Решение № 5284 от 04.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5284 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100500027 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 19780/03.11.2025 г., постановено по гр. дело № 36131/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, е признато за установено по предявения от А. Ц. В., ЕГН ********** срещу „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282 установителен иск с правно основание чл. 357, ал.

1 КТ, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК съществуването между страните на трудово правоотношение през периода от 01.12.2020 г. до 01.12.2021 г. и през периода от 01.11.2022 г. до 01.11.2023 г. включително, като по силата на сключени между тях договори от 01.12.2020 г. и от 01.11.2022 г. ищецът е заемал длъжността „охранителен работник“, с посочени във всеки от тях функции и задължения, с място на работа ФЦ „Централен“ в гр. София, при условията на 12-часови смени по график, с основно трудово възнаграждение, посочено във всеки от договорите - в размер на 840 лева за периода от 01.12.2020 г. до 01.12.2021 г. и в размер на 865 лева за периода от 01.11.2022 г. до 01.11.2023 г., както и допълнителни възнаграждения съгласно законодателството на Република България, които възнаграждения са платими всеки месец, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 930 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски районен съд сумата от 80,00 лева, представляваща държавна такса по предявения иск.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „Инвестбанк“ АД с изложени оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, 1 че първоинстанционният съд се е произнесъл извън заявения с исковата молба петитум, с който се претендира „обявяване съществуването на трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключени договори от 01.12.2020 г. и от 01.11.2022 г. за срока на същите“, включвайки в диспозитива на решението искания, които не са били направени с исковата молба и по отношение на които не са събирани доказателства. Твърди се, че в сключените договори не е посочена конкретна длъжност, а единствено дейност, а освен това не са ангажирани доказателства относно размера на възнагражденията по всеки един от тях.

Оспорва се спазването на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, за който се твърди, че тече от датата на сключване на първия граждански договор от 01.12.2020 г., отнасящ се за периода от 01.12.2020 г. до 01.12.2021 г., тъй като към този момент ищецът е бил наясно, че няма характер на трудов, доколкото с него му се възлага изпълнението на конкретна задача, която да се изпълнява на определено място. В тази връзка посочва, че липсва основание да се счита, че правото да се иска установяване съществуване на трудово правоотношение е възникнало след прекратяване на действието на втория граждански договор на 21.12.2023 г., поради което исковата молба е подадена след изтичане на 3-годишния давностен срок.

Заявява още, че в тежест на ищеца е било да установи, че действителната воля на страните е била да се сключи трудов договор, но по делото не са доказани доказателства относно елементите от възникналото въз основа на него трудово правоотношение – начало и край на работно време, продължителност на работния ден и работната седмица, място на работа и съдържание на трудовата функция. Оспорва се доказателствената стойност на показанията на свидетеля Доровоски, тъй като е работил в друго дружество, поради което впечатленията му не касаят работата на ищеца. Твърди се, че се касае за уговорка за изпълнение на конкретно възложена дейност, без издаване на заповед за полагане на труд, не са издавани ведомости за заплата и не са издавани фишове за трудови възнаграждения, както и, че изпълнителят по договора не е бил организационно обвързан с възложителя – банката.

Оспорва се в двата договора от 01.12.2020 г. и от 01.11.2022 г. да е уговорено престиране на работна сила при условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост на функциите и задълженията, поради което не може да се направи извод, че имат характер на трудови договори, отговарящи на изискванията на чл. 66, ал. 1 КТ. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. Ц. В., с който я оспорва. За установено по делото се счита съдържанието на изпълняваните от него трудови функции по силата на сключените граждански договори от 01.12.2020 г. и от 01.11.2022 г., имащи идентичен характер с тези по предходно сключените трудови договори с „Феста Секюрити“ ЕООД. Заявява още, че трудовият договор е бил обвързан с непрекъснато присъствие на посоченото в договора място и за определено време, а при гражданския договор се дължи престиране на определен резултат, какъвто в процесните не е бил уговорен. Счита, че заплащането на месечното трудово възнаграждение има постоянен характер, поради което представлява елемент минимално необходимото съдържание на трудовия договор. Излага подробни съображения за съществувала между 2 него и ответника подчиненост при изпълнение на дейностите по сключените договори, поемайки задължение за престиране на работната си сила при спазване на вътрешните правила и указанията на възложителя. Оспорват се доводите във въззивната жалба за неспазване на срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, както и за произнасяне от първоинстанционния съд извън заявения с исковата молба петитум, позовавайки се на постъпила по делото уточнителна молба относно исковите претенции. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.

Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите във въззивната жалба за произнасяне извън заявения с исковата молба петитум следва да се отбележи, че пределите на търсената съдебна защита са допълнително очертани от ищеца с подадената от него молба от 29.08.2024 г., в която същият е уточнил периода на исковата претенция, заеманата от него длъжност „охранителен работник“, продължителността на работното време – 12 часа и размера на уговореното основно и допълнително трудово възнаграждение, като именно тези елементи от съдържанието на трудовото правоотношение са били възпроизведени в диспозитива на обжалваното решение. Ето защо, няма основание да се приеме, че е налице произнасяне извън заявения с исковата молба петитум, поради което обжалваното решение не е недопустимо. По въпроса относно неговата правилност настоящият въззивен състав намира следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 357, ал. 1 КТ трудови са споровете между работника или служителя, от една страна и работодателя, от друга страна, относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно, посочената разпоредба предвижда правната възможност за предявяване на иск относно съществуването на трудово правоотношение, като именно такава е и настоящата хипотеза с оглед търсената 3 с исковата молба и допълнението към нея съдебна защита.

В случая по делото не се спори относно сключването между страните на трудов договор № 004/31.01.2012 г., по силата на който ищецът А. В. е заемал длъжността „охранителен работник/инкасо“ при ответника „Инвестбанк“ АД, като впоследствие наименованието на същата е променено на „охранителен работник“, която той е изпълнявал до 01.04.2019 г., считано от когато трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 57/11.03.2019 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие.

Установено е също така последващото сключване съответно на 01.12.2020 г. и на 01.11.2022 г. на писмени договори, по силата на които за периода от 01.12.2020 г. до 01.12.2021 г. и от 01.11.2022 г. до 01.11.2023 г. на ищеца А. В. е възложено извършването на конкретно договорени в тях дейности.

Ето защо, спорен по делото включително и на етапа на въззивното производство се явява въпросът имат ли сключените договори на характеристиката на трудови такива или представляват източник на граждански отношения между страните по тях.

Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 и ал. 2 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя в писмена форма, която е условие за неговата валидност, като минималното му съдържание включва: данни за страните, място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на договора, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния ден или седмица, като няма пречка съдържанието на трудовия договор да включва и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Характерно за трудовия договор е, че предметът му е самото предоставяне на работната сила от работника или служителя в интерес на работодателя, който носи риска и следва да създаде необходимите условия за това и да заплаща на работника или служителя, който му е подчинен, уговореното трудово възнаграждение за положения от него труд. Обратно, при договора за изработка в т. ч. и в разновидността му на договор за услуга или договор за поръчка страните са равнопоставени и независими, дължи се определен резултат срещу получаване на възнаграждение, без да е необходимо съгласието на страните да е писмено, като изпълнителят/довереникът сами организират трудовата си дейност. Обобщено, характерно различие между трудовите и гражданските правоотношения е техният предмет, риска, организацията на работа и вътрешните отношения между страните по отношение на подчинеността на едната спрямо другата. Трудовият договор има за предмет предоставянето и използването на работната сила в рамките на определено работно време, с определено работно място на работа, при спазване на трудовата дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или служителя, като договорът се 4 изпълнява с материали, предмети на труда и суровини на работодателя. При т. нар. граждански договор – изработка/поръчка се дължи престиране на определен резултат – изработване на готов продукт, произведение, извършване на определена услуга, респ. правни действия за сметка на доверителя. Изпълнителят/довереникът е оперативно самостоятелен и независим от възложителя, сам организира дейността си и постигането на дължимия резултат, като договорът се изпълнява с материали на изпълнителя/довереника, но може и с материали на възложителя/доверителя. По общо правило трудовият договор е за неопределен срок, като само по изключение е срочен, докато гражданският договор принципно е с краткотрайно действие – до завършване на определена работа и постигане на резултата.