Решение № 754 от 22.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Варна, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110201096 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-2600028/20.02.2026г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1150,00 евро, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

Санкционираното лице счита наказателното постановление за незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, като отрича и извършването на вмененото му нарушение. Претендира наличието на следните процесуални нарушения: незаконосъобразно съставяне на акта в отсъствието на представител на дружеството, което не е било надлежно поканено, тъй като поканата за съставянето на АУАН е връчена на неупълномощено лице; непълнота на приетата от наказващия орган фактическа обстановка поради липса на пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; неправилно посочване на датата на извършване на нарушението, което е накърнило правото на защита на санкционираното лице и го е лишило от възможността да се позове на изтекла давност по смисъла на чл.34 от ЗАНН; необсъждане от наказващия орган на депозираните възражения срещу акта, довело до непълнота и необективност на административнонаказателното производство;

1 ненадлежно връчване на наказателното постановление, предвид липсата на данни лицето, получило пратката, да е било съответно упълномощено да получава книжа от името на дружеството. Счита за неправилно приложен и материалния закон, като твърди липса на претендираното нарушение.

Позовава се на наличието на договор за сътрудничество, сключен с лицето И.

Д. Н. и сочи, че отношенията им са уредени като граждански такива, при които се дължи постигането на конкретен резултат. Намира, че наказващият орган неправилно е игнорирал посочения договор и привежда доводи за липса на елементи на трудово правоотношение, а именно- липсва уговаряне на работно време, месторабота, длъжност и трудово възнаграждение. Оспорва достоверността на данните, отразени от И. Н. в декларацията по чл.402 от КТ, като счита, че проверяващите неправилно са изискали от лицето попълването на такава. Позовава се на съществуваща съдебна практика по сходни случаи.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и пътуване, като прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна такива.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от юрисконсулт Е. Л., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Както в съдебно заседание, така и в депозирани писмени бележки, привежда допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.

Развива пространни доводи за незаконосъобразност на избрания от наказващия орган начин за връчване на акта и на наказателното постановление; доразвива позицията си за липса на трудово правоотношение с лицето И. Н. и разяснява особености в организацията на дейността на дружеството, във връзка с които формира извод, че не се касае за прикрит трудов договор, а за самостоятелна стопанска дейност, организирана на риск и отговорност от посоченото лице.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за доказано извършването на процесното нарушение, като твърди, че И. Н. не е бил ангажиран с постигане на краен резултат, а е престирал работна сила при наличие на типичните за трудово правоотношение елементи. В депозирани писмени бележки оспорва доводите за ненадлежно връчване на акта, като изтъква, че същият е изпратен по начин, изрично посочен от самото дружество. По подробно изложени съображения се противопоставя на твърденията за наличие на съществени процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, както и на тези за липса на осъществено административно нарушение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , 2 срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 21.09.2010г. между въззивното дружество и лицето И. Д. Н., в качеството на кредитен експерт- физическо лице, бил сключен Договор за сътрудничество №2213, по силата на който Н. се задължил по указания на дружеството да извършва посредническа дейност, насочена към сключване на договори за заем по образец с желаещи за отпускане на заем, да сътрудничи при събирането на изискуеми вземания и др.

Договореното възнаграждение възлизало на процент от стойността на сключените заеми, като дейността се извършвала в офис, осигурен от дружеството. Впоследствие отношенията между страните били прецизирани с няколко сключени допълнителни споразумения, като през м. декември 2025г. св.И. Н. продължавал да осъществява функцията, за която бил ангажиран, в офис, стопанисван от „***“ ЕООД, находящ се на адрес: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №24.

Междувременно в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ постъпил сигнал за лица, работещи без трудови договори в конкретни офиси на въззивното дружество. В тази връзка на 15.12.2026г. свидетелите М. О. М. и Н. А. Г. - инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-Варна, извършили проверка по спазването на трудовото законодателство в офиси на дружеството, намиращи се на бул.“Съборни“ №21 и ул.“Братя Миладинови“ №24 в гр.Варна. В първия от посочените офиси били установени две лица с трудови договори и едно лице, което изпълнявало функции на кредитен експерт, без да има трудов договор. Около 13,50ч. проверяващите пристигнали във втория от посочените офиси, в който в този момент св.Н. работел с клиент, като оформял необходими документи посредством инсталираната в офиса компютърна система. Същият бил поканен да попълни декларация във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и св.Н. декларирал, че има сключен граждански договор с въззивното дружество, като извършва дейност по сключване на договори за кредит, а именно-оформя документи за отпускане на кредит на клиенти на юридическото лице, които препраща към централен 3 офис в гр.София, както и че уведомява клиенти за плащания. Удостоверил, че получава месечно възнаграждение в размер на процент от извършената работа. Посочил, че почивните му дни са събота и неделя, както и че работното му време е от 10,00ч. до 17,00ч., с предвидена почивка от един час.

На дружеството било указано да представи за проверка определени документи, между които и трудовите досиета на всички работещи за жалбоподателя лица на територията на гр.Варна. В хода на извършената документна проверка бил представен граждански договор, сключен с лицето И. Н., но не и писмен трудов договор. Същевременно дружеството изпратило по електронна поща заявление, че желае свързаните с проверката документи да бъдат изпратени на посочен от него адрес в гр.София чрез куриер- „Спиди“ АД. Проверяващите, които счели, че се касае за прикрито трудово правоотношение, изпратили по указания начин покана до дружеството за съставяне на АУАН за дата 26.01.2026г. от 11,00ч., която била доставена на дружеството на 15.01.2026г. Тъй като на посочените в поканата дата и час не се явил представител на юридическото лице, на 26.01.2026г. св.М. съставила в отсъствието на такъв акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че е допуснало лицето И. Д. Н. да полага труд в полза на „***“ ЕООД, изпълнявайки трудови функции на „кредитен експерт“, с декларирано работно време, с определено работно място- процесния офис на „***“ ЕООД, с договорено трудово възнаграждение в размер на процент от сключени договори за кредит за текущия месец и т.н., преди да е сключен с него писмен трудов договор. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството и бил изпратен по същия начин, като и поканата за съставянето му. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу акта, които били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 20.02.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1150,00 евро за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите М. О. М. и Н. А. Г., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като 4 липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията на двете свидетелки се подкрепят и от приложените писмени доказателства, сред които с особено съществено значение е попълнената и подписана от св.Н. декларация, в която същият е отразил, че работи за въззивното дружество, в стопанисвания от него офис, при определено работно време и при месечно изплащане на възнаграждение.

По делото като свидетел е разпитан и И. Н., който не оспорва констатациите на проверяващите относно присъствието му в офиса и дейността, която е установен да извършва. Твърди обаче, че в действителност не е обвързан с работно време, което да следва да спазва, че сам организира работата си, сам осигурява материали за работа и поема разноските за пътуванията, които предприема във връзка с функциите си на кредитен експерт.

Доколкото св.Н. от дълги години, а и понастоящем, изпълнява процесната дейност за въззивното дружество и следователно не се явява незаинтересуван и непредубеден свидетел, съдът намира, че показанията му следва да бъдат кредитирани само в тези части, които кореспондират и на други събрани по делото доказателства, преценени от съда като обективни.

Така съдът приема за недостоверни показанията на св.Н., че не е бил задължен да спазва определено работно време, като кредитира съответните данни от попълнената от лицето декларации. В тази връзка съдът съобрази и показанията на свидетелите М. и Генчева, според които двете, установени да извършват дейност в офиса лица, са декларирали различно работно време, като в тази връзка са обяснили, че мениджърът на обекта ползва отпуск във връзка с предстоящо раждане, поради което работното им време следва да е така организирано, че да покрива изцяло това на самия офис. От изложеното е видно, че св.Н. е бил обвързан със спазването на декларираното от него работно време, а показанията му в противоположен смисъл следва да бъдат счетени за недостоверни. Не могат безкритично да бъдат приети за обективни и твърденията на Н., че инспекторите не са му разяснили значението на полетата, които е следвало да попълни, както и че е бил притиснат от тях и е попълнил произволна информация. Лице, извършващо осъществяваните от свидетеля функции, не би следвало да срещне затруднения при възприемането на значението на съответните полета в декларацията, а и декларираните суми, макар и по-ниски, все пак не са коренно различни от отразените като получени в приложените по АНП преводни нареждания.