Решение № 1061 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. П.А при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. П.А Административно наказателно дело № 20261110200206 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Л. Чандърова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 206 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Н. К. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 254332-025748/ 08.10.2025 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция СДВР", с което на К. Н. К., ЕГН- ********** е наложено административно наказание"Глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП.

Жалбоподателят-редовно призован, се явява лично; ползва проц. представител-адв.

Ст.С. от САК, който пледира за отмяна на НП поради недоказаност осъществяването на вмененото нарушение. Счита, че е накърнено правото на защита на жалбоподателя поради отказано вземане на кръвна проба. В жалбата са изложени съображения за отмяна на НП поради неосъществяване на твърдяното нарушение. Оспорва се твърдението, че е отказано даването на кръвна проба. Не се претендира присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, изпраща представител-гл.юрк. К., която пледира за потвърждаване на НП поради осъществен състав на нарушение. Приложено е писмено становище от гл.юрк. Сл.К., с доводи за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатсктото възнаграждение.

СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.09.2025г. в гр. София жалбоподателят К. Н. К. управлявал МПС-лек автомобил „***“ с рег. № *********, собственост на М. М., като се движил по бул.“Климент Охридски“ с посока от ул.“8-ми декември“ към бул.“Г.М.Д.“. Намиращи се на мястото служители на ОПП-СДВР-св. П. П. и св. К. С., спрели водача за проверка. На водача било предложено да бъде тестван с техническо устройство за употреба на упойващи вещества с Дръг тест 5000 , модел ARRM-0023, като водачът К. отказал. Св. С. издал на жалбоподателя талон за изследване № 264341 и 7броя стикери № А 089473 като следвало да се яви във УМБАЛ "ВМА " и да даде проби за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят подписал талона за медицинско изследване на 16.09.25г. в 00:20часа.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № 4470156/ 16. 09. 2025 г. от акт. П. П. като било прието, че е нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДП и на чл. 174, ал. 3 от ЗДП.

Актът бил връчен на К. К., който го подписал.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление от Началник група в СДВР,отдел "Пътна полиция СДВР", оправомощен със заповед № 8121з-16320/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

В НП било прието, че водачът не е участвал в ПТП и е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества, което е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: гласни доказателствени средства – показанията на акт. П. П. и св. К. С.; писмени доказателства - талон за изследване 264341 и 7броя стикери № А 089473; справка картон на водача; Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи Заповед№ 8121к-12547/ 12.09.2024г.; Пълномощни и др.

По делото като свидетел е разпитан акт. П. П., който дава данни относно извършената проверка и констатираното управление на лек автомобил от от водача К. К.. От показанията му се установяват времето, мястото и обстоятелствата относно извършената проверка на водача. Актосъставителят уточнява в показанията си, че водачът е бил тестван за употреба на алкохол, но е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване за ВМА. От показанията на св. К. С. се установиха изцяло обстоятелствата по извършената на мястото проверка на водача П. К. К.

2 и направените констатации относно отказа на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на полицейските служители изцяло като констатира, че съответстват на изложените в АУАН обстоятелства.

Съдът кредитира показанията на допуснатия до разпит св. П. П. относно твърденията, че жалбоподателят К. К. се е обадил на процесната дата, като казал, че има проблем с полицията и трябва да прибере автомобила му. Същата твърди и че го е придружила до ВМА, където неустановено по делото лице е заявило на К. К., че отказва да му вземе кръвна проба и е закъснял. Твърденията в тази част не бяха подкрепени с никакви доказателства, които съдът да може да анализира и съотнесе към останалата доказателствена съвкупност, поради което съдът ги отхвърли като тенденциозни.

Съдът кредитира и приложените писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК. Същите са взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат до един и същи извод за времето, мястото, начина на извършване на нарушението и авторството, поради което съдът им се доверява при формиране на фактическите си изводи. Предвид това, че липсват противоречия между тях, съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 305, ал. 2, изр. 2 от НПК, не е необходимо да се анализира поотделно всяко от писмените доказателства.

С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН съдът следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е запознат със съставения АУАН, доколкото актът е връчен при отказ на лицето да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като съдържат пълно описание на констатираното нарушение- мястото и времето на извършването, на обстоятелствата, при които е извършена проверката, наличното техническо српедствно, посочена е нарушената законова разпоредби като е налице съответствие м/у словесното описание на нарушението и приетата правна квалификация. Поради това, настоящата съдебна инстанция намира, че 3 доводите направени от жалбоподателя в жалбата, са неоснователни.

При така изложеното съдът намира, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното НП, които да налагат неговата отмяна.

Жалбоподателят К. К. е санкциониран за това, че е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, "водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и изземване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева". Съдът намира, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде направен категоричен извод, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно се установява, че същият на 16.09.2025г. като водач на МПС- лек автомобил „***“ с рег. № *********, е отказал да бъде проверен с тест за употреба на упойващи вещества с Дръг тест 5000.

Извършеното нарушение е формално и за съставомерността на деянието е достатъчно при проверка от съответните органи водачът на МПС да е отказал да бъде тестван с техническо средство, които обстоятелства са установени по безспорен начин-от показанията на акт. П. П., тези на колегата му св. Кр. С. и от писмените доказателства, приложени към адм. наказателната преписка. Законодателят е въвел като административно нарушение отказа на лицето да съдейства на органите на реда за проверка наличието/липсата на упойващи вещества в кръвта.

При проверка на обжалваното НП съдът констатира, че съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Съдът приема, че е налице пълно съответствие относно фактическата и юридическата формулировка на обвинението и в съставения АУАН. Административнонаказателната отговорност на К. К. е ангажирана на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП, съгласно която разпоредба (в приложимата към процесното деяние част), водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лева. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че законът предвижда в условията на 4 алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказ на водача да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а именно - отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство (тест) и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая са осъществени и двете форми на изпълнителното деяние, регламентирани в чл. 174, ал. 3 от ЗДП, доколкото не бе доказано с нужната категоричност, че жалбоподателят се е явил във ВМА, искал е да бъде взета кръвна проба, но му е било отказано. Съдът констатира, че са спазени изискванията на по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съобразно нейното предназначение и смисъл е спазена разпоредбата на чл. 2 от Наредбата, съгл. който „При извършване на проверка за установяване …. употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДП разпореждания …..“; както и „неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.“ Като средство за защита законовата норма предвижда при отказ на водачите да бъдат проверени с техническо средство, че се издава талон, каквото е изискването на чл. 3а от Наредбата. В случая длъжностните лица са осигурили възможност на водача да се подложи на проверка освен с предложеното тестване с Дръг тест 5000, а също и, чрез друг способ- с издаване на талона, а дали водачът ще избере и ще го изпълни е само в неговата власт. На база горния анализ съдът прие за установено в производството както изричният отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а при липсата на каквито и да е било данни за дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, е налице и обективиран с конклудентни действия отказ на водача да му бъде извършено медицинско изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози в кръвта.

Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32398add-6230-47e2-bde5-7cc670105e07