Решение № 283 от 05.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора КАЛИН СТОИЛОВ като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601168 по описа за 2023 година С присъда № 260022 от 07.06.2023 г. по НОХД № 5655/2018 г., Софийски градски съд, НО, 9 състав е признал подсъдимата Г. Н. И. за НЕВИННА в извършването на престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26 от НК, като на основА.е чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение с посочената правна квалификация.

На основА.е чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.

Против присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при СГП с оплаквА.я за незаконосъобразност (материална и процесуална) и необоснованост. В протеста се твърди, че осъществяването на деянието от обективна и субективна страна, е безспорно установено по делото, като крайният извод за оправдаване не кореспондира на събрА.те доказателства. По мнението на прокурора, въз основа на правилно възприети фактически положения, първоинстанционният съд е изградил погрешни правни изводи за невиновност. В тази връзка, с протеста се иска оспорвА.ят съдебен акт да бъде отменен и вместо него да се постанови нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на А. П. – София, поддържа депозирА.я протест с формулираното в него искане за отмяна на крайния акт и постановяване на осъдителна присъда. Намира, че 1 първата инстанция е интерпретирала неправилно събрА.те по делото доказателства, тъй като установената посредством тях фактическа обстановка налага извод за реализирано от подсъдимата продължавано данъчно престъпление. За същото предлага на И. да бъде наложено наказА.е в размер около средния, предвиден в закона.

Защитникът на подсъдимата – адв.К., изразява становище за законосъобразност и обоснованост на присъдата, и за неоснователност на протеста. Отстоява противоположно мнение за доказателствената съвкупност, а именно че последната не разкрива противоправно поведение. Изтъква, че И., в качеството й на управител на дружество, е изпълнявала законовите си задълженията си, както и тези по договора с ОМВ България, като от страна на цитирА.я основен контрагент не е имало никакви забележки и санкции, а следователно и всички услуги към управляваното от нея дружество са били реализирА.. В този смисъл, адв.К. моли за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимата Г. И. за лична защита също пледира за потвърждаване на присъдата, а в последната си дума заявява, че желае оправдаване по обвинението.

Апелативен съд – София, като въззивна инстанция, проверявайки правилността на протестираната присъда, във връзка с наведените оплаквА.я и съобразно регламента на чл.314 от НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирА. в чл.335, ал.2 вр. с чл.334, т.1 вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

Атакуваната присъда е постановена при страдащ от съществени процесуални пороци обвинителен акт, който не е бил годен да постави началото на законосъобразен съдебен процес. Чрез пълното оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, нарушенията са се явявали „сА.рА.”, но само в случай на възприемане на крайното правно становище на СГС за недоказаност на съставомерните признаци по чл.255 от НК и поспециално за недоказана фиктивност на инкриминираните доставки и съзнателно поведение на Г. И. по възползване на съставените за тях документи, с цел редуциране на данъчната тежест. Към това крайно становище по същество, въззивният съд има резерви и счита, че то се основава на предоверяване на версията на подсъдимата, на подценяване на данните за невъзможност на т.нар. „доставчици” да осъществят фактурирА.те сделки, на игнориране на последващото поведение на подведената под отговорност, след започване на ревизионното производство да се „освободи” от дружеството, чрез неговото прехвърляне, вкл. с „освобождаване” от дружествената документация, както и на недостатъчна процесуална активност за пълното и всестранно установяване на релевантните за казуса факти. Последното впрочем, се отнася и до оргА.те на досъдебното производство, които е следвало внимателно и задълбочено да изследват профила на инкриминираните „доставчици” на управляваното от подсъдимата дружество „Вени Г” ЕООД и с всички закрепени в НПК процесуални способи самостоятелно да докажат обвинителните твърдения за фиктивност на доставките, а не да се осланят при тези си твърдения преимуществено на констатациите от РД и РА. Защитаването от въззивната инстанция на различно 2 гледище по същество обаче, дори и при евентуално провеждане на широкоаспектно въззивно съдебно следствие за попълване на доказателствената маса, задължително изисква годна обвинителна основа, каквато настоящата не е.

Внесеният обвинителен страда от противоречия и непълноти, които категорично накърняват правото на подсъдимата да разбере, за какво точно е предадена на съд.

В разглеждА.я случай са инкриминирани 21 данъчни периода за времето от 01.03.2013 г. до 14.01.2015 г. по избягване от страна на подсъдимата, на установяването и плащането на дължим от управляваното от нея дружество „Вени Г” ЕООД данък добавена стойност (ДДС), чрез използване на документи с невярно съдържА.е – дневници за покупки и потвърждаване на неистина в подадените за съответните периоди месечни справки-декларации по ЗДДС.

В обстоятелствената част на обвинителния акт, на стр.9, по отношение на деветия данъчен период – месец декември 2013 г. се твърди, че Г. И. „решила отново да намали данъчния резултат” на управляваното от нея дружество и предприела действия по намиране на данъчни фактури за доставки на несъстояли се услуги през същия месец. Посочено е, че това решение било взето от нея „на неустановена дата през м.11.2013 г.”, което не отговаря на общия смисъл за „отново” взето решение за конкретния данъчен период (декември 2013 г.), при положение, че по-горе е описано взетото от подсъдимата решение през месец ноември 2013 г. и то касае намаляване на данъчната тежест чрез включване в дневника за покупки на „Вени Г” ЕООД на други фактури.

