Решение № 700 от 21.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА

Административно наказателно дело № 20241110215541 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-033933 от 05.02.2024 г., издадено от Д.Д. – началник сектор в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което на К. А. И., ЕГН: **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП;

2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че обжалваното НП било неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган. Оспорва се и възприетата в АУАН и в НО фактическа обстановка. Твърди се, че обжалваното НП не съдържа описание на нарушението. Изтъква се, че жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, каквото не се съдържа в АУАН. С изложените аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва, че в показанията си свидетелите на лице различия относно мястото на извършване на нарушението - дали то е извършено на пътя или извън него, като от тях се установява, че е имало технически проблем с управлявания от жалбоподателя автомобил, както и че е имало сняг, което е довело до загуба на управлението над автомобила. Намира, че не е налице умисъл у санкционираното лице. Моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпращат представител. По делото са депозирани писмени бележки, с които се иска наказателното постановление да бъде потвърдено, като се излагат доводи по същество, претендира се юрисконсултско 1 възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 08.12.2023 г., около 01:46 ч., жалбоподателят К. А. И. управлявал л. а.

„МЕРЦЕДЕС Ц 200“, с рег. номер ******** в гр. София по ул. „Беловодски път“, като до спирка на масовия градски транспорт „Златните мостове“, на уширение на пътното платно, предназначено за обръщане на автобуси, ненужно и демонстративно извършил поднасяне на автомобила (дрифт), чрез умишлено форсиране на двигателя, водещо до приплъзване на задните колела надясно, при което МПС се завъртяло на 180 градуса. Установява се, че по пътя е имало сняг, но пътната обстановка не е налагала извършване на посочените маневри с цел предотвратяване на ПТП, както и че в близост е имало паркирани автомобили. В управлявания от жалбоподателя автомобил се намирал и свидетелят Ив.Д..

Извършените от жалбоподателя маневри били възприети от свидетелите Е. В. и Б. В. служители при ОПП-СДВР, които се намирали в патрулен полицейски автомобил, спрян в близост до посочената спирка на МГТ. Непосредствено след това свидетелите В. и В. спрели автомобила за проверка, като свид. В. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 1155619/08.12.2023г., в който квалифицирал извършеното от И. като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 23-4332-033933 от 05.02.2024 г., издадено от Д.Д. – началник сектор в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което на К. А. И., ЕГН: **********, са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; 2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Съдът установи посочената фактическа обстановка на база на писмените доказателствени средства, сред които справка за собственост на автомобила, справка картон на водача, останалите документи от административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, гласните доказателствени средства – показания на свидетелите Е. В., Б. В., Ив.Д. и Е. П..

Съдът се довери на показанията на свидетелите Е. В. и Б. В., като ги намери за обективни, еднопосочни и взаимно допълващи се. Свид. В. е съхранил ясен спомен за случилото се и пред съда дава подробни и достоверни сведения за възприетото от него поведение на жалбоподателя, включително завъртането на управлявания от него автомобил на 180 градуса. В тази насока са и показанията на свид. В..

Съдът кредитира показанията на свидетелите Ив.Д. и Е. П. в частта относно факта, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, както и относно мястото на деянието и извършената му проверка от контролните органи на ОПП-СДВР. Съдът обаче не се довери на показанията на свид. Д. и П., че е била налице техническа неизправност в автомобила на жалбоподателя. Относно това обстоятелство показанията им са противоречиви, доколкото свид. Д. сочи, че при потеглянето колата е загубила обороти, двигателят е форсирал рязко и автомобилът е поднесъл леко, тъй като е имало сняг и лед на пътя. От своя страна свид. П. пък твърди, че е имало проблем с оборотите на двигателя на автомобила, че колелата на автомобила са буксували поради заледената пътна настилка, което е наложило жалбоподателят да подаде повече газ, за да може да потегли. В противовес на тези твърдения на свидетелите Ив.Д. и Е. П. са показанията на свидетелите Е. В. и Б. В., които сочат, че управляваният от жалбоподателя автомобил е поднесъл и задната му страна се е завъртяла на 180 градуса, което според съда изключва твърдяното от свидетелите Д. и П. леко поднасяне, респ. буксуване на колелата поради заледяване на пътя. Показанията на 2 свидетелите Ив.Д. и Е. П. кореспондират по между си единствено по отношение на твърдението, че е била налице техническа неизправност на автомобила. Същевременно те се разминават по отношение на заявените от тях обстоятелства по отношение на местоположението на автомобилите и случилото се непосредствено преди потеглянето им.

