Решение № 1567 от 20.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20225300101892 по описа за 2022 година

Ищцата С. П. Н. с ЕГН **********, от гр. ******, пл. „******“ №*, представлявана от пълномощника й адвокат А. М., твърди, че на ******* г., около **** часа, пресичайки пешеходната пътека на ул. „******“ в гр. ******, в посока от ул. „*****“ към ул. „*****“, била блъсната от лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ЦЗ“, peг. № ******, управляван от Р. А. М., вследствие на което по нея произтекли следните травматични увреждания : счупване на долния край на лявата лъчева кост; счупване на лявото колянно капаче; счупване на горното и долното рамо на срамната кост в ляво с леко разместване; контузия на гръден кош; контузия на коремната стена и множество охлузвания по тялото. Във връзка с пътния инцидент било образувано наказателно производство, приключило с одобрено от Районен съд – ****** по нохд № 673/2023 г. споразумение, постигнато между Районна прокуратура – ****** и обвиняемия Р. А. М., съобразно което последният е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, буква „а“, предложение 1-во, ал. 2 във връзка с ал. 1 вв връзка с чл. 342, ал. 1 НК, а именно, че на ******* г., в гр. ******, област *****, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел “Ситроен 3“, рег. № ******, е нарушил правилата за движение : чл. 5, ал. 2, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и ...“; чл. 6, т. 1 ЗДвП – Участниците в движението : 1. Съобразяват своето поведение със ... пътните знаци и пътната маркировка ...“; чл. 21, ал. 2 ЗДвП – Когато стойността на скоростта, която не трябва 1 да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак – при наличие на пътен знак „В 26“ - „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ – 30 км/час – движейки се с 59,33 км/час преди настъпване на произшествието и с 37,76 км/час в момента на удара; чл. 116 ЗДвП – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора.“ и чл. 119, ал. 1 ЗДвП – При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като деянието е извършено на пешеходна пътека и по непредпазливост е причинил на С. П. Н. от гр. ****** три средни телесни повреди, всяка от тях по смисъла на чл. 129 НК, изразяващи се в : 1. Счупване на долния край на лявата лъчева кост /на типично място/, довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за повече от 30 дни; 2. Счупване на лявото колянно капаче, неразместено, довело до трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник за повече от 30 дни и 3. Счупване на горно и долно рамо на срамната кост с леко разместване, което само по себе си е довело до трайно затрудняване движенията на долните крайници за повече от 30 дни.

Непосредствено след инцидента ищцата била откарана в УМБАЛ „*****“ ЕАД гр. *****, където й били поставени имобилизация на лява предмишница за период от 30 дни и ортеза за ляв крак за 40 дни, като тя била изписана от лечебното заведение на 25.09.2021 г., след което лечението й продължило при домашни условия. Поради фрактурата на пубисната кост трябвало да спазва леглови режим за 45 дни, което довело до необходимост от чужда помощ.

След направена консултация с ортопед няколко месеца след катастрофата поради нестихващите болки в дясното ходило се установило, че има давностна фрактура на 2ри пръст на дясното ходило, която е зараснала накриво. Това наложило на ***** г. ищцата да постъпи в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „*****“ ЕАД - гр. *****, където й била извършена оперативна интервенция и на пръста й била поставена ******. След изписването й от болницата на 31.03.2022 г. лечението продължило при домашни условия, като десният й крак бил имобилизиран със специална обувка за период от 50 дни.

От получените при ПТП телесни увреждания ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания както от самите увреждания, така и от проведеното лечение. Непосредствено след катастрофата тя изпитвала много силни болки, които не й позволявали дори да заспи. Цялото тяло я боляло предвид множеството фрактури, натъртвания и охлузвания. Била много изтощена и поС.но на легло през първите няколко месеца след инцидента. Не можела да се храни, да ходи до тоалетна, нито да ползва банята. Налагало се за нея да се грижи снаха й, която й помагала с ежедневния тоалет, готвела й и я хранела в устата.

Инцидентът разклатил силно и психиката на ищцата, която преди това била здрава и работоспособна, независима от близките си. В първите дни след катастрофата се страхувала за живота си предвид възрастта й, а и поради обстоятелството, че в 2 болницата се разболяла от КОВИД19. Фактът, че изпаднала в такова безпомощно съС.ие силно я стресирал и тя се затворила в себе си. Не можела да се примири, че някой друг трябва да се грижи за нея. Чувства се потисната, безполезна, в тежест на своите близки.

