Решение № 11744 от 14.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11744 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110128448 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

„АСЕТ

ИНШУРЪНС““ АД срещу ответника Столична община, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 478,37 лева, представляваща сбор от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило на 21.05.2021 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП) в размер на 453,37 лева и обичайните разноски за определянето му в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2022 г., до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 21.05.2021 г. в гр. София, на ул. „Тирана“, в ж.к.

„Дружба“, срещу блок 121, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „БМВ“, модел „430 Д Х Драйв“, рег. № СВ7979МХ, собственост на Стоян Велинов Хубенов и управляван от И. Н. В., е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътя, вследствие на което е увредено застрахованото при него МПС. Поддържа се, че на заинтересованото лице е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 453,37 лева за отстраняване на вредите. Сочи се, че ответникът като стопанин на пътя не изпълнил задължението си да го поддържа в изправност, поради което ищецът изпратил на Столична община регресна покана за погасяване на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за определянето му. Ответникът отказал 1 да заплати общия размер на застрахователното обезщетение – 478,37 лева, с включени ликвидационни разноски. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Столична община оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка между настъпилата щета и дупката на пътя. Оспорва се уведомлението – претенция, приложено като документ към исковата молба с възражението, че в него липса визуализация на неравността на пътното платно в схемата за ПТП към уведомлението. Посочва се, че протоколът за ПТП бил съставен два часа по-късно след настъпване на инцидента от лице, което не е бил свидетел, като протоколът бил формално оформен, без свидетели съобразно изискванията на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисия за финансов надзор и Информационния център към гаранционния фонд. Липсвали доказателства за скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП и дали увредените части по автомобила били в изрядно състояние преди инцидента.

Оспорва се наличието на покрит застрахователен риск, като се твърди, че застрахователното обезщетение било изплатено в нарушение на застрахователния договор, доколкото нямало данни за направен тест за употреба на наркотици или друго упойващо вещество на водача. Ответникът подчертава, че е положил дължимата грижа за процесния пътен участък, във връзка с което с писмо с изх. № СОА21-ТД26-4805/22.04.2021 г. на „Хидрострой“ АД е възложено извършване на аварийни ремонтни дейности съгласно чл. 1, т. 2 от Договор № СОА19-ДГ55-382.11.06.2019 г. Твърди се, че на посочената дата дружеството - изпълнител е извършвало ремонтни дейности в посочения участък, но не е поставило надлежна сигнализация, както и не е обезопасило и подсигурило ремонтирания пътен участък, вследствие на което са настъпили процесните вреди. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради несъобразяване от страна на водача с пътната обстановка. Ответната страна признава настъпилото плащане на сумата за обезщетение, но оспорва дължимостта . Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. При условията на евентуалност ответникът прави искане за намаляване на претендираното обезщетение вследствие на съпричиняване. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.

2

Третото лице – помагач „ХИДРОСТРОЙ“ АД не е взело становище.

В открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, страните са били редовно призовани, като само ищецът и ответникът са били представлявани. На етап ход по същество процесуалните им представители накратко са преповторили исканията си, направени до момента както по същество на спора, така и във връзка с присъждането на разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена застрахователна полица „Каско” на МПС № 1012010004351, подписана от ищеца – застраховател и застрахования.

Предвид това съдът счита, че е доказано наличието на валидна облигационна връзка във връзка със застрахователното покритие на автомобила към процесния инцидент, доколкото в полицата е вписано, че същата касае автомобила с процесния регистрационен номер и е с период на покритие 31.08.2020 г. до 30.08.2021 г.

От представените към исковата молба писмени доказателства – протокол за ПТП, уведомление-претенция, и събраните гласни доказателства чрез разпит на водача, управлявал процесния автомобил в момента на ПТП – свидетелят И. Н. В., се установява, че на 21.05.2021 г. вечерта автомобил с марка „БМВ”, модел „430Д”, с рег. № СВ7979МХ, се е движил в гр. София, жк. Дружба, по ул. „Тирана”. В района срещу бл. 121, при липса на обозначение по пътя, автомобилът попада в дупка на пътното платно от изрязан асфалт.

Съдът се довери на разказа на свидетеля предвид последователността, логичността и подробността в изложението. Обстоятелството, че свидетелят не си спомня всички детайли около инцидента следва да се обясни с изминалия период от време и естествената загуба на ясен спомен. Свидетелят непротиворечиво посочва, че инцидентът е бил причинен посредством попадане в дупка на пътното платно, образувана от изрязан асфалт и при липса на сигнализация за дупката. Свидетелят уточнява, че видимостта е била трудна предвид настъпването на инцидента в тъмната част от денонощието и цвета на дупката с оглед контраста с останалата част от платното. Съдът не констатира основания за съмнение в достоверността на разказаното от 3 свидетеля, предвид кореспондирането на разказа му с останалата част от събрания доказателствен материал.

От представените към отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че към момента на процесния случай е осъществявана ремонтна дейност на ул. „Тирана“, където се е случил инцидентът.

От приложените към исковата молба писмени доказателства – опис на претенция, доклад по щета, калкулация по претенция, се установява, че след попадане на автомобила в неравността на пътя са настъпили увреждания по него – по лява гума и джанта, за което е била заведена щета при ищцовото дружество.

По делото е обявено за безспорно, че застрахователното обезщетение в размер на 453,37 лева е било изплатено от ищеца на увредения – застрахован.

Съдът изцяло кредитира заключението по назначената съдебно автотехническа експертиза, като изготвено от вещо лице – експерт в съответната област със специални знания и след запознаване с данните по делото. Вещото лице е посочило, че видно от материалите по делото щетите по моторното превозно средство се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице е посочило, че сумата за възстановяване на щетите по увредената гума и джанта възлиза на 503,99 лева.

По делото е представена регресна покана от ищеца до ответника с изх.

№ 002-1320/10.09.2021 г. и отговор с изх. № СОА21-ТД26-10797- [1] от ответника за отказ да се изплащане на исковата сума поради необоснованост и недоказаност на претенцията.

С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД. Пред първоинстанционния съд ищцовото дружество успешно е доказало наличието на всички предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане на регресно вземане, а именно: 1. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец);

2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството4 ищец; 3. предпоставките по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД; 4. плащане от страна на ищеца. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По делото успешно се доказа, че пътнотранспортното произшествие е реализирано на улица „Тирана” в гр. София, което е общински път, за чиято поддръжката отговорни са служители при ответника. Несъстоятелни са доводите за липсата на индивидуалнизация или доказателства в насока за точното място на инцидента. Бланкетно се явява и възражението касателно протокола за ПТП, доколкото всички писмени доказателства, вкл. и протокола, и гласни доказателства еднозначно посочват локацията на ПТПто. Протоколът е съставен на 22.05.2021 г. в 00.00 часа, като се излагат твърдения за настъпило ПТП два часа преди това, а именно – на 21.05.2021 около 22,00 часа. Съдът не счита, че са налице основания за съмнение в отразеното в него, доколкото от събраните гласни доказателства се установява, че водачът се е обадил на телефон „112“ и е бил изпратен екип на КАТ.

Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място.

Предвид посоченото, наличието на дупка, причинена от изрязан асфалт, явяваща се причината за реализираното ПТП, е резултат именно от действието, респ. бездействието на длъжностните лица, на които Столична 5 община е възложила изпълнението на вменените задължения по поддръжка изправността на пътя и ремонт, вкл. и друга фирма, на която са възложени тези задачи.

Съдът счита за неоснователно възражението за съпричиняване. По делото не са били ангажирани доказателства, че водачът на автомобила е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението си с пътната обстановка. По делото не се установява субективната или обективната възможност на водача да възприеме дупката преди попадането в нея. Напротив, в показанията на свидетеля дори се посочва, че инцидентът е настъпил в тъмната част от денонощието, което предполага намалена видимост. Вещото лице при разпита изрично е посочило, че с оглед вредите МПС-то е било управлявано със скорост около 40км/ч и тази скорост ударът е непредотвратим.

В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства от ответника в насока доказване на възраженията му управление на автомобила с неразрешена скорост, от водач, употребил алкохол, наркотици или упойващи вещества.

От представените по делото писмени доказателства касателно описа на уврежданията, калкулацията на щетата и експертните изводи на вещото лице успешно се установява, че претенцията по чл. 410, ал. 1 от КЗ е основателна както по основание, така и по размер. Вещото лице подробно и обосновано е посочило, че уврежданията по автомобила са в причинно-следствена връзка с ПТП-то. По делото не се спори за заплащането на обезщетението на застрахования от застрахователя-ищец. Ищецът претендира сумата в размер на 453,37 лева, а по делото са събрани доказателства, че стойността за възстановяване на щетите по средно-пазарни цени е в размер на 503,99 лева.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/323ae76a-a178-4732-97f8-cbf9a946bf78