Свидетелят П. посочва, че в посока хижа Боерица е пътувал той в една кола, а в кола зад него са се движели К. И. и свидетелят Ив.Д., като са спрели по едно и също време на уширение при спирка Златните мостове. Посочва, че той е спрял малко по-напред, потеглил е пръв и е видял проблем с потеглянето на другата кола в огледалото за задно виждане. В показанията си свидетелят Д. пък посочва, че той и К. И. са стигнали и спрели първи на обръщалото на автобус, като там са чакали другата кола. В тази връзка и с оглед констатирането на противоречие по отношение на изложените обстоятелства с изключение на поддържаната теза за неизправност на автомобила, съдът намери, че показанията на свидетелите Д. и П. обслужват защитната позиция на жалбоподателя К. И., с когото те са в приятелски отношения. Съдът прецени, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите В. и В., доколкото те се явяват обективни и незаинтересовани от изхода на настоящото производство, като освен това са логични, последователни и еднопосочни. В подкрепа на извода, че завъртането на автомобила е извършено умишлено от жалбоподателя и не се дължи нито на техническа неизправност, нито на заледяването на пътя, е и обстоятелството, че това е станало на обръщалото заавтобуси, т.е. той е избрал именно това място за демонстрация на техники за рисково шофиране, поради необходимостта от пошироко пространство за завъртането на автомобила на 180 градуса, а също и направеното пълно завъртане на автомила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да засягат законосъобразността на НП в частта по т. 1. АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, предвид представените заповеди за компетентност, поради което възражението на жалбоподателя в обратна насока се явява неоснователно. Спазена е и формата за съставяне на АУАН и НП, като те съдържат всички необходими реквизити съгласно нормите на чл. 42 и 57 от ЗАНН, като и това възражение се явява неоснователно. Конкретно, в тях се съдържа точно и ясно посочване на всички съставомерни признаци на нарушението, с което е гарантирано правото на жалбоподателя да разбере фактическите рамки на административнонаказателното обвинение. Посочени са и нарушените материалноправни норми, които съответстват на словесното описание на нарушението по т. 1. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че от обективна страна с поведението си жалбоподателят е използвал път, отворен за обществено ползване, за друга цел – за демонстрация на техники за рисково шофиране (дрифт), изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя на автомобила, поднасяне на задните му колела надясно и завъртането му на 180 градуса, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 104б, т. 2 3 от ЗДвП.

Нарушението е осъществено от субективна страна виновно, при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че използва пътя, отворен за обществено ползване, не по предназначението му. От обстоятелството, че жалбоподателят е реализирал посоченото завъртане на автомобила на 180 градуса, както и това, че е избирал „подходящо“ за това място – уширение на пътното платно, се извежда целенасоченост в поведението му, а не неволно поднасяне на автомобила, като съдебният състав счита, че така постигнатото завъртане не би могло да се дължи нито на твърдяната неизправност на автомобила, нито на пътните условия.

За извършеното нарушение на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца в установените в разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП фиксиран размер.

По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление в частта по т. 1 следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По т. 2 от обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че такова нарушение не му е вменено с акта за установяване на административно нарушение, който е послужил за издаването на постановлението. Този подход на административнонаказващия орган е незаконосъобразен, доколкото е недопустимо (извън изрично предвидени в закона случаи) едно лице да бъде наказано за нарушение, което не му е било предявено с АУАН.

Налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно санкционирането на жалбоподателя за посоченото нарушение, което е ограничило правото му да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинен и то още с образуването на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН. По този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността да организира и осъществи правото си на защита, включително да възрази още при съставянето на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а също така и да сочи и представя доказателства от началния етап на производството, което право му е изрично признато с нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН.