа на ДСИ при Районен съд-Г.Д. ,с длъжник ищеца Н. Г.а Г.. Приложени са заверени преписи от материалите по изп.дело №8/2008 год. по описа на ДСИ при РС-Г.Д.. До длъжника е изпратена ПДИ ,получена от него на 22.01.2008 год., на 14.03.2008 год. Изпратени са до Община Г.Д. искания за справки за имотно състояние ,както и за семейно положение и родствени връзки.На 21.03.2008 год. е постъпила справка ,че за длъжника няма заведено недвижимо имущество.На същата дата са постъпили и удостоверения за семейно положение и за родствени връзки на Н. Г..Насрочен е опис на движимо имущество на 02.06.2008 год. ,който не е извършен ,поради нередовното призоваване на длъжника.Опис на движимо имущество е насрочен на 04.12.2008 год., но изпълнително действие не е проведено ,поради нередовното призоваване на длъжника.На 16.02.2015год. е постъпила молба от взискателя ,с което уведомяват за сключване на цесия по изпълнителен лист ,издаден по ч.гр.д.№705/2008 год. на 11.02.2016 год.

На 10.10.2017 год. От страна на Р. Б. ЕАД е поискано извършване на справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор. След постъпване на справката,с постановление на ДСИ от 28.05.2019 год. е наложен запор върху вземанията на Н. Г. от установената му сметка в Р. Б. ЕАД. На 10.06.2019 год. е постъпило писмо ,че във връзка със запорното съобщение признават вземането, но по сметката няма наличност

На 09.02.2021 год. от страна Р. Б. ЕАД е поискано ново извършване на справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор. Постъпила е справка от БНБ ,от която е видно,че банковата сметка на Г. е еднаква с установената с първата справка. Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.

При така установеното от фактическа страна първостепеният съд е 2 приел ,че отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК е процесуално допустим ,като подаден от лице, срещу което е образувано изпълнително производство и предвид наведените в исковата молба факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника –взискател вземане.Искът по чл.439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение в изпълнителното производство по реда на ГПК .С предявяването на този иск се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало ,поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване ,но имащи правно значение за неговото съществуване.

Изложил е мотиви, въз основа на които е приел, че искът е неоснователен. Приел е ,че за да бъде уважен искът следва да се установи , че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона давностен срок ,без същият да е спиран или прекъсван. Погасителната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития ,представляващ определен в закона период от време,след изтичането на който се погасява правото на иск за защита на конкретно субективно материално право .Като период от време давностният срок се характеризира с начален и краен момент.Първостепенният съд е приел ,че погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.439 от ГПК,който следва да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението.

Съобразил е ,че възраженията на ответника са за прекъсване на погасителната давност с предприемане на действия по принудително изпълнение. Съгл.чл.116,б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Приел е ,че по изп.дело №8/2008 год. на ДСИ при районен съд Г.Д. първото изпълнително действие е насрочването на опис на движимо имущество на длъжника на 02.06.2008 год. и на 04.12.2008 год./неизвършени,поради нередовното призоваване на длъжника /.От този момент нататък по изпълнителното дело не са извършвани действия по принудително изпълнение до 28.05.2019 год. ,когато с разпореждане на ДСИ е наложен запор на банковата сметка на длъжника. На осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява , когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Тази норма представлява своеобразна санкция за бездействието на взискателя след образуване на изпълнителното производство и произтича от спецификата на същото .В този смисъл висящността на изпълнителния процес се поддържа не служебно, а от взискателя, който трябва да посочва изпълнителен способ, да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.Поради това, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява,на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

С Тълкувателно решение №2/2013год. от 26.06.2015 год. по т.д.

№2/2013год. на ОСГТК на ВКС ,в т.10 е прието ,че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години 3

,изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство ,поради т.нар.“перемпция“ настъпва по силата на закона , а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.Прекратяването на изпълнителното производство става по право.Следователно ,ако е осъществен съставът на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК новата погасителна давност за вземането започва да тече от изтичането на 2годишния срок по посочената разпоредба ,независимо ,че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство.

Изложени са мотиви, че от 04.12.2008 год. в течение на две години взискателят не е поискал и ДСИ не е извършвал никакви изпълнителни действия, формиращи конкретен изпълнителен способ , поради което на 05.12.2010 год. изпълнителното производство по изп.дело №8/2008 год. по описа на ДСИ при РС-Г.Д. е прекратено по право на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК ,като без правно значение е обстоятелството ,че съдебният изпълнител не е констатирал с нарочно постановление настъпилите към посочената дата релевантни факти за перемиране на делото.

Съдът е приел,че тъй като това прекратяване е преди приемане на ТР №2/26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС ,позовавайки се на решение №252/17.02.2020 год. по дело №1609/2019 год.на ВКС,ІІІг.о. по отношение на погасителната давност следва да се приложи тълкуването ,дадено в ППВС №3/1980 год. , според което е възприето , че погасителна давност не е текла, докато е траел изпълнителния процес –до 04.12.2008 год. и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство -05.12.2010 год. , а не от последното изпълнително действие. Тъй като се касае за съдебно установено вземане новата погасителна давност за него е петгодишна и е изтекла на 05.12.2015 год. и считано от тази дата е погасена възможността претендираните суми да се събират принудително.В периода от 05.12.2010 год. до 05.12.2015 год. не са извършвани действия и не са настъпили обстоятелства,които да прекъсват давността.В периода от 04.12.2008 год. до 28.05.2019 год. по делото не са извършвани никакви изпълнителни действия ,с изключение на конституиране на нов взискател на 15.05.2015 год. ,справки за МПС на длъжника от 26.02.2016 год. и за негови банкови сметки от 16.01.2019 год.Конституирането на нов взискател обаче, не касае процесното вземане,което е предмет на настоящето производство, а касае друго вземане ,въз основа на друг изпълнителен лист,което е било цедирано.

Съдът е приел,че след като на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство по изп.дело №8/2008 год. по описа на ДСИ при РС-Г.Д. е прекратено по право ,независимо ,че не е издадено нарочно постановление по делото, то всички извършени след прекратяването действия са неправомерни ,незаконосъобразни и подлежат на отмяна. За да имат характера на изпълнителни действия и да прекъснат погасителната давност 4 те следва да са предприети по висящо , непрекратено изпълнително дело ,каквото в случая не е налице. Приел,че едва с молба от 10.10.2017 год. от страна на „Р. Б.“ ЕАД е поискано извършване на справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор , а запор е наложен на 28.05.2019 год. Т.е. към момента на изтичане на погасителната давност няма доказано предприемане на валидни изпълнителни действия ,водещи до прекъсване на давността по смисъла на чл.116,б.“в“ от ЗЗД,нито са доказани други действия , респ.правнорелевантни факти ,прекъсващи давността , съгл.чл.116,б.“а“ и б.“б“ от ЗЗД .

По тези съображения съдът е приел,че вземанията на ответника по изпълнителния лист са погасени по давност и е уважил отрицателния установителен иск с пр.основание чл.439 от ГПК .