Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3016 от 24.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46109/2024
Вид
Решение № 3016
Подписан
24.02.2025
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3016 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110146109 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

По гр.д.№ 40419/2023г. СРС е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против *** с ЕГН: ********** и адрес: ***, за вземане на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК:

831609046 и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, общ. Столична, обл.

София (столица) за: сумите 3 846,59 лева (три хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и 59 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 221966, която се твърди, че е ползвана за битови нужди за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 583,61 лева (петстотин осемдесет и три лева и 61 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 11.07.2023 г., 53,57лева (петдесет и три лева и 57 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,49 лева (единадесет лева и 49 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г., като по гр.д.№ 4163/2024г. от СГС е прието възражение по чл.423 ГПК на С. П. П., наследник по закон на ***, след което е образувано настоящото исково производство по указания на СРС по чл.415 ГПК.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че С. П. – наследник по закон на ***, е собственик на недвижим имот, поради което и негов клиент по неформален договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот ***. Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй 1 като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.

Ответникът , в писмения си отговор по чл.131 ГПК, възразява против исковете на ищеца, като сочи, че оспорва твърдението на ищеца, чее страна по правоотношението по продажба на ТЕ за битови нужди, поради липса на доказателства или твърдения за наличие на вещно право върху имота, счита се, че ищецът не уточнява на какво основание счита ответницата за негов клиент и защо търси изпълнение от нея. Сочи се, че за да е приложима разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, то ищецът следва да представи доказателства за сключен между ищеца и ЕС договор, по присъединяване към абонатна станция или самостоятелно отклонение. Оспорва се приложимостта на ОУ, поради неизпълнение, от страна на ищеца, на процедурата по чл.150,ал.2 ЗЕ, като се сочи,че ищецът не е изправна страна – не е доставял твърдяното количество ТЕ, което да отговаря по качество и количество на уговореното. Оспорва се дължимостта на претенцията за дялово разпределение, поради липса на сключен договор на ЕС с третото лице, а представеният е с трето дружество.

Оспорва се твърдението за редовно водено счетоводство, а общите фактури не са първичен счетоводен документ.

Прави се възражение за давност. Оспорва се твърдението за забава, включително с твърдение, че фактури не са получавани, като се сочи, че при справка в публичен регистър на задълженията, към този абонатен номер няма публикувани фактури.

В открито съдебно заседание, в рамките на устните състезания по спора, се излагат твърдения, че и при установено право на собственост, ищецът не е доказал основанието си за претенцията, предвид липсата на доказателства за приемане на наследството, като се прави искане за обезсилване на изпълнителния лист.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

По делото, от представения препис на договор за покупко – продажба на жилище от 1990г. се установява, че *** е придобил правото на собственост върху имот с адрес: ***, като наследодателят на ответницата /обстоятелство, което се установява от приложеното удостоверение за наследници/ фигурира в рамките на приложението към протокол от 2008г., в който се съдържа решението на ОС на ЕС за преминаване към дялово разпределение и сключване на договор с третото лице - помагач на страната на ищеца.

Поради тази причина се налага извод, че между страните – ищец и ответник е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия и ответникът е имал качеството на потребител на такава. Неоснователни са възраженията на ответната страна, че дори при установено право на собственост, ищецът не е доказал основанието си за претенцията, предвид липсата на доказателства за приемане на наследството. При 2 съобразяване, че правото на собственост върху имота е един от правопораждащите притезанието юридически факти, на основание чл.154 ГПК, ответната страна носи тежестта при непълно доказване да установи, че не е приела наследството, оставено от покойния ***, каквито доказателства не са ангажирани.

Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.

От представените общи фактури и съобщения към тях се установява, че през исковия период ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия, от приложените от третото лице – помагач документи се установява, че в имота е осъществяван отчет на уредите.

Видно от неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза, за исковия период в имота има поставени три броя отоплителни тела с монтирани ИРРО тип „Метрикс“ в кухня, стая, хол, като показанията на уредите се натрупват и не се нулират след края на отоплителния сезон. Вещото лице сочи, че отчетените стойности са нанесени в отчетни формуляри от 15.5.2021г. и 17.5.2022г., като същите стойности „ново“ са нанесени в изравнителните сметки, като топлинната енергия за имот е начислена въз основа показанията на трите уреда, умножени с К- фактор на отоплително тяло, умножено с енергията за единица редуциращо показание. Вещото лице изрично сочи, че след преглед на показанията на уредите е видно, че показание „старо“ не съвпада с показание „ново“ за следващия период, като от отчетените стойности е видно, че уредите натрупват единици през летния период в два пъти и повече от зимния период, поради което и вещото лице счита, че трите уреда не показват реално отчетените единици за исковия период. Посочено е, че в изравнителна сметка след исковия период / за 2021г.2022г./, третото лице е отбелязало, че трите уреда са неизправни, като нередностите следва да се отстранят в едномесечен срок, като за същия период няма извършвана корекция. За сградна инсталация, начислените суми са изчислени, като върху пълна отопляема кубатура на имота е приложена формула, а за БГВ- след отчет на един уред. Вещото лице счита, че начислените суми за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са начислявани от третото лице в съответствие с предвидените в Наредба № Е – РД - 04-1/12.3.2020г. формули, но сочи, че начислената сума за отопление на имот, поради констатираната неизправност на уредите за дялово разпределение, не показва реално отчетени единици. По изравнителни сметки са налице: за 2020/2021г. – сума от 397,98 лева за доплащане и 2021/2022г.- сума за 3 връщане от 360,70 лева.

В случай на констатирана неизправност на уредите за дялово разпределение, разпоредбата на чл.52 от Наредба № Е – РД - 04-1/12.3.2020г предвижда, че /ал.7/„лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, когато установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл през отчетния период, уведомява писмено клиентите за задължението им в едномесечен срок от установяването да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения. Когато няма избрано лице по чл. 139б ЗЕ, уведомяването се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия.

(8) В случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7 или последващата проверка установи, че индивидуалният топломер и/или индивидуалният водомер е повреден, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2, т.