Около четири месеца след инцидента започнала да се изправя и да се опитва да ходи, но само с проходилка. Тогава усетила и силните болки в дясното ходило, но решила, че след като кракът се раздвижи болките ще отшумят. След като не отшумели се стигнало и до операцията, възстановяването от която било не по-малко мъчително.

След операцията болките били изключително силни и тя първоначално изобщо не можела да стъпва на крака си, а отделно поставената обувка затруднявала ходенето.

Отново изкарала един месец предимно на легло. Специалната обувка била свалена на 50-тия ден от операцията - около 20-ти май 2022 г., но това не подобрило съС.ието на крака й.

Към датата на подаване на исковата молба в съда ищцата все още изпитва силни болки и дискомфорт. Вече ходи, но не повече от 2 часа на ден, след което трябва да почива.

От деня на произшествието до края на месец май 2022 г. ищцата не е напускала дома си, като единствените й излизания са, за да отиде на поредния преглед или манипулация. Към месец юли 2022 г. е започнала да излиза, но е принудена да се придвижва навсякъде с такси или да ангажира някой от близките да я кара.

Освен от физическите травми тя не е възстановена напълно и от емоционалните травми, като изобщо не вярва, че ще бъде излекувана напълно, но благодари всеки ден, че е жива.

Тъй като към ******* г. за лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ЦЗ“, peг. № ******, не е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 Кодекс за застраховането ищцата предявила извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди пред Гаранционен фонд, заведена с вх. N o ****** г., по която плащане не е извършено, поради което с настоящата искова молба тя моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 110 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 19.02.2022 г. – датата, на която е изтекъл 3-месечният срок за произнасяне, до окончателното й изплащане. Пълномощникът й адвокат А. М. моли съда да му определи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането.

Ответникът Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представляван от ***** Б.М., а също и от пълномощника му ***** К. О. Я., не се оспорва твърдението, че фондът вече е бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, по което е образувана щета № ***** г., по която е отказано плащане, като изразява становище за неоснователност на предявения иск, евентуално моли съда да определи 3 по-нисък размер на претендираното обезщетение, тъй като : недоказани са твърденията на ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди; не се установява причинно-следствена връзка между пътния инцидент и описаната в исковата молба фрактура на втори пръст на дясно ходило, която травма не е включена и в одобреното от наказателния съд споразумение; ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предприела пресичане на платното за движение на пешеходна пътека, без да съобрази разстоятението до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение; исковата претенция не кореспондира на задължителната съдебна практика относно начина на определяне на размера на обезщетението.

Трето лице-помагач на страната на ответника - Р. А. М. с ЕГН **********, от гр.

******, ул. „*****“ №**, не взе становище по предявения иск.

Съдът като обсъди твърденията, доводите на страните и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Основанията за изплащане от Гаранционен фонд на обезщетения на увредени лица за незастраховани МПС са изчерпателно изброени в чл. 557, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. от „а“ до „г“ Кодекс за застраховането, като предпоставките за уважаване на исковите претенции по чл. 558, ал. 5 КЗ за изплащане обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.”а” КЗ са следните : имуществени и/или неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, съответно вреди на чуждо имущество; вредите да са причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат; отправяне на претенция от увреденото лице за изплащане на обезщетение по реда на чл. 558, ал. 3 КЗ; липса на плащане на обезщетение в срока по чл. 496 КЗ/съответно отказ за плащане на такова или несъгласие на увреденото лице с размера на определеното обезщетение.

Понятието „Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство“ е определено в разпоредбата на чл. 482, ал. 1 КЗ, по смисъла на която това е територията на държавата: „1. където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е поС.ен, или временен; 2. където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 – в случаите, в които не се изисква регистрация за определени видове моторни превозни средства; 3. в която държателят 4 на моторното превозно средство има поС.но пребиваване – в случаите, в които за определени видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен или друг отличителен знак.

Не е налице спор, а и се установява от приетия като доказателство заверен препис на Щета № ****** г., че ищцата е сезирала Гаранционен фонд с искане за плащане на обезщетение за репариране на описаните в исковата молба вреди, обективирано в частен документ, наименуван : „Претенция“, заведен с вх. № ***** г., по която е образувана горната щета и че по нея ответникът е отказал плащане, поради което претенция си срещу него тя е предявила по съдебен ред с исковата молба, по която е образувано настоящото дело.