На стр.12-14 от обвинителния акт (обстоятелствена част), по отношение на четИ.десетия и петнадесетия данъчни периоди – месец май и месец юни 2014 г. се твърди, че въз основа на определени изброени данъчни фактури обвиняемото лице искало да приспадне неследващ се данъчен кредит за тези месеци начислени „по доставки от дружество „ВЛ Стой” ЕООД”, но това противоречи на останалата част от описА.ето на всяко от инкриминираните деяния, според която за конкретните два данъчни периода фактурите за мнимите доставки са били издадени не от „ВЛ Строй” ЕООД, а от друго дружество - „Ел Мет Строй” ЕООД.

Пак според обстоятелствената част на обвинителния акт самото изготвяне на отчетните регистри – дневници за покупки на „Вени Г” ЕООД и на справките-декларации по ЗДДС е ставало от счетоводителя В. Л. Е., която обслужвала счетоводно управляваното от подсъдимата дружество и нанасяла в упоменатите документи информацията от предоставените й от Г. И. фактури.

Тоест, отразени са обстоятелства, навеждащи на осъществяване на вмененото продължавано престъпление от подсъдимата при условията на посредствено извършителство. В пълен разрез със смисъла на обвинителната трактовка, към края на обстоятелствената част на обвинителния акт и в неговия диспозитив, като „посредствен извършител” е третирана не подсъдимата, а свид.Е..

Известно е от правната теория, че посредственият извършител е лице, което 3 реализира престъпление чрез другиго, използвайки го като „оръдие” или „инструмент”. Посредственият извършител е носител на престъпния умисъл, но не осъществява деянието лично физически. Докато непосредственият извършител (инструментът, наричан още и „посредник”) осъществява деянието, без да е наказателноотговорен (поради малолетие, невменяемост, грешка и пр.). Иначе казано, няма как за „посредствен извършител” обвинението да приема хем дружествения управител - подсъдимата, хем счетоводителя. „Фигурата на „посредственото извършителство” е тази на дееца на конкретното престъпление, който използва наказателнонеотговорно лице или лице, което не съзнава фактическите обстоятелства на престъплението, т.е. действа невиновно, но и при двата случая посредственото извършителство е поведение на дееца, а не на лицето, използвано от него за извършване на самото фактическо изпълнение на деянието” (Р.80-16-III; Р.51708-I).

В диспозитива на обвинителния акт, при деянието по пункт 4 – данъчен период месец юли 2013 г., за който е подадена справка-декларация № 22181054390/14.08.2013 г. - е посочено, че подсъдимата е декларирала в раздел В на справката-декларация ДДС за внасяне в размер на 698,93 лева, вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 3 690,93 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит за месец юли в размер на 2 992 лева, използвайки документ с невярно съдържА.е – „Дневник за покупки за месец юни 2013 година”. При визирА.те стойности, разликата между действителния ДДС за внасяне и декларирА.я такъв възлиза точно на 2 992 лева, но въпросните стойности се разминават с тези от обстоятелствената част на обвинителния акт. При фактологичното описА.е на деянието по пункт 4 (на стр.6) е записано, че декларирА.ят ДДС за внасяне е в размер на 598,45 лева, вместо действителния – 3 098,45 лева, като използвА.ят документ с невярно съдържА.е е „Дневник за покупки за месец юли 2013 година”. Следователно, налице е разминаване между обстоятелствена част и диспозитив досежно документа с невярното съдържА.е. Налице е такова разминаване и в декларирА.те параметри на данъка за внасяне, респ. на действително дължимия данък, което е особено значимо, защото от него зависи не само обвинителната претенция за укрит и неплатен ДДС за конкретния данъчен период, но и претенцията за общия размер на укритото и неплатено данъчно задължение за целия времеви обхват на продължаваното престъпление.

В диспозитива на обвинителния акт, при последното деяние - по пункт 21, изобщо не присъства приспаднат неследващ се данъчен кредит, т.е. не е фиксиран изобщо размер на укрито и неплатено данъчно задължение. Но тогава се оказва, че словната формулировка на последното деяние е непълна, а общият сбор на укрития данък от всички инкриминирани данъчни периоди не покрива числото 50 721,17 лева, касаещо цялото продължавано престъпление.

Упоменатите по-горе пороци, са отстраними, но не от въззивната инстанция, а подлежат на изправяне само чрез отмяна на постановената присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд за упражняване на правомощията му по чл.249, ал.2 вр. с ал.1 от НПК (връщане делото на 4 прокурора).

Нужно е да се има предвид, че и постановлението за привличане на Г. И., като обвиняема, страда от идентичен недостатък на формулировката за посредственото извършителство. Този недостатък влияе на логическото единство на обвинителната теза, което означава, че ако оргА.те на досъдебното производство продължават да я отстояват, се налага да привлекат наново отговорното по усмотрението им лице, при прецизирано обвинение.

Предвид изложеното и на основА.е чл.335, ал.2 вр. с чл.334, т.1 вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Апелативен съд – София, НО, 11 състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 260022 от 07.06.2023 г., постановена по НОХД № 5655/2018 г. на Софийски градски съд, НО, 9 състав.

